6 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 24 юни 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 701 по описа за 2014 г. Производството е образувано по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Г. К. Г. за възобновяване на нохд № 148/13г. на районен съд гр.Луковит. В искането се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена при липса на доказателства за авторството на престъплението. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват обстоятелствата, че в обвинителния акт не били разграничени действията на двамата обвиняеми, което попречило на осъдения да разбере в какво е обвинен; че в мотивите липсва отговор на възраженията на осъдения и присъдата е постановена от незаконен състав. Наложеното наказание при липса на осъществено престъпление, осъденият счита за несправедливо. Настоява се за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на осъдения в рамките на приетите за установени факти. В съдебно заседание искането се поддържа от адв. М. - защитник на осъдения Г., със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че обвинението е доказано, а в рамките на установените факти, законът е приложен правилно. Наложеното наказание намира за справедливо. Осъденият Г. моли за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 32 от 08.11.2013г., постановена по нохд № 148/12г. на районен съд гр.Луковит, Г. К. Г. бил признат за виновен в това, че на 02.09.2012г., около 02,20ч., пред бензиностанция „Родина", на [улица] в [населено място], обл.Л., в съучастие като извършител със З. М. Й., посредством нанасянето на удари с бутилка от бира и дървен стол в областта на главата на С. Н. В., причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно мозъчна травма с данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 5-то, алт. 2-ра, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 54 НК му било наложено наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда Г. К. Г. бил признат за виновен в това, че по същото време и място, в съучастие като извършител със З. М. Й., унищожил противозаконно чужди движими и недвижими вещи: 10 бр. букови столове тип „виенски" на стойност 140.00лв., 1 бр. керамична саксия на стойност 4.50лв., 5 бр. празни бирени бутилки на стойност 1.00лв., 5 бр. чаши за бира на стойност 5.40лв., витринно стъкло 4мм. с размери 1.25м./1.30м. на стойност 29.25лв. и витринно стъкло 4ммм. с размери 08м./1.25м. на стойност 18.00лв., всичко на обща стойност 198.15лв., собственост на [фирма] - Луковит, поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г. било наложено общо наказание от пет години „лишаване от свобода”, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 7/2014г. по описа на окръжен съд гр.Ловеч. С решение № 36 от 27.03.2014г., подписано при особено мнение на член от съдебния състав, въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. 1. По касационното основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано мястото, времето, извършените от всеки от двамата обвиняеми действия и причинените от тях вредоносни последици. Това налага извод, че обвинението е било ясно формулирано по начин, че осъденият Г. да разбере в какво е обвинен. В мотивите към присъдата са посочени изчерпателно доказателствените източници върху които е основан съдебният акт, като са изложени съображения кои от тях съдът е кредитирал. Прочитането на показанията на свидетелите – очевидци Й. и Б. по реда на чл.281, ал.4 от НПК е извършено съгласно изискванията на процесуалния кодекс, поради което не са налице основания за изключването на тези гласни доказателствени средства от доказателствения материал. Това е така, тъй като в хипотезата на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК не се изисква съгласие от подсъдимия и/или от защитника. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно- медицинската експертиза, назначена в съдебното заседание, според което безсъзнателното състояние на В. се дължи на директния удар с бутилката от бира, но всички повреди и травматични изменения на пострадалия са нанесени с твърд тъп предмет, каквито могат да бъдат юмруци, ритници, удари със стол и бутилка. Анализът на събраните доказателства е мотивирал първоинстанционния съд да приеме за установено нанасянето на удар с бутилка от бира от св. Й. в главата на пострадалия, последвано от нанасянето на удар със стол от осъдения Г. по главата на В., след падането на последния на земята. Липсва нарушение на процесуалната дейност по събиране и оценка на доказателствата, а тезата за липса на мотиви не съответства на действителното положение. Твърдението, че присъдата е постановена от незаконен състав също не може да бъде възприето. Отказът на първоинстанционния съд да разгледа делото при условията на чл.371, т.2 от НПК не се дължи на предубеденост, а на липса по същество на направено признание от страна на подсъдимия на фактите по обвинението. В изявлението си, отразено на л.66 от протокола от съдебното заседание, Г. отрекъл да е удрял въобще пострадалия В., което не кореспондира с изложеното в обвинителния акт. 2. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Приетите за установени факти от двете съдебни инстанции сочат на причинено увреждане на пострадалия В., което има медико - биологичната характеристика на средна телесна повреда. Нанасянето от страна на осъдения и на св. Й. на удари в главата на пострадалия, в резултат на един от които е настъпило телесното увреждане, ангажира наказателната отговорност и на двамата за причиняването на съставомерния резултат, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика – р. № 586/1983г. на ВС, НК – ІІ н.о.; р. № 192/12г. на ВКС – ІІ н.о.; р.№ 184/2013г. на ВКС, НК – ІІІ н.о. и др. Като са приели, че осъденият следва да носи наказателна отговорност за причинената средна телесна повреда на пострадалия В., инстанционните съдилища са приложили правилно закона. Осъщественото от осъдения престъпление е било правилно квалифицирано по чл.131 а от НК, тъй като Г. е осъждан за друго тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок, по - голям от една година и е извършил престъплението в срока по чл.30, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. 3. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НК Оплакването за явна несправедливост на наказанието се свързва с налагането на наказание за престъпление, което осъденият не е извършил. Предвид изложеното по - горе, тази теза е очевидно несъстоятелна. Минималният предвиден размер на наказанието за престъплението по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, чл. 129, ал. 1 от НК е пет години лишаване от свобода, каквото е и наложеното на Г. наказание. При липсата на основания по чл.55, ал.1, т.1 от НК, не е налице процесуална възможност за допълнително смекчаване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.426 ар. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. К. Г. за възобновяване на нохд № 148/13г. на районен съд гр.Луковит и внохд № 7/2014г. на окръжен съд гр.Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.