Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 08 ноември 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 742 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. П. П., подадена чрез защитник, срещу решение на Софийски апелативен съд № 133 от 27.04.21, по ВНОХД № 193/21, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд от 20.01.2021 г, по НОХД № 4380/18, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 14.10.2017 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. , б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните доводи: Въззивният съд е отказал да изслуша повторна тройна комплексна експертиза, поискана от защитата, която да изясни на какво се дължи различието в отговорите на КМАТЕ и Допълнителната КМАТЕ, касаещи механизма на произшествието. Изводът на съда, че подсъдимият е навлязъл първо в дясната лента на пътното платно, а след това в лявата такава, не е доказателствено обезпечен, а почива на предположение. Не е изяснено дали жалбоподателят е разполагал с възможност да възприеме навлизането на моториста в пътната лента, по която се е движил, предвид това, че пострадалият е управлявал с високата скорост от порядъка на 100 км/ч и се намирал на 70 м от мястото на удара. Апелативният съд не е установил в каква степен пострадалият моторист е бил повлиян от наркотични вещества, открити в кръвта му, което е от значение за отговорността на подсъдимия. Неправилно е отказано изслушването на експертиза, която да отговори на въпроса в каква степен водачът на мотора е бил повлиян от приетите наркотични вещества. Подсъдимият е бил лишен от възможност да даде обяснения пред първата инстанция. Във въззивното производство жалбоподателят не е имал надлежна адвокатска защита, доколкото неговият защитник от производството пред Софийски градски съд не е бил упълномощен за участие пред апелативния съд. Липсват убедителни доказателства, че подсъдимият е водачът на автомобила, участвал в пътния инцидент. Деянието не съставлява престъпление, тъй като причина за пътния инцидент е неправомерното поведение на моториста, откъдето следва, че при квалифициране на деянието като транспортно престъпление, е приложен неправилно материалният закон. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с многобройните смекчаващи обстоятелства и с изключителното такова, каквото е сериозното съпричиняване на престъпния резултат. С жалбата на подсъдимия се правят алтернативни искания: за оправдаване, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на защитата. Повереникът на частното обвинение изразява становище за неоснователност на жалбата. Частният обвинител К. К., който е малолетен и се представлява от законния си представител Б. К., негова майка, не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно е оплакването, че с отказа на съда да допусне повторна КМАТЕ е допуснато процесуално нарушение. Това е така, защото изслушаните пред първата инстанция КМАТЕ и Допълнителна такава са изяснили в пълнота поставените им въпроси, като вещите лица са отговорили професионално и компетентно, в която хипотеза не е възникнала необходимост от назначаване на повторна КМАТЕ. Различието между изводите на едноличната АТЕ и на КМАТЕ, изготвени на досъдебното производство, е произтекло от това, че първата експертиза е ползвала само част от доказателствените материали, а втората такава, всички материали. Вещите лица от КМАТЕ са посочили следния механизъм: Пострадалият моторист се е движил по основното пътно платно на [улица], посока от [улица]към [улица], със скорост от порядъка на 100 км/ч, и с посочената скорост, на неразрешено за целта място, е навлязъл в спомагателното платно, в неговата лява лента, където траекторията му на движение се е пресякла с тази на автомобила, управляван от подсъдимия, осъществявал завой надясно за включване в движението. Ударът между двете превозни средства е настъпил в момента, когато подсъдимият е преминал от дясната пътна лента в лявата такава. Мотористът забелязал автомобила и се опитал да спре аварийно, но усилията му останали без резултат. Изводите на вещите лица от комплексната експертиза са базирани на възприетото от св. П. и св. Д., очевидци на инцидента, на данните от протокола за оглед и обективните находки, намерени на местопроизшествието, тоест, почиват на стабилна доказателствена основа. Едноличната АТЕ не е разполагала с показанията на свидетелите-очевидци, поради което очертаният от нея механизъм на произшествието, почиващ на непълна доказателствена основа, правилно е отхвърлен от съда, а е възприет механизма, залегнал в КМАТЕ. На следващо място, в писменото заключение на КМАТЕ, както и в устните разяснения на вещите лица от съдебно заседание на първата инстанция, се съдържа обстоен отговор на въпросите, които, според защитата, са останали неизяснени. Вещите лица са посочили, че мотористът се е движил със скорост от порядъка на 100 км/ч, когато внезапно и рязко е навлязъл в спомагателното платно, а към момента на удара, неговата скорост е била 75 км/ч. Ударът за пострадалия е непредотвратим дори с максимално разрешената скорост от 80 км/ч, откъдето следва, че допуснатото от моториста нарушение на режима на скоростта не е в причинна връзка с престъпните последици. Съпричиняването на резултата от негова страна произтича от друго нарушение на правилата за движение, а именно: неправилното му навлизане от основното в спомагателното платно на [улица], което е в пряка причинна връзка с резултата. От гласните доказателствени източници, от протокола за оглед и експертните изводи на вещите лица по КМАТЕ е изяснено, че подсъдимият е разполагал с обективната възможност да възприеме мотора, а оттам, и да го пропусне, който въпрос, от съществено значение за реализиране на наказателната му отговорност, е решен правилно от съда. В тази насока са от значение следните обстоятелства: мястото на удара е на прав пътен участък, произшествието е настъпило в сезона на ранната есен, в светлата част на денонощието, видимостта за водачите на превозните средства е била добра. Към момента на навлизане на моториста в спомагателното платно, автомобилът на подсъдимия е отстоял на 50 м от него и е осъществявал маневрата „десен завой“ за включване в движението. Първоначално се е намирал в дясната пътна лента, но е преминал в лявата такава, където е настъпил ударът, макар и да не е имало необходимост от тази маневра, за да продължи движението си направо. Преди да навлезе в локалното платно с десен завой, жалбоподателят е спрял на знак „Б-2“ / „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“ /, тоест, е знаел, че следва да осигури предимството на превозните средства, движещи се по този път. Подсъдимият е разполагал с обективната възможност да възприеме мотора и да го пропусне, след което да навлезе в лявата лента, но не е сторил това, което е обусловило настъпването на престъпните последици. Обстоятелството, че пострадалият също е нарушил правилата за движение, като неправомерно е навлязъл в спомагателното платно, е взето предвид от съда като съпричиняване на престъпните последици. Неоснователно се сочи от защитата, че единствената причина за произшествието е допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение. Нарушението на моториста обуславя съпричиняване на резултата, но не е единствена причина за пътния инцидент, доколкото ударът между двете превозни средства е настъпил и поради неизпълнение на задължението за осигуряване на предимство, от страна на водача на автомобила, навлизащ по пътя с предимство. Ето защо, наличието на съпричиняване не отменя съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия, а изводът на съда в тази насока е верен и се споделя от настоящата инстанция. На следващо място, ВКС счита за правилно становището на съда, че наркотичната повлияност на пострадалия е изяснена / в тази насока е СХЕ /, което е достатъчно, за да се приеме, че мотористът е управлявал превозното средство в нарушение на закона / след употреба на наркотични вещества /. Известно е, че законът забранява управление на МПС след употреба на такива вещества, като не се интересува от това дали водачът е бил повлиян от употребените вещества и в каква степен. В същото време, нарушението на правилата за движение, от страна на пострадалия, свързано с употребата на наркотични вещества, не е в пряка причинна връзка с резултата, доколкото съпричиняването му се е изразило в неправомерното му навлизане в спомагателното платно. Ето защо, отказът на съда да назначи поисканата експертиза, която да отговори на въпросите: дали и в каква степен мотористът е бил повлиян от употребените наркотични вещества, не представлява процесуално нарушение, а доводът в тази насока не може да бъде споделен. На следващо място, не може да бъде възприето становището, че липсват достатъчно убедителни доказателства относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Св. П. и св. Д. са възприели водача на автомобила на местопроизшествието и всеки от тях в съдебно заседание на първата инстанция е посочил, че това лице е подсъдимият, присъстващ в залата. Освен това, в протокола за оглед е записан регистрационния номер и марката на автомобила, участник в произшествието, за който е установено, че принадлежи на майката на подсъдимия. В обясненията си жалбоподателят не е отрекъл, че на инкриминираната дата и място е управлявал този автомобил, но е заявил, че не си спомня да е причинил транспортно произшествие. Съдът е посочил, че не дава вяра на неговите обяснения в тази им част, тъй като са опровергани от другите доказателствени източници, който извод е верен и се споделя от настоящата инстанция. На следващо място, не е допуснато съществено процесуално нарушение от първата инстанция, произтичащо от това, че подсъдимият не е дал обяснения пред тази инстанция. След даване ход на съдебното следствие пред Софийски градски съд е дадена възможност на жалбоподателя да даде обяснения, ако желае, но той е заявил, че на този етап не желае да се ползва от правото си да дава обяснения. Вярно е, че преди приключване на съдебното следствие, съдът не е приканил подсъдимия да даде обяснения, но е вярно и това, че подсъдимият, респективно, неговата защита, не са сторили необходимото, за да доведат до знанието на съда, че подсъдимият желае да даде обяснения. При дадената им възможност за становище, са заявили, че нямат доказателствени искания / преди приключване на съдебното следствие пред първата инстанция /. Пред въззивната такава жалбоподателят е изразил желание да даде обяснения и такава възможност му е предоставена, а неговите обяснения са анализирани от апелативния съд в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Не е допуснато нарушение и на правото на подсъдимия на адвокатска защита. На досъдебната фаза е представено пълномощно за представителство в лицето на адвокат Д. М. и адвокат Е. Б., чиито права не са ограничени единствено за първата фаза на процеса, което следва от съдържанието на приложеното по делото пълномощно. Пред първата инстанция е представено пълномощно, по силата на което подсъдимият е бил представляван и от адвокат Е. П.. Съдът е назначил и резервен защитник: адвокат Б., която е участвала в производството пред първата инстанция, а тя, от своя страна, е преупълномощила адвокат Б., явил се във въззивното производство. Пред апелативния съд са участвали като упълномощени защитници адвокат Д. М. и адвокат Б., като е присъствал и резервният защитник, адвокат Б.. Съгласно чл. 93, ал. 5 НПК, адвокатското пълномощно важи за цялото наказателно производство, освен ако не е уговорено друго. Доколкото от съдържанието на приложените по делото адвокатски пълномощни следва, че липсва изрична уговорка за ограничено представителство, възражението на защитата за липса на представителна власт на упълномощените защитници в съдебната фаза е неоснователно и не може да бъде споделено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Верен е изводът на съда, че деецът е нарушил правилото по чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДП, като е навлязъл в спомагателното платно, имащо характеристиката на „път с предимство“, без да пропусне преминаващия по този път моторист. Жалбоподателят е разполагал с обективната възможност да възприеме моториста и да изпълни задължението си да му осигури предимство за преминаване, но той не е сторил това, което е обусловило настъпване на престъпните последици. Следователно, правилно е прието, че деянието съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, за извършването на което следва да се реализира наказателна отговорност. Обстоятелството, че пострадалият е допуснал нарушение на правилата за движение, като от място, непредназначено за целта, е навлязъл в спомагателното платно, сочи на съпричиняване от негова страна, което законосъобразно е отчетено при определяне на наказанието. При наличието на извършено от жалбоподателя транспортно престъпление, не може да бъде уважено неговото искане за оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които, в случая, не са налице. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е отчел съвкупността от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, и правилно е приел, че е приложима хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съобразена е тежестта на деянието във връзка с нелепата загуба на човешки живот, рефлектирало на размера на наказанието „лишаване от свобода“. Отдадено е дължимото значение на ниската степен на обществена опасност на дееца, който е неосъждан, трудово е ангажиран, с положителни характеристични данни е, както и на съпричиняването на резултата, от страна на пострадалия водач. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че срокът на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ е определен в рамките на шест месеца, което сочи на неправилно приложение на материалния закон, предвид на изискването срокът на наказанието по чл. 343 г НК да е еднакъв или по-дълъг от срока на „лишаването от свобода“. Както правилно е отбелязал апелативният съд, липсата на въззивен протест е препятствала възможността от корекция на присъдата в тази част, а и допуснатото нарушение е в полза на подсъдимия. С оглед на изложеното, определеното наказание десет месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от правоуправление“, за срок от шест месеца, като комплексна санкция е съобразено със законовото изискване за справедливост, откъдето следва, че нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. Не са налице условия за смекчаване на наказанието, тъй като това би било проява на прекомерно снизхождение към подсъдимия, което би влязло в противоречие с критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 133 от 27.04.2021 г, по ВНОХД № 193/21. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: