Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр.София, 25 април 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 590 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. С. З. срещу решение на Софийски апелативен съд № 333 от 30.10.13 г, по ВНОХД № 868/13, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 117 от 2.04.13 г, по НОХД № 2206/12, като подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 20, ал. 2 НК, за съучастието под формата на съизвършителство с подсъдимия И. П. П., а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият З. С. З. е признат за виновен в това, че на 15.11.2011 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с И. П. П., с цел да принуди Николай П. М. да се разпореди със свои вещи: да изплати сумата 1 200 лв, му нанесъл побой - причинил му средна телесна повреда, като деянието е извършено от две лица и е придружено с отнемане на имущество: сумата от 5 лв, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 1, пр. 1 вр. ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. т. 4, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и глоба от 5 000 лв, със зачитане на предварителното задържане, считано от 15.11.2011 г, и на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година и шест месеца „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 5577/10 по описа на Софийски районен съд, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, че приетата фактическа обстановка не съответства на действително развилите се събития, че не се касае за престъплението изнудване, а за причиняване на лека телесна повреда / удряне на два шамара на пострадалия / с цел да бъде върната неправомерно задържана от М. лична карта, че е допуснато нарушение на правото на защита в началната фаза на досъдебното производство, че отказът на съдилищата да разпитат жената, чиято лична карта е била неправомерно задържана, е довел до нарушение на правото на защита, че производството е заведено поради намесата на майката на пострадалия, че подсъдимият не е получил копие от мотивите на присъдата, че жалбоподателят не е бил разпитван в качеството на обвиняем, че не е проведена очна ставка между подсъдимия и св. М., че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция или да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Частният обвинител или негов представител не участват в производството пред ВКС и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. С Тълкувателно решение № 2/02 на ОСНК ВКС е дефиниран кръгът от процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, наличието на които дава основание за връщане на делото в предходна процесуална фаза / касае се за нарушение на правото на защита при повдигане на обвинението и при изготвяне на обвинителния акт /. По настоящето дело такива нарушения не са допуснати. На обвиняемия З. е осигурен служебен защитник в лицето на адвокат А. Д. от САК. С постановление на разследващия орган от 16.11.2011 г / л. 29 от ДП / на жалбоподателя е повдигнато обвинение в присъствието на адвокат Д.. Последвал е разпит на обвиняемото лице / л. 31 от ДП /, за което е съставен надлежен протокол. Обвиняемият З. се е ползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението, което изявление е намерило отражение в протокола за разпит. Неоснователно се твърди, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. По делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства. Фактическата обстановка почива на вярна интерпретация на доказателствените източници: показанията на св. М., св. И., св. Б. / очевидци на деянието /, заключението на СМЕ, КСМЕ, СПЕ. Чрез цитираните гласни доказателствени средства е установено, че подсъдимият З. и св. П. / спрямо когото производството е приключило със споразумение / са нанесли тежък побой на пострадалия, предявявайки към него искането да им предостави 1 200 лв, заплашили са го с нож, и същевременно са му отнели наличните 5 лв. В показанията си св. П. не е отрекъл нанасянето на множество удари спрямо пострадалия, но с оглед на това, че той също е участвал в инкриминираните събития е разбираем опитът му да смекчи действителната интензивност на упражнената принуда. Вярно са интерпретирани показанията на свидетелите-очевидци чрез съпоставянето им със заключението на СМЕ, посочила множеството телесни повреди, получени от пострадалия, сред които три самостоятелни средни телесни повреди / счупване на челюст, мозъчна контузия, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, и травматична церебрастения, представляваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота /. Установено е, че е налице функционална обвързаност на упражнената принуда с искането пострадалият да предостави сумата 1 200 лв, откъдето правилно е изведена и съставомерността на деянието по чл. 213 а НК. Вярно са интерпретирани обясненията на подсъдимия З., заявил, че е ударил само два шамара на св. М., което твърдение е отхвърлено като опровергано от кредитираните свидетелски показания и заключението на СМЕ. Вярно е, че към пострадалия е отправено и искането да предаде намираща се у него лична карта / на лицето Л. А. /, но това действие е извън съставомерността на деянието, тоест, извън предмета на доказване, поради което правилно е отказано титулярът на документа да бъде разпитан в качеството на свидетел. С оглед наличието на еднозначни и категорични свидетелски показания, подкрепящи обвинителната теза, на които съдилищата са се позовали, за да формират вътрешното си убеждение, не е възникнала процесуална необходимост от провеждане на очна ставка между подсъдимия З. и св. М.. Посегателството срещу пострадалия е преустановено благодарение на намесата на св. Б., който е сезирал органите на МВР, а пострадалият е откаран в болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Наказателното производство е започнало още на 15.11.2011 г, с първото действие по разследването / разпит на свидетел /. Делото е образувано по чл. 213 а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, което престъпление е от общ характер и се води от държавата чрез прокуратурата. Ето защо, неоснователно жалбоподателят изтъква, че се касае за битов инцидент, за който не следва да се води наказателно производство, а воденето на такова е обусловено единствено от намесата на майката на пострадалия. На следващо място, от съдържанието на въззивната жалба, подадена от подсъдимия чрез служебния му защитник, може да се направи извод, че на подсъдимия са станали известни мотивите към осъдителната присъда / в жалбата е посочено с кои аргументи на първата инстанция защитата изразява несъгласие /. Възраженията на подсъдимия срещу обосноваността на осъдителната присъда са обсъдени подробно от въззивната инстанция, която им е дала убедителен отговор, излагайки обстойни съображения защо споделя фактическите и правни изводи на Софийски градски съд. САС е извършил и собствен анализ на доказателствените източници, при които е спазил изискванията на чл. 14 НПК, тоест, вътрешното убеждение по релевантните факти е формирано съобразно процесуалните изисквания. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от СГС и САС изключва възможността за отмяна на осъдителните съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 213 а, ал. 3, т. 1, пр. 1 вр. ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. т. 4, пр. 1 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, произтичаща от голямата интензивност на упражнената спрямо пострадалия принуда / наличието на три средни телесни повреди / и от обстоятелствата, при които е извършено деянието / в дома на пострадалия, при заключена врата, в присъствието на малолетните деца на св. И. /. Завишена е и степента на обществена опасност на дееца с оглед на обремененото му съдебно минало. По делото не са констатирани смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Въпреки това, на подсъдимия е наложено минималното възможно наказание по чл. 213 а, ал. 3 НК, при хипотезата на чл. 54 НК, а именно: пет години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв. Липсват и двете кумулативни предпоставки на чл. 55 НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова и предвиденото в закона най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК изключва възможността за смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, а искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 333 от 30.10.13 г, по ВНОХД № 868/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: