Р Е Ш Е Н И Е №659 [населено място], 28.10. 2010 г В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Б. ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1860 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Г.-Х. срещу въззивното решение от 06.08.2009 г. по гр. дело № 674/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение № III-14-27/23.06.2008 г. по гр. дело 156/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Х. Д. Х. иск за развод с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), като жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото и е отхвърлена претенцията й за заплащане на такива. Жалбоподателката навежда оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В жалбата излага подробни доводи в тази насока и моли съда да отмени въззивното решение и да уважи исковете й; претендира и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба Х. Д. Х. моли съда да отхвърли същата, като в хода на устните състезания излага съображения за запазване на брака. С определение № 349/08.04.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос за правното основание на иска по чл. 99, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.), като разрешен в противоречие с т. 9 отППВС№ 10/03.11.1971 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Съгласно т. 9 от ППВС № 10/03.11.1971 г., прекратяването на брака става само поради дълбоко и непоправимо разстройство и не е в зависимост от вината и нейната степен; а съгласно т. 2 от ППВС № 10/03.11.1971 г., единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака, като: дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване семейната общност, до липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при които брачната връзка е само формална и не съответствува на закона и правилата на морала; непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормални съпружески отношения. В случая фактите по делото сочат наличието именно на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. От една страна, правилно въззивният съд е приел, че съгласно преклузията по чл. 260, ал. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.), в случая не следва да се имат предвид фактите, които са били релевирани или са могли да бъдат релевирани по предходното бракоразводно дело между страните, по което искът за развод на ищцата е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Неправилно в тази връзка - предвид и изричната формулировка на изреч. 2 от горната разпоредба, въззивният съд е приел, че релевантната за преклузията дата е тази на влизането в сила на преходното отхвърлително въззивно решение, а не - както изрично сочи горната процесуалноправна норма - датата на приключването на устните състезания във въззивната инстанция - 13.04.2006 г. Именно от последната дата до датата на приключването на устните състезания пред въззивната инстнция по настоящото дело - 08.06.2009 г. е релевантния в случая период за предявения иск за развод. Видно от гласните и писмени доказателства по делото, през целия този 38-месечен период от време (повече от 3 години) страните са в състояние на фактическа раздяла, характеризираща се с преустановяване на всякакви духовни и икономически отношения между тях. Единственият контакт между двамата съпрузи през този релевантен за делото период, който се установява от доказателствата, е на 26.05.2009 г., когато ищцата, придружена от районния полицейски инспектор и разпитаната като свидетел по делото С. Б. са посетили ответника в семейното жилище, за да получи ищцата ключ от същото. Неколкократните предходни посещения на ищцата в семейното жилище през релевантния период са били винаги в отсъствието на ответника - ищцата е била допускана там от сина на ответника - разпитания като свидетел Н. Х.. Целта на тези посещения е била същата - ищцата да получи ключ от семейното жилище, както и да вземе свои вещи оттам. Извън тези инцидентни посещения, при които ищцата е била допускана в семейното жилище от сина на ответника - в отсъствието на последния, респ. извън посещението на 26.05.2009 г., което е било в присъствие на ответника, но при съдействието на районния полицейски инспектор, през целия този 3-годишен период от време ищцата не е имала безпрепятствен достъп до семейното жилище. Видно от доказателствата по делото в тази връзка, ищцата нееднократно е намесвала в отношенията си с ответника органите на полицията и прокуратурата, като никога не е ходила сама в семейното жилище, а винаги е водела някого със себе си - най-често свидетелката Б. или друга своя приятелка. В течение на релевантния по делото период 13.04.2006 г. - 08.06.2009 г., семейното жилище е било предмет и на съдебен спор между двамата съпрузи - по гр. дело № 952/2006 г. на СГС, по което е постановено влязлото в сила въззивно решение от 29.06.2007 г., с което е прогласена нищожността, като привиден, на договора за покупко-продажба на апартамента - семейно жилище на страните, сключен между ищцата и ответника 4 месеца преди сключването на брака им. При горните обстоятелства по делото, въззивният съд неправилно е приел, че между страните не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Видно от горното, страните са в състояние на трайна фактическа раздяла, продължаваща през целия релевантен - повече от 3-годишен период от време. Двамата съпрузи, които нямат деца от брака си, са прекъснали характерните за нормалното семейство, духовна и икономическа връзка и отношения на уважение, взаимност и доверие помежду си, като бракът им е напълно изпразнен от съдържание. Неговото запазване не е в интерес на никоя от страните по делото. От доказателствата по делото не се установява през целия релевантен за настоящото дело период от време - след отхвърлянето на предходния иск за развод, някой от двамата съпрузи да е предприел каквито и да било действия за заздравяване на семейството. Единственият контакт между двамата съпрузи през целия релевантен по делото 38-месечен период от време се е осъществил в присъствието на районния полицейски инспектор и е по повод имуществения спор между страните за собствеността и ползването на семейното жилище. В този смисъл и становището на ответника по настоящото дело - за запазване на брака - е само формално заявено и не кореспондира с фактите, установени от доказателствата по делото. Напротив - през цялото това време ответникът не е търсил контакт с ищцата и е препятствал достъпа й до семейното жилище, а последната от своя страна непрестанно е намесвала трети лица в отношенията си с ответника, които отношения са сведени единствено по повод имуществения спор между тях. Това поведение на страните през релевантния за делото период обуславя извод за вина и на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Предвид горното, въззивното решение, като неправилно следва да бъда отменено, а бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двете страни по делото. От доказателствата по делото се установява и, че преди брака ищцата се е именувала Б. Л. Г., като при неговото сключване е приела да добави и носи и фамилното име на ответника -Х.. С оглед на това, като последица от постановявания развод и по изрично предявения от нея акцесорен иск за това, след прекратяването на брака ищцата следва да преустанови да носи фамилното име на ответника - Х., като се именува само с предбрачното си фамилно име -Г.. Страните нямат деца от брака и не са предявили по делото искове за ползването на семейното жилище, поради което съдът не дължи служебно произнасяне по тези въпроси. В тази връзка следва да се отбележи, че ищцата ясно е заявила по делото, включително и в съдебното заседание от 17.03.2009 г. на въззивния съд, че пред първата инстанция е искала постановяване единствено на привременна мярка по чл. 261, ал. 1 от ГПК от 1952 г. (отм.) относно ползването на семейното жилище. Такъв иск е процесуално недопустимо тя да предяви за първи път във въззивното производство по делото. Ответникът (който, видно от доказателствата по делото, владее и ползва семейното жилище и последното е негово лично имущество) също не е предявил иск за предоставяне ползването на семейното жилище. При това положение, правилно въззивният съд не се е произнасял по такъв иск. Предвид изхода на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изреч. 2, предл. 2, алт. 1 от ГПК, страните следва да понесат направените от тях разноски по делото, поради което претенцията на ищцата за присъждане на такива следва да бъде отхвърлена; а ответникът не е направил претенция за присъждане на разноски пред касационната съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ решението от 06.08.2009 г. по гр. дело № 674/2008 г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 12.11.1999 г. с акт за граждански брак № 3145/12.11.1999 г. в р-н „В.", Столична община, между Б. Л. Г.-Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и Х. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г", ет. 6, ап. 89, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двете страни; ПОСТАНОВЯВА след развода Б. Л. с ЕГН [ЕГН] да носи предбрачното си фамилно име Г., като преустанови да носи фамилното име Х.; ОТХВЪРЛЯ направеното от Б. Л. Г. искане за присъждане на разноските по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.