Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


№ 343

София, 12.05.2020г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3780 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т.Т. като процесуален представител на Н. И. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 24.VІ.2019г. по в.гр.д. № 411/2019г.
Ответникът по жалбата „Краси и Руми” ЕООД В.Търново не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ВТРС от 18.ІІІ.2019г. по гр.д. № 2562/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Н. М. срещу „Краси и Руми” ЕООД искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че на 13.ХІ.2017г. страните сключили трудов договор с условие за обучение за срок от 6 месеца за придобиване от ищцата на знания и умения като „отчетник-счетоводител”. Уговорено е задължение на ищцата след завършване на обучението да работи при ответника един месец. Срокът на договора е изтекъл на 13.V.2018г., а на 14.V.2018г. между страните е сключен трудов договор с посочено в него основание чл.68 ал.1 т.1 КТ за срок един месец за длъжността „отчетник счетоводство”, прекратен със заповед от 15.VІ.2018г. поради изтичане на уговорения срок. Прието е, че сключеният на 14.V.2018г. договор не може да бъде разглеждан изолирано от предхождащия го такъв по чл.230 КТ. В чл.230 ал.3 КТ е предвидено, че с договора страните определят и срока, през който обучаемият се задължава да работи след завършване на обучението, който не може да бъде по-дълъг от 3 години. Съгласно чл.237 КТ след завършване на обучението трудовите отношения между страните се уреждат с нов трудов договор, както е в случая, или със съответно изменение на съществуващ такъв. Обстоятелството, че в договора е вписана разпоредбата на чл.68 ал.1 т.1 КТ, а не чл.237 КТ, не променя действителното основание на възникналото между страните правоотношение. Сключването на договора за един месец не е незаконосъобразно, защото именно такъв са уговорили страните изначално и защото ал.3 на чл.230 не предвижда минимален срок на договора по чл.237 КТ. Това е специална уредба, изключваща приложението на общите правила за срочните договори по чл.68 КТ. В случая не може да се обсъжда дали работата е временна, сезонна или краткотрайна, защото работата може да е само тази, за която ищцата е била обучавана. Неприложима е и ал.4 на чл.68 КТ, доколкото срочността е съществен елемент на предхождащия договор по чл.230 КТ и договорът по чл.237 се сключва за договорения с него срок. Не следва друго от чл.233 КТ, смисълът на която е, че обучаващите се работници по договорите по Глава 11 на КТ имат същите права и задължения, каквито и останалите работници по възникнали на друго основание трудови правоотношения. При тези обстоятелства е направен извод, че е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /поради липса на практика/ по въпросите: 1. дали нормата на чл.230 ал.3 изр.1 КТ е в съотношение на специална към обща спрямо тази на чл.68 ал.4 изр.2 вр. с изр.1 КТ или дали първата, която не предвижда минимален срок, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след завършване на обучението, позволява при сключването на последващия договор да се уговори действието му за определен във времето срок по-малък от императивно установения с втората норма от най-малко една година, без писмено искане на работника; 2. следва ли да се приеме, че със сключения на основание чл.230 КТ договор страните могат с една клауза да преодолеят императивните изисквания на чл.68 ал.1 т.1 КТ, като определят какъвто и да е срок за работа съобразно придобитата квалификация; 3. не посочването във втория договор на препратка към чл.230 КТ следва ли да се счита като самостоятелно сключен без връзка с първия; 4. следва ли да се приеме, че със сключването на договор по чл.230 КТ става въпрос за специална разпоредба, дерогираща чл.68 КТ, които са от различен ранг /правна норма и клауза/ и общото между тях е срочният характер на Т.; 5. следва ли уговорката в договора с условие за обучение да се приравни на писмено искане на работника по смисъла на чл.68 ал.4 КТ, необходимо ли е да бъде депозирано писмено искане за сключване на договор по чл.230 ал.4 КТ.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд, уточнен въз основа на заявените от касатора в изложението му, „приложими ли са изискванията на чл.68 КТ при сключването на договор по чл.237 КТ след изпълнение на договор с условие за обучение”. Въпросът е от значение за изхода на спора по делото и по него на настоящия състав не е известна практика.
За касационното обжалване държавна такса не се дължи от касаторката.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, ГК, № 281 от 24.VІ.2019г. по в.гр.д № 411/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: