2
Р Е Ш Е Н И Е №. 79
Гр. София, 14 септември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 176/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. С., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия К. А. К. срещу решение № 257/27.12.2019 г. на Апелативен съд–гр. Велико Търново, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 302/2019 г.
В жалбата на защитата се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, алтернативно, оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното наказание до размер, който позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се акцентира върху отказа на съдилищата да допуснат нова балистична експертиза за изясняване на въпросите с траекторията на изстрела и наличието на рикошет при получаването на огнестрелното нараняване, както и върху формирането на становището на вещите лица от съдебно-психиатричната експертиза относно липсата на афект при подсъдимия, и участието на едно от вещите лица в същата експертиза, при наличие на основание за отвод. Навежда се и довод за необсъждане от въззивния съд на възраженията на защитата по отношение на гласните доказателства по делото, като се счита, че съдът неправилно е отхвърлил част от тях като изходящи от заинтересовани по делото лица, без да отчете тяхната обективност.
Нарушението на материалния закон се обосновава с неправилна правна квалификация – от една страна се твърди, че е налице хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, алтернативно се поддържа квалификация по чл.118 от НК, поради афектно състояние на дееца, като в случай на потвърждаване на решението се моли за намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане.
В писмено допълнение към касационната жалба на адв. С., изготвено от упълномощен защитник на подсъдимия, адв. Н., се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на наведените с жалбата касационни основания. Основно се сочат доводи в насока явната несправедливост на наказанието, като се твърди, че съдът неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК, при наличието на съответните предпоставки за това. Моли се за приложението на същата разпоредба при определяне на наказанието и намаляването му до приложимия за условно осъждане размер.
В допълнението се поддържа и становище за неправилно приложение на материалния закон, чрез отказ да се квалифицира извършеното като доброволен отказ от опит по смисъла на чл.18, ал.3 от НК и подсъдимият да не бъде наказван за извършеното деяние.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият К. се представлява от упълномощените защитници адв. С. и адв. Н., които поддържат касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направените алтернативни искания. Защитниците мотивират оплакването за явна несправедливост на наказанието с неправилна оценка на релевантните за вината на подсъдимия обстоятелства, /многобройни смекчаващи обстоятелства и деяние, останало в стадия на опита към убийство/ която е довела и до неоправдано завишен размер на санкцията. Поддържа се и становището за доброволен отказ от опит, по съображения за сигнализиране от подсъдимия на тел.112, с което по негова инициатива е предотвратена смъртта на пострадалия. Излагат се и аргументи за липса на умисъл за извършване на убийство, в подкрепа на което се цитират устни разяснения на експерт от психиатричната експертиза пред апелативния съд.
Подсъдимият К., в последната си дума пред ВКС изразява искрено съжаление за извършеното деяние и моли съда за обективност и справедливост.
Прокурорът от ВКП, пред касационния съд, застъпва становище, че материалният закон е приложен правилно и квалификацията на деянието е вярно определена, при наличието на съответните обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.115, вр. чл.18 от НК. Счита, че по делото не са налице доказателства за квалифициране на деянието по привилегированите състави на убийството и наложеното наказание е справедливо отмерено и съответно на тежестта на деянието.
Гражданският ищец и частен обвинител М. Д. Д., редовно уведомен, не се явява пред ВКС, не се представлява от повереник и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 125/14.11.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 95/2017 г., на Великотърновски окръжен съд, подсъдимият К. А. К. е признат за виновен в това, че на 12.10.2014 г., в [населено място], чрез използване на огнестрелно оръжие, направил опит умишлено да умъртви М. Д. Д., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, при първоначален общ режим на изтърпяване, определен на осн. чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец М. Д. Д., обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимия К. разноските по делото и съответните държавни такси и се е разпоредил с веществените доказателства.
С въззивно решение № 257/27.12.2019 г. на Апелативен съд–гр. Велико Търново, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 302/2019 г., присъдата на Великотърновския окръжен съд, № 125/14.11.2018 г., по н.о.х.д. № 95/2017 г. е била изменена в частта относно наложеното наказание лишаване от свобода, което е намалено от петнадесет на десет години. В останалата част присъдата е потвърдена.
С въззивното решение подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски пред апелативната инстанция.
Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение, което следва да се разгледа приоритетно, предвид законовите последици в случай на установяване наличието на същото - отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане:
Като съществен довод в подкрепа на заявеното касационно основание е посочен отказът на контролираният съд да назначи нова /в жалбата не е посочено дали искането се отнася до допълнителна или повторна/ балистична експертиза, алтернативно комплексна балистична и медицинска експертиза, с цел изясняване на въпросите с взаимното разположение на участниците в инцидента, траекторията на изстреляния патрон и посоката, в която е било насочено оръжието, което е произвело изстрела. Защитата счита, че наличната по делото балистична експертиза не съдържа отговори на поставените въпроси, което е довело до невъзможност да се провери обективността на обясненията на подсъдимия и поддържаната от него версия за механизма на прострелването, чрез произвеждане на случаен изстрел.
Становището на защитата на подсъдимия не може да бъде възприето за основателно, тъй като не почива на обективна основа. По делото са налични две балистични експертизи, една основна, от досъдебното производство и една допълнителна /наименувана допълнителна съдебно-криминалистична експертиза, за която е посочено, че е допълнителна към изготвената от вещото лице М., съставил основната експертиза, назначена от окръжния съд/ по искане на защитата на подсъдимия, именно с цел проверка на обясненията му за начина на произвеждане на процесния изстрел. Цитираните заключения съдържат детайлни и аргументирани отговори относно оспорените от защитата обстоятелства, свързани с механизма на деянието. Контролираният въззивен съд в решението си е отговорил подробно на аналогични възражения на защитата в насока отхвърлянето на обясненията на подсъдимия за начина на произвеждане на процесния изстрел спрямо пострадалия Д..
ВКС намира, че тезата на подсъдимия не е отхвърлена голословно, като въззивният съд е съобразил становището си със заключенията на балистичните и съдебно медицинската експертиза и съдържащите се в тях експертни становища по оспорените с жалбата въпроси.
На първо място, възражението за случаен изстрел е отхвърлено мотивирано, на базата на отговорите от основната балистична експертиза за конструктивните особености на оръжието на подсъдимия и вградената система за тройна защита, / safe action / която прави невъзможно произвеждането на случаен изстрел без натискане на спусъка на пистолета. В устните разяснения на експерта пред окръжния съд с категоричност е изяснено, че вградената защитна система на оръжието препятства произвеждането на случаен изстрел /включително и при изпускане на пистолета/, като за да се произведе първият изстрел е необходимо достатъчно усилие, за да се преодолеятт всички налични защити, които са от три независими предпазители. Вещото лице е обосновало отговорите си с данните от проведени множество изследвания на този вид оръжие, при които не е бил доказан случаен изстрел, като ясно е посочило, че за да се произведе изстрел с инкриминирания пистолет е било необходимо пръстът на дееца да е бил поставен на спусъка на пистолета, както и стрелецът да е упражнил достатъчно усилие, за да се преодолеят фабричните защити, с които е снабдено всяко изправно оръжие от този вид / изправността на пистолета е установена по експертен път /.
По нататък, неоснователно е възражението относно взаимното разположение на участниците в инцидента, което защитата намира за неправилно възприето от въззивния съд, поради неназначаването на допълнителна балистична експертиза. Фактическите изводи на проверяваните съдилища относно механизма на деянието са изградени на базата на верен прочит на доказателствената съвкупност, при съобразяване с експертните становища относно посоката на изстрела и взаимното отстояние на телата на подсъдимия и пострадалия при произвеждането му. Въпросът с насочеността на оръжието е бил подробно изследван в допълнителната балистична експертиза, при съобразяване със заключението на медицинската експертиза за вида и характера на полученото в резултат на изстрела огнестрелно нараняване. По експертен път, чрез използването на различни по характер специални знания /балистични и медицински/ е потвърдено обстоятелството относно близкото отстояние на оръжието от тялото на пострадалия при произвеждането на изстрела. Фактическите изводи на съдилищата са основани на експертните изводи за наличието на пламъкова компонента при входа на изстрела, /установена на базата на хистологичния резултат от изследването на входната рана/ свидетелстваща за изключително близко отстояние на оръжието - 10-15, максимум 20 см, от тялото на жертвата, както и на хоризонталния раневи канал, показващ, че изстрелът е бил почти хоризонтален, като дулото на пистолета е било насочено хоризонтално на височината на тялото. Последният експертен извод е при съобразяване с наличните данни за счупено в резултат на прострелването ребро, за което изрично е посочено, че не е променило съществено посоката на изстрела.
Неоснователно се упрекват съдилищата по фактите, че не са използвали специални знания за обективно установяване на обстоятелствата относно начина на произвеждане на изстрела и в частност относно положението на подсъдимия спрямо пострадалия шофьор при произвеждането му. Чрез заключението на допълнителната балистична експертиза са проверени обясненията на подсъдимия за заеманата от него позиция при изстрела. Оценката на въззивния съд относно тяхната необективност е основана на експертните изводи за насочеността на оръжието и местоположението на входната рана, съгласно които, в случай на произвеждане на изстрела по начина, по който е описан в обясненията на подсъдимия, входа на раневия канал би следвало да е с височина 20-25 см., по-ниско от установения, т.е. да попадне под ребрата в областта на стомаха на пострадалия, което обективно не съответства на вида и характера на полученото огнестрелно нараняване, което е в лявата гръдна половина на тялото. Съгласно описанието от заключението на медицинската експертиза, на пострадалия е причинено едно пронизващо огнестрелно нараняване, проникващо в гръдната кухина, с раневи канал, преминаващ през белодробния паренхим, т.е. получените увреждания са с по-голяма височина по тялото и не кореспондират на обясненията на подсъдимия за механизма на причиняването им.
Като неоснователен се прецени и довода за доказателствената необезпеченост на фактическия извод относно последвалия рикошет на куршума след прострелването на тялото на пострадалия, от който е получена следата върху тавана на кабината на товарния автомобил. В устните разяснения на вещото лице балистик пред окръжния съд е изяснен механизма на получаване на подбитостта, чрез удар на куршума / след като е причинил огнестрелното нараняване и е напуснал тялото / в находящата се зад шофьорската седалка ламарина, отделяща кабината от задната част на камиона. При ясни факти относно инициалния изстрел и насочеността му от близко разстояние към тялото на жертвата, за съдилищата не е съществувало задължение да събират допълнителни доказателства за последващата траектория на куршума, която е ирелевантна спрямо обвинението.
В тази връзка следва да се посочи, че съдебната практика е последователна по въпроса, че не всяка непълнота на доказателства представлява съществен процесуален пропуск, а само тази, което е довела до неизясняване на съществени за обвинението обстоятелства, чиято липса препятства разкриването на обективната истина по делото, каквато в контролираното въззивно решение, ВКС не констатира.
Включително и по въпросите с психичното състояние на подсъдимия при извършване на деянието, за което е прието, че не съдържа признаците на физиологичен афект. Медицинската компонента на афекта е приета за неналична на базата на установената от експертите психиатри и психолог подреденост на поведението на подсъдимия през инкриминирания период, като в кратък интервал от време от дееца са извършени последователни действия, които не са хаотични и не са провокирани от психоза. Експертите са изключили възможността подсъдимият да е бил в състояние на физиологичен афект, поради липсата на данни в поведението му да се наблюдават фази от характеристиката на този тип афектно състояние. Като цяло действията на подсъдимия са оценени като подредени и целенасочени, които не кореспондират с поведението на лице, находящо се в състояние на физиологичен афект, което представлява гранично състояние на съзнанието, между психологията и психиатрията, каквото при подсъдимия не е било установено. Въззивният съд е провел съдебно следствие, като е допуснал повторен разпит на вещите лица, изготвили съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия, включително и чрез предявяването им на записа от проведения от подсъдимия разговор с тел 112, чрез изслушването му в съдебно заседание. След запознаване със съдържанието на записа експертите са потвърдили първоначалното си становище за липса на афектно състояние, като подробно са аргументирали тезата си. В тази връзка са се позовали на сложната природа на физиологичния афект, който не е едно моментно състояние, а се характеризира с определена продължителност на състоянието и протича в няколко фази, каквито при подсъдимия не се наблюдават. Състоянието му по време на деянието е определено от експертите като емоционално състояние с емоции на уплаха и притеснение, но без да се констатира нарушение на смисъла на изказа, тъй като подсъдимият адекватно и последователно е търсил помощ, защото е разбрал, че е навредил на пострадалия. Поведението му да окаже помощ е оценено като адекватно и не покриващо признаците на физиологичен афект.
Възражението за участието на експерт в комплексното заключение, по отношение на когото са били налице основания за отвод, също е несъстоятелно. Въззивният съд е дал мотивиран отговор за неоснователността на същото, който е принципно правилен. Доводът, че вещото лице не е извършило преглед и освидетелстване на подсъдимия, което е посочено като самостоятелно основание за отвод не може да бъде споделен за основателен. На първо място заключението е комплексно, с участието на специалисти от различни области, психиатрия и психология, като от изключителната компетентност на вещите лица е вътрешното разпределение на функциите им при изготвяне на заключението и преценката кои от специалистите какви дейности ще извършват, включително и провеждането на личния преглед на освидетелстваното лице. Процесуалният закон не съдържа изискване всички вещи лица от състава на експертизата да участват едновременно в действията по снемане анамнезата на подсъдимия, като задълженията им се отнасят до това да се запознаят с всички материали по делото от значение за поставените им задачи и да отговорят мотивирано на въпросите, предмет на заключението. От устните разяснения на вещото лице Д. пред апелативния съд се потвърждават личните му възприятия от състоянието на подсъдимия при изготвянето на експертизата, както и че отговорите на поставените въпроси са съгласувани между всички вещи лица и са резултат на съвместното им общо становище, формирано след обсъждане на всички данни от значение за психичното състояние на подсъдимия към инкриминирания период.
Неоснователно е възражението на защитата спрямо доказателствената дейност на решаващите съдилища на базата, на която са изградени фактическите им изводи за механизма на деянието, по съображения за изолираното им формиране на изходящите от пострадалия показания, при игнориране на доказателствата в полза на подсъдимия.
Изложените в касационната жалба / на стр. 7/ пространни доводи в тази връзка по естеството си представляват съображения за необоснованост на въззивното решение, поради което остават извън пределите на касационната проверка, тъй като необосноваността не се включва в касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК и не се проверява от касационната инстанция. ВКС не дължи отговор на възраженията за правилността на фактическите положения, приети от контролираните съдилища, тъй като е съд по правото, а не по фактите и в този смисъл проверява само юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план.
Единствените доводи, на които следва да се отговори са относно неправилната оценка на показанията на съпругата на пострадалия и обясненията на подсъдимия, че е произвел изстрела след като пострадалият е направил опит да го удари с метална тръба, каквато е установена при огледа на товарния автомобил, управляван от него.
В тази връзка следва да се посочи, че в показанията на свидетелката К. не се съдържа информация за механизма на деянието, тъй като по време на прострелването тя се е намирала в лекия автомобил на съпруга си и не е възприела произвеждането на процесния изстрел. От съдържанието на въззивното решение не се установява игнориране на показанията на същата свидетелка. Изходящите от К. гласни доказателства са обсъждани съвкупно с останалите доказателства за обстановката предшестваща деянието, като се отнасят само до това, че не е възприела пострадалият да отправя словесни обиди или обидни жестове с ръка, което е възприето от съда за обективен факт, поради което възражението от жалбата не е основателно.
По отношение на доводите за извършено от пострадалия нападение спрямо подсъдимия чрез опит за удар с метална тръба, което е провокирало случаен изстрел с държания от него пистолет, в решението на въззивния съд се съдържа аргументиран отговор за тяхната неоснователност. Същият е основан на комплексен анализ на доказателствата относно посоката на изстрела, местоположението на входната рана и липсата на дактилоскопни следи от пострадалия върху иззетата при огледа тръба / в решението не е обсъждана липсата на човешки косми върху тръбата, както се твърди в жалбата на защитата/.
Доказателствата, въз основа на които са направени изводите на въззивния съд по фактите за механизма на деянието са правилно интерпретирани и оценени в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.107, ал.5 от НПК, респективно вътрешното убеждение на решаващия съд по оспорената от защитата фактология е правилно формирано и не страда от процесуални пороци.
В заключение касационната проверка не установи допуснато нарушение на процесуалните правила със съществен характер, което да е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, поради което оплакването в тази връзка се намери за неоснователно.
По оплакването за нарушение на материалния закон:
В рамките на установените факти, материалният закон е приложен правилно, поради което претенцията на подсъдимия за преквалификация на деянието както като случайно деяние по чл.15 от НК, така и като опит за убийство по смисъла на чл.118 от НК, не може да бъде възприета.
Искането на защитата за приложението на чл.15 от НК, основано на тезата, че процесният изстрел е произведен случайно от подсъдимия, поради загуба на равновесие, не може да бъде удовлетворено, поради различните фактически изводи за механизма на деянието, възприети в решението на контролираните съдилища, а именно – съзнателно прострелване от близко разстояние на пострадалото лице.
Преквалификацията на деянието по чл.118, вр. чл.18, ал.1 от НК също е недопустима, с оглед установеното от фактическа страна, че подсъдимият не е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, което е съставомерен елемент от фактическия състав на това престъпление.
С оглед изложеното, квалификацията на деянието като опит към умишлено убийство по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК е правилна и съответна на установените по делото факти. Извършените от подсъдимия действия по произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие от непосредствена близост в гръдната област на пострадалия, което е причинило проникващо нараняване с опасност за живота, сочат на умисъл за неговото умъртвяване, което не е настъпило от обективна страна по изцяло независещи от дееца причини.
По изложените съображения материалният закон е приложен правилно и не са налице основания за прилагане на друга правна квалификация.
По явната несправедливост на наказанието:
При установените факти по обвинението по чл.115, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК искането за пълно оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено.
Въззивният съд е ревизирал присъдата на първата инстанция, като е намалил наложеното наказание на подсъдимия от петнадесет години лишаване от свобода и го е индивидуализирал на специалния законов минимум от десет години. ВКС намира преценката на ВтАС за отказа да приложи разпоредбата на чл.58, б. „а“ от НК за правилна. Престъплението се характеризира с висока степен на довършеност, с оглед обективно настъпилите от изстрела последици по засягането на телесната цялост на пострадалия. Касае се за целенасочено прострелване на пострадалото лице, от непосредствена близост, като оръжието е било насочено в жизненоважни области от тялото му, докато пострадалият практически е бил лишен от възможност да противодейства на изстрела, тъй като е бил затворен в кабината на управлявания от него автомобил. Установените факти, че оръжието е било снабдено с множество защити при произвеждането на изстрел и за изстрелването на първия патрон е било необходимо значително усилие, както и че е било предварително заредено с патрон в цевта и подсъдимият е притежавал добри умения да борави с него, тъй като е бил и ловец, свидетелстват за това, че извършеното посегателство е било целенасочено реализирано.
Приложението на разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК следва да се преценява съобразно цялостната характеристика на деянието, в контекста на критериите по чл.18, ал.2 от НК относно степента на осъществяване на намерението на дееца и причините, поради което деянието е останало недовършено.
В настоящият случай деецът е направил всичко зависещо от него за довършване на убийството, като е причинил на пострадалия проникващо огнестрелно нараняване в гръдната му област, което е било временно реално опасно за живота му, като опасността е преодоляна единствено поради навременно оказаната му високо квалифицирана медицинска помощ.
При тези данни, ВКС намира, че не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.58, б.“а“ от НК при определяне на съответното наказание. Смъртта на пострадалия не е настъпила по причини, които са изцяло извън волята на дееца, който е довършил в цялост опита към убийството на пострадалия Д., като е осъществил всички елементи от изпълнителното деяние, но вредоносният резултат е бил предотвратен при лечението на пострадалия след навременната хирургическа намеса.
Обстоятелството, че подсъдимият след деянието е сигнализирал за извършването му на тел.112, при всички случаи представлява смекчаващ отговорността му факт, който е бил отчетен от въззивния съд при намаляване на наказанието до рамките на законовия минимум, но не може на самостоятелно основание да доведе до прилагането на чл.58, б.“а“ от НК. Аналогичен сигнал за помощ е бил подаден и от други лица, свидетелят П. К. и съпругата на подсъдимия, както и самият пострадал е сигнализирал своя работодател.
Едновременно с това съдът правилно е отчел, че деянието се характеризира с висока обществена опасност, предвид избрания от подсъдимия способ за разрешаване на конфликт в пътна ситуация между водачи, чрез прострелване на лицето. Деянието е извършено по демонстративен начин, на оживен пътен участък, като състоянието на пострадалия след прострелването е било възприето от множество лица, което допълнително завишава степента му на обществена опасност.
С оглед изложеното, ВКС намери, че определеното наказание от десет години лишаване от свобода, което е минимално по размер, е справедливо отмерено и не са налице основания за допълнителното му редуциране, при условията на чл.58, б.“а“ от НК.
С оглед изложеното, наложеното наказание на подсъдимия не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257/27.12.2019 г. на Апелативен съд–гр. Велико Търново, по в.н.о.х.д. № 302/2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|