Р Е Ш Е Н И Е № 295 гр.София, 01 август 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора от ВКП Симов като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 417/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. - адв. С. срещу присъда от 27.10.2022 г. постановена по внохд № 450/22 г. на ОС - Враца. В жалбата и допълнението към нея са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - т. 3 от НПК, като се претендира оправдаване на подсъдимите, поради недоказаност на престъплението по чл. 290 от НК. Направен е подробен анализ на събраната доказателствена съвкупност и е отправена критика срещу аналитичната дейност на съда, извършена в нарушение на закона, поради това, че доказателствата не са съпоставени едно с друго и не са анализирани заедно и поотделно. Този подход е довел до постановяване на осъдителен акт, основаващ се на базата на предположения. Оспорва се субективната страна на деянието и се твърди липса на доказателства, установяващи формирането на представа, за това, че пред нотариуса подсъдимите са заявили неистина. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите Г., К. и Х., редовно призовани се явяват лично и молят за справедливост, като се придържа към становището на защитника си. Упълномощеният защитник- адв. С. поддържа жалбата и пледира за отмяна на въззивния акт, като постановен в нарушение на процесуалните норми и материалния закон. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставане в сила на атакувания с нея съдебен акт, тъй като липсват касационни основания за отмяната му. ВКС след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното : Жалбата на тримата подсъдими е неоснователна. С присъда № 29 от 15.07.2022 г. Районен съд- Враца признал подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. за невиновни в това, че на 29.10.2019 г. в [населено място] в кантората на нотариус П. Ц. с район на действие [населено място] в нотариално производство по обстоятелствена проверка за констатирано право на собственост на Г. И. Н. пред надлежен орган на власт - нотариус Ц. в качеството си на свидетели устно и съзнателно потвърдили неистина, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. По протест на прокурор от РП е образувано внохд № 450/22 г. по описа на ОС- Враца. С присъда № 12 от 27.10.2022 г. въззивният съд на основание чл. 334, т. 2 от НПК отменил оправдателната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. за виновни в това, че на 29.10.2019 г. в [населено място] в кантората на нотариус П. Ц. с район на действие [населено място] в нотариално производство по обстоятелствена проверка за констатирано право на собственост на Г. И. Н. пред надлежен орган на власт - нотариус Ц. в качеството си на свидетели устно и съзнателно потвърдили неистина : -подс. Г. , като казал, че е ходил в апартамента и Н. живее в имота повече от десет години, че това жилище винаги е обитавано от нея , без някой да е оспорвал това владение -подс. К., като казала, че е ходила многократно в жилището , винаги молителката е живяла там и владеела имота повече от десет години, без никой да е да е оспорвал това владение - подс. Х. като казал, че молителката Н. ползва жилището повече от десет години, че живее в това жилище от много години, владее го единствено за себе си, тя си го ползва, без никой да е да е оспорвал това владение, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в двете фази на наказателния процес. Процесуалният документ, с който е инициирано настоящото производство освен оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушение - каквито са липсата на отговори на направени възражения и на задълбочен анализ на събраните доказателства, съдържа и такива за необоснованост на съдебния акт, което налага ВКС предварително да посочи следното : касаторите няма да получат отговори на отправените критики срещу интерпретацията на гласните доказателства, на твърденията за недоказаност на обвинението, на довода за погрешни фактически изводи, обосноваващи присъдата като почиваща на предположения. Касационната инстанция не проверява „обосноваността“ на съдебния акт, тъй като тя не е предвидена като касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, а контролира юридическата правилност на обжалвания акт, като няма възможност да преценява верността на отразените факти, нито може да пререшава изводите на въззивния съд относно достоверността на доказателствените материали. ВКС дължи произнасяне за законосъобразност на действията на съда по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото и на правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Проверката на касационните възражения установява, че въззивният съд не е допуснал сочените от защитата нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд не е отстъпил от законовия регламент за оценка на доказателствените материали и независимо, че не е провел съдебно следствие, ползвайки наличните доказателствени материали събрани в хода на ДП и от първата инстанция е достигнал до изводи за доказателствена обезпеченост на извършено от тримата подсъдими деяние, като престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. При осъществяване на аналитичната си дейност, въззивният съд е следвал изискванията на закона за обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и подробно е обсъдил всички налични доказателства по делото, разделяйки ги условно на четирите групи. Извършената от него оценъчна дейност не позволява да бъдат споделени възраженията на касаторите за превратна и тенденциозна интерпретация. Съдът по ясен и разбираем начин е защитил решението си да се довери на показанията на св. С. Н., В. М., В. С., А. А. К. М. и Е. С., които твърдят, че в апартамент № 54 след заминаването на св. Н. не е живял никой, като ги е съпоставил с информацията съдържаща се в показанията на св. П. А.,св. Б. К., св. П. Н. и св. Л. И., установяващи, че при посещенията им в жилището за да отчитат консумация на вода, не е живеел никой и че не е имало потребление. Изложеното от тях е в синхрон със съдържанието на писмените документи - справките от доставчиците на вода и енергия в района, на резултатите от назначената Техническа експертиза и показанията на св. В., св. Г., св. М., св. Г., св. В., св. П., които твърдят, че св. Н. е живяла в [населено място]. По категоричен начин и с убедителни аргументи съдът е защитил отказа си да кредитира показанията на третата група свидетели и обясненията на тримата подсъдими, като е обосновал законосъобразен извод за тяхната недостоверност. Съдът е отговорил с нужният професионализъм на възраженията на защитата дали подсъдимите са знаели, че св. Н. не живее в жилището и че в съзнанието им е формирана ясна представа за съставомерните факти, поради което оплакването за допуснати нарушения в процеса на събиране и оценка на доказателствата е лишено от основание. В жалбата не са наведени други възражения, обосноваващи наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което ВКС следва да обсъди възраженията, които попадат в обхвата на осъществявания от него контрол за неправилно приложение на материалния закон, който е поддържан като резултат от тенденциозния анализ на доказателствените материали . Липсата на процесуален порок в дейността на въззивната инстанция при осъществянате на аналитичната му дейност, не предполага извод за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. На подсъдимите К., Х. и Г. е повдигнато обвинение, че пред надлежен орган на власт са „потвърдили неистина“ като в разпита си пред нотариус П. Ц., при извършване на обстоятелствена проверка заявили, че са ходили многократно в жилището, че св. Н. живее в апартамент 54 от повече от десет години, че е правила ремонт, в който подс. Г. твърди, че лично участвал с труд и материали и че то винаги е било обитавано от нея. Подсъдимите подписали собственоръчно съставения протокол за обстоятелствена проверка, съдържащ техните изявления. Въз основа на депозираните от тях показания и след като преценил останалите предпоставки на закона, нотариусът издал постановление от 29.10.2019 г., с което признал Г. Н. за собственик на недвижимия имот Верни са изводите на решаващия съд за наличието на всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 290 от НК, с оглед правосубектността на тримата подсъдими, притежаващи качеството на „свидетели“ по извършваната обстоятелствена проверка, депозирали показания пред надлежен орган на власт. В рамките на осъществяваната дейност, именно нотариусът се явява органът, който преценява допустимостта и относимостта на свидетелските показания и насочва свидетелите с въпроси относно предмета на обстоятелствената проверка, като преценява достоверността на показанията на свидетелите. Именно той разполага с решаваща компетентност да издаде документ, удостоверяващ правото на собственост, въз основа на направените от тях твърдения в рамките на образуваното производство. Извършеното деянието е съставомерно по чл. 290, ал. 1 от НК , тъй като в разпитите си пред нотариуса тримата подсъдими, в качеството им на свидетели, са изложили свои лични възприятия за това, че св. Н. живее в апартамента повече от десет години, като подс. Г. заявил “…И аз съм ходил в имота, живее там повече от десет години. Прави ремонт. Аз и помагах за ремонта, карах материали, помагах за изнасяне на багаж“. Подс. Х. заявил : „….Ходил съм в апартамента. Поддържа жилището, прави му ремонт“. Подс. К. „….Ходила съм многократно в нейното жилище. Винаги тя си е живяла в жилището, направи му ремонт“. В протокола за обстоятелствена проверка, освен личните възприятия на тримата свидетели са закрепени и правни оценки и категории, с които подсъдимите не биха могли да боравят, за които не е изяснено какво съдържание са вложили в понятията „живее“, „владее“, „претенции“, „спорове“ „ за себе си“. Това обстоятелство не променя останалата част от съобщената от тях информация като „неистинска“, тъй като тя не е обективно отражение на действителността, поради това, че св. Н. не е живяла в жилището през последните 10 години, а е живяла в друго населено място и за това не би могла да придобие имота по давност. Ето защо и с оглед подробните съображения изложени от въззивния съд в мотивите към атакуваната присъда, ВКС прие че материалния закон е приложен правилно и не е допуснато релевираното касационно основание. Макар в жалбата, да не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наказанието, но с оглед искането за оправдаване на подсъдимите, ВКС дължи обсъждането му. ВКС се съгласява с констатацията на въззивната инстанция за високата степен на обществена опасност на престъплението, което застрашава правилното функциониране на обществените отношения свързани с осъществяване на правосъдието и с невисоката степен на обществена опасност на извършители. За това счита, че с определеното наказание от една година лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, въззивният съд е направил разумен баланс между генералната превенция и специалната такава и постигнал целите на чл. 36 от НК, поради което наказанието е справедливо. С оглед изложените съображения присъдата на ОС- Враца следва да остане в сила, а жалбата на подсъдимите, депозирана чрез адв. С. срещу нея, без уважение, поради липсата на релевираните в нея касационни основания. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК ВКС трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 27.10.2022 г. на Окръжен съд- Враца, постановена по внохд № 450/22 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 . 2.