Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 24.06.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1123 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. А. Б., против въззивното решение № 5427 от 24 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 825 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г. в частта му, с която е отменено решение № 5215 от 2 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на районния съд в [населено място] за 2014 г. в частта му по исковете по чл. 344, ал. 1-3 КТ и вместо него са отхвърлени като неоснователни исковете на Т. против ОДМВР [населено място] за признаване на дисциплинарното й уволнение за незаконосъобразно, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение от 3344,46 лева за оставането й без работа за периода 22 февруари – 24 август 2014 г. поради незаконното уволнение, ведно с лихвата от предявяването на иска, и в тежест на касаторката са определени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 404 от 22 април 2016 г., за да се провери съобразно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК даденото от въззивния съд разрешение на въпроса кога нарушението следва да се счита за открито – въпрос по приложението на чл. 194, ал. 1 КТ. Преценката следва да бъде извършена спрямо тълкуването на същия въпрос, сторено от касационния съд в решение № 256, постановено по гр.д. № 1036/2011 г., ІV г.о., ВКС. В соченото решение касационният съд, разглеждайки от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението, за да се извърши преценката за смисъла на понятието „откриване на нарушението”, приема, че законът има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Подчертано е, че именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя; след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Даденото тълкуване на закона напълно се споделя от настоящия съдебен състав. В обжалваното решение въззивният съд приема, че не е установено уволнението да е наложено извън сроковете по чл. 194 КТ, като е препратено към мотивите на първата инстанция (счетено е, че описаните в заповедта нарушения са установени въз основа на извършена проверка, отразена в справка от 8 октомври 2013 г., от която дата е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание), независимо от наличието на докладни записки от 10 и 25 юли и 21 август 2013 г. за извършени от касаторката нарушения. В докладна записка от 10 юли 2013 г. изрично са описани пет броя погрешно архивирани преписки и съхраняване на файлове с неслужебен характер (жалби от касаторката), изготвени с дата и час в работно време или непосредствено след приключване на работния ден. В друга докладна записка от 25 юли 2013 г. се сочи, че касаторката е предала писмо с недействителен номер, адресирано до МВР и с приложена обратна разписка за получаване от касаторката, а в докладна записка от 21 август 2013 г. се сочи, че по служебната поща е направен опит за изпращане на лична кореспонденция на касаторката без регистрационен номер на полицейското управление. В докладната записка от 10 юли 2013 г. погрешно архивираните преписки, обработени от ищцата, са изрично посочени, посочена е датата на съответната обработка, посочен е и механизмът на обработката на преписките и последиците от неправилната такава, поради което следва да се приеме, че нарушението по чл. 187, т. 3 КТ е очертано в неговите съществени признаци. Така и в докладните от 25 юли и от 21 август 2013 г. са описани предадено за отправяне по пощата писмо с недействителен номер, адресирано до МВР с приложена обратна разписка за получаване от ищцата, с фотокопие на плика, и предаден за отправяне по пощата документ без регистрационен номер и неописан в дневника за материалите, съставляващ молба от ищцата до районната прокуратура, с фотокопие. И в двата случая е записана датата на предаване на пратките, което също сочи, че и в този случай извършеното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ е очертано в съществените му признаци. За разлика от тези две групи нарушения, в докладната от 10 юли 2013 г. се сочи, че на компютъра на ищцата са открити документи със странни имена (цитирани три), за които при отварянето им се установило, че са жалби на ищцата, както и че повечето от тях са с дата и час на изготвяне в работно време или непосредствено след приключване на работния ден. В този случай съответните нарушения не са индивидуализирани в съществените им белези. Безспорно за тези нарушения за работодателя е била налице необходимостта да извърши специализирана проверка, тъй като до него са заявени само индиции за вероятно осъществено нарушение. Ето защо само за тази група нарушения следва да се приеме за верен изводът на въззивния съд, че субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е преклудирано, като едва с установяване на съществените елементи от конкретния фактически състав на нарушенията, което в случая е станало със „справка” от 8 октомври 2013 г., започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание. За останалите две групи нарушения, описани в т. 1 и т. 3 на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение, срокът за налагането на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече съответно от 10 юли 2013 г., и от 25 юли / 21 август 2013 г., поради което към 20 ноември 2013 г. – датата на издаване на обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение, правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е било преклудирано. Независимо от неправилното приложение на материалния закон за две групи нарушения, предмет на оспорената заповед, като краен резултат обжалваното въззивно решение е правилно. Не е спорно, че именно на служебния компютър на ищцата са намерени множество документи с личен характер – жалби, преписки, курсова работа и др., нямащи отношение към служебните задължения на ищцата. Според извършената проверка са започвани, писани и обработвани в работно време седем документа (наложеното наказание е за шест от тях), представляващи сигнал от Т. до районната прокуратура в Б., жалба от трето лице до районния съд в [населено място] срещу наказателно постановление, жалба от Т. до Висшия съдебен съвет, жалба от Т. до инспектората към Висшия съдебен съвет, извлечение от коментар за патрулно-постовата дейност в полицията и коментар по жалба на трето лице, жалба до инспектората към В., мотиви за обжалване на заповед, като всеки един от документите е създаден и обработван в рамките на работното време на ищцата, и датите на приключването на документите е в рамките на едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 КТ с изключение на жалбата до районния съд (от посочените в заповедта за уволнение файлове сигналът до районната прокуратура е започнат на 19 април и приключен на 23 май 2013 г., жалбата до В. е започната на 29 септември 2012 г. и приключена на 19 март 2013 г., жалбата до инспектората на В. е започната на 29 септември 2012 г. и приключена на 29 март 2013 г., коментарът на патрулно-постовата дейност и коментар по жалба на трето лице са създадени на 25 март 2013 г., мотивите за обжалване на заповед са създадени на 2 август 2013 г., което сочи, че само един е приключен след м. юни 2013 г.; единствено жалбата до районния съд в [населено място] е започната на 13 август 2012 г. и приключена на 14 ноември 2012 г., или нарушението е извършено извън едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, поради което то не е включено в заповедта). Справката, предоставена на работодателя на 8 октомври 2013 г. (това е моментът на узнаване от субекта на дисциплинарна власт - работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред, на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина – сравни решение № 367 по гр.д. № 108/2011 г., ІV г.о.) и основана на проверката по докладните записки установява, че ищцата чрез персоналния й акаунт за ползване на ресурсите на мрежата за предаване на данни в МВР е създавала, обработвала и изготвяла чрез служебния си компютър неслужебни и лични материали. След получаване на съответната информация, до ищцата е отправена покана за даване на писмени обяснения за намерените на компютъра неслужебни и лични документи в рамките на работното време, в отговор на което ищцата сочи, че след юни 2013 г. с разпореждане на съответния началник е изпълнявала заповед за взаимозаменяемост, натовареност и ефикасност на служителите, като разменили работни места с други системни оператори, а през пролетта на 2013 г. ползвала персонален акаунт и лична парола на системен оператор в отпуск по болест. В сведение от 8 август 2013 г. ищцата сочи, че създава лични документи преди работно време и във времето за почивка, свързани принципно с юридически казуси, за нарушения на закона или подзаконови нормативни актове от служители на ОДМВР или РУП, както и че е създавала документи не само на личния й компютър, но и на други, до които й е бил разрешен достъп чрез паролите на служителите, предоставени от ръководството, включително и когато замествала деловодителка в отпуск по болест. Лични документи не са установени на компютрите на останалите деловодители. От разпита на свидетели се установява, че в управлението не е имало практика за ползване на чужди пароли от служителите, че в периода май-юни 2013 г. до прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата служителите работели на ротационен принцип, за да имат поглед върху цялата работа на деловодството, че ищцата идвала по-рано на работа, че неслужебните и лични документи били поставени като папка на десктопа на компютъра на ищцата. Горните обстоятелства водят до извода, че ищцата е извършила виновно неизпълнение на трудовите си задължения, като е допуснала неуплътняване на работното време и то при условията на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Създадените документи от неслужебен характер (подаването на жалби и сигнали не е свързано по никакъв начин с трудовите задължения на ищцата, за да могат те да се определят като такива от служебен характер) единствено и само на служебния компютър, определен за ищцата, приключени всеки от тях в работно време, част от тях обозначени като документи, създадени от името на ищцата, водят до извода за авторството на документите, в каквато насока са и първоначалните твърдения на ищцата в хода на проверката по случая. Без значение в случая е както идването на ищцата на работа преди началото на работния ден, така и смяната на работните места след м. май 2013 г., предвид времето на приключване на документите и използването на личния акаунт на ищцата за създаването на документите. Неоснователно се твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Според неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза ищцата не страда от заболяването исхемична болест на сърцето или от друго заболяване, включено в Наредба № 5/1987 г. За работодателя не е съществувало задължението да изисква и получи предварително разрешение от инспекцията по труда с оглед прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователно се твърди, че заповедта за уволнение е произвела действието си от момента на връчването й – 24 февруари 2014 г., поради което бил изтекъл преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Заповедта е връчена на сочената дата поради използван отпуск от ищцата, поради което по силата на чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по ал. 1 не текат за времето на законоустановен отпуск. В този смисъл е и разбирането, поддържано от ВКС – например решение № 211 по гр.д. № 438/2015 г., ІІІ г.о. Неоснователно се твърди, че е нарушена нормата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като работодателят формално поискал обяснения. Видно от поканата за даване на писмени обяснения от 15 октомври 2013 г. са посочени както периода на създаване и обработване на съответните документи, вида на документите, създаването им в работно време, поради което на служителя е било ясно за кои твърдяни нарушения на трудовата дисциплина са му искани обяснения. Не съществува законово задължение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят да сочи, че е разгледал и взел предвид дадените от ищцата обяснения. Неоснователно се твърди, че е нарушена забраната за еднократност на дисциплинарното наказание по смисъла на чл. 189, ал. 2 КТ. Не е спорно, че със заповед от 29 май 2013 г. на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” за нарушение на чл. 17, ал. 1-3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а със заповед от 31 юли 2013 г. отново й е наложено наказанието „предупреждение за уволнение” заради неспазване на технологичните правила за изготвяне на наказателните постановления по съставени актове за установяване на административни нарушения на основание чл. 218б НК. И за двата случая наказанията са потвърдени с влезли в сила решения. Заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, като са посочени всички обстоятелства, свързани с нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Осъществените неколкократно нарушения на трудовата дисциплина поставят в риск изпълнението на трудовата дейност на ищцата с необходимото внимание, бързина и методичност и възможните тежки последици за особено важната дейност на работодателя, свързана с опазването на обществената сигурност (което сочи и на по-високото доверие, оказано на ищцата), както и за лицата, чиито преписки са обект на обработка от страна на ищцата. Наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушението, като се взема предвид и системното извършване на нарушението, както и наложените й други и незаличени дисциплинарни наказания, което в съвкупност сочи укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5427 от 24 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 825 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2015 г. ОСЪЖДА Я. С. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12, да заплати на Областната дирекция на МВР - Б. юрисконсултско възнаграждение от 150,00 (сто и петдесет) лева за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: