Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр. София, 04.04. 2011 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи март двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 64/2011 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения В. Б. С. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 201 от 15.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 2124/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че въззивната инстанция неправилно е приложила материалния закон в частта, с която деянието по чл. 200 пр.2 НК е квалифицирано като продължавано престъпление и е отменила освобождаването му от наказателна отговорност по реда нч. 78а НК. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 178 от 9.04.2010 год. постановена по НОХ дело № 1520/2009 год. Пловдивският районен съд е признал подсъдимия В. Б. С. за виновен в това, че през периода 25-28.11.2008 год. в[населено място] и[населено място] извършил приготовление- намиране на съучастници в грабеж по чл. 199 ал.1т.3 пр.2 НК към отнемане в[населено място] на чужди движими вещи от владението на К. Д. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това да се употреби сила и грабежът да се придружи с причиняване на средна телесна повреда – обезобразяване на лицето и други части от тялото на К. И. – престъпление по чл. 200 пр.2 във вр. с чл. 17 ал.1 НК, за което по реда на чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500лв, като го е оправдал по обвинението деянието са е извършил в условията на продължавано престъпление и за приготовлението към грабеж на кредитни карти.
С присъдата съдът го е признал за невинен и оправдал изцяло по предявеното обвинение по чл. 293 ал.1 във вр. с чл. 290 ал.1 НК.
С въззивно решение № 201 от 15.07.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 2124/2010 год. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата в частта, с която посъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението престъплението по чл. 200 пр.2 НК да е извършил в условията на чл. 26 ал.1 НК, както и за инкриминираните кредитни карти.
Отменил е присъдата в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 78а НК.
Признал го е за виновен в това, че престъплението по чл. 200 пр.2 НК е извършил в условията на продължавано престъпление, като приготовлението за грабеж обхваща и чуждите движими вещи- кредитни карти, поради което и на основание чл. 200 пр.2 във вр. с чл. 17 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Потвърдил е присъдата в останалата част.
Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а по същество е основателно.
Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с неправилна квалификация на установените по делото факти и с неоснователния отказ да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. В тови смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция без основание е отхвърлила извода на първоинстанционния съд, че са налице изискванията на приложение на глава ІV-та от раздел осми на НК и като го е осъдила по обвинението по чл. 200 пр.2 НК във вр. с чл. 17 ал.1 НК е приложила неправилно материалния закон. Оплакването намира опора в данните по делото.
Въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд, че подсъдимият уговорил свидетелите С. и П. да отнемат от св. И. вещи, които преди това й подарил, като за целта употребят сила, която да се изрази в обезобразяване на лицето и други части от нейното тяло, че първият разговор бил проведен на неговото работно място в[населено място] на 25.11.2008 год., че той бил последван от множество телефонни разговори за уговаряне на цената и заплащане на услугата, че на 28.11. 2008 год. била проведена лична среща между тримата в[населено място], на която били уточнени детайлите на инкриминираното деяние. Възприел е и правния извод, че това поведение, изразило се в намирането на съучастници обективира признаците от състава на престъплението приготовление към грабеж по чл. 200 пр.2 във вр с чл. 17 НК. Не е възприела правния извод на решаващия съд, че при двете срещи е уговаряно едно и също престъпно поведение и са уточнявани подробностите по извършване на деянието, поради което се касае до едно престъпление, изпълнителното деяние на което се е изразило в намирането на съучастници. Изложила е съображения, че двете срещи са проведени в различни населени места и всяка от тях съставлява самостоятелно престъпление, което се обхваща от нормата на чл. 26 НК, а това прави неприложим института на освобождаване от наказателна отговорност. На това осножвание е отменила присъдата в частта, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и го е осъдила по обвинението. Този извод противоречи на разпоредбите на закона.
Съдът е длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти от глава осма на НК и да му наложи административно наказание във всички случаи когато са налице едновременно всички основания по чл. 78а ал.1 НК и когато не е налице някое от изискванията по чл. 78а ал.7 НК. Последната разпоредба изключва приложението на този институт, когато е налице някоя от изчерпателно посочените предпоставки. Наред с другите изброени основания е и изискването да не са извършени множество престъпления. Тази норма не обхваща продължаваните престъпления, които във всички случай са едно престъпление, за което се налага едно наказание. Нейното разширително тълкуване е недопустимо, защото би довело до промяна в обема на наказателната отговорност. В този смисъл са и задължителните указания в т.р. № 2/2010 год. на ОСНК, където е посочено, че ограничението по чл. 78а ал.7 НК ”както и при множество престъпления” не се отнася за продължаваните престъпления. Като е приел противното и е осъдил подсъдимия при наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон
Допуснатото нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НК и е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред въззивно решение. На това основание следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По делото първоинстонционният съд е приел, че са налице всички изисквания за освобождаване от наказателна отговорност, в това число и изискването деецът да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. За тази констатация липсват доказателства, защото в единственото приложено по делото свидетелство за съдимост № 7488/1.12.2008 год./ л. 105 от досъдебното производство/ е отразено само, че не е осъждан. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани доказателства дали е осдобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти от глава осма на НК и съобразно отговора на този въпрос да бъде приложен точно материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НП Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Възобновява производството по ВНОХ дело № 2124/2010 год. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Отменява постановеното по делото въззиво решение № 201 от 15.07.22010 год., с което е отменена присъда № 178 от 9.04.2010 год. по НОХ дело № 1520/2009 год. на Пловдивския районен съд в частта по приложение разпоредбата на чл. 78а НК и подсъдимият е признат за виновен и осъден по обвинението по чл. 200 пр.2 във вр. с чл.17 ал.1 НК.
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|