Р Е Ш Е Н И Е № 79 гр. София, 11 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор РУСКО КАРАГОГОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 113/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частните обвинители и граждански ищци С. С. М. и Б. М. Б. чрез повереника им адв. Д. срещу решение № 235 от 03.12.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 212/2013 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци са подробно мотивирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и произтичащо от тях нарушение на материалния закон, като към ВКС е отправено искане на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Частните обвинители и граждански ищци С. М. и Б. Б. и техният повереник адв. Д. поддържат касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. Подсъдимият Л. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като е декларирал, че не желае да участва лично в касационното производство. Неговият служебно назначен защитник адв. В. моли ВКС да остави жалбата на частните обвинители и граждански ищци без уважение като неоснователна. Представителят на ВКС дава заключение, че се присъединява към жалбата на частните обвинители и граждански ищци и споделя изложените в нея доводи и съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 35 от 24.06.2013 г., постановена по НОХД № 740/2011 г., Плевенският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия Л. М. А. за невинен в това, че на 02.07.2007 г. около 00:38 ч. местно време в Република Словения, на магистрала А-1, в участъка М. – Целье, на 3.7 км. от пътен пункт „Тепанье”, в канавката до пътното платно по посока гр. Марибор, умишлено умъртвил българския гражданин М. Б. М. от гр.Х., област Х., по начин и със средство, опасно за живота на мнозина – неустановена марка и модел огнестрелно оръжие, кал. 6.35 мм. с износена цев, без отражател, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 от НК. С присъдата си Плевенският окръжен съд (ПлОС) е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените на основание чл. 45 от ЗЗД от гражданските ищци С. С. М. и Б. М. Б. против подсъдимия Л. М. А. граждански искове в размер на по 70 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от 02.07.2007 г. до окончателното плащане. По протест на прокурор от окръжна прокуратура – гр.Плевен и жалба на частните обвинители и граждански ищци срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 212/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), като с решение № 235 от 03.12.2013 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на ПлОС. Решението на ВтАС е съобщено на частните обвинители и граждански ищци М. и Б. по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на 05.12.2013 г., а касационната им жалба е постъпила на 18.12.2013 г. (вх. № 5446 на ВтАС), поради което ВКС намира, че е подадена от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 3 и т. 4 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок. Разгледана по същество, касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. При проверката на спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на относимите към предмета на доказване обстоятелства, настоящият съдебен състав не установи допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената й дейност, които да доведат до съмнителност на направените оправдателни изводи. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, ВтАС е проверил изцяло първоинстанционната присъда на ПлОС, като е подложил на самостоятелен щателен анализ обемната доказателствена съвкупност в контекста на посочените от прокурора и частните обвинители и граждански ищци възражения. Възприетите от ПлОС и ВтАС основни фактически положения, очертаващи обективната несъставомерност на инкриминираното по отношение на подсъдимия Л. М. А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност. При разкриването на фактическата обстановка не са допуснати съществени непълноти, нито се констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти. Напротив, задълженията и на двете съдебни инстанции по установяване на обективната истина са изпълнени много отговорно и професионално, като картината на деянието е разкрита в максималната възможна степен, в която това реално са позволявали наличните доказателствени материали. Констатациите и на двете инстанции по фактите във връзка с основния спорен въпрос, повдигнат в настоящото наказателно производство – относно авторството на престъплението, са формирани след щателна комплексна оценка на установените по делото факти, при интерпретацията на които не са допуснати логически грешки. Всички изброени пред настоящата инстанция от повереника на жалбоподателите фактически обстоятелства са били взети предвид от съдилищата при осъществяване предмета на доказване по делото, като са оценени обективно, всестранно и пълно, стриктно според действителното им съдържание и значение за разкриването на обективната истина. При прегледа на решението по ВНОХД № 212/2013 г. по описа на ВтАС ВКС констатира, че не е постановено при допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Атакуваният съдебен акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като в съдържанието му са изчерпателно изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивния протест и въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци възражения за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. Във въззивното решение е изрично възпроизведена приетата от апелативния съд фактология, кореспондираща с направените и от първоинстанционния съд фактически констатации. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи, които също се припокриват с правната аргументация на състава на ПлОС. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена първоинстанционната присъда, и им осигурява възможност пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството. С оглед на изложеното, залегналото в касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци оплакване за допуснати при изготвянето на въззивното решение нарушения на чл. 339, ал. 2 от НПК е неоснователно, какъвто извод убедително се налага при обективния прочит на съдържанието на атакувания съдебен акт. Доказателствената дейност на долустепенните съдилища е обхванала обширен в количествено отношение доказателствен материал, който обаче по съдържанието си се редуцира до твърде оскъдна съвкупност от факти, действително относими към авторството на престъплението и то, косвени по своя характер. Причините за това обективно положение не се коренят в процесуалното поведение на съдебните инстанции, които са изчерпили всички възможности за попълване на делото с доказателства. Коректно е да се отбележи също така, че упрек за недостатъчна активност не може да се отправи и към органите на досъдебното производство, които също са положили максимални усилия за изясняване на въпроса за авторството на деянието, недовели обаче до ефективна резултатност от гледна точка на значимостта на събраната информация. (На досъдебната фаза воденото срещу обвиняемия А. наказателно производство е било трикратно прекратявано от прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като постановленията за прекратяване са били отменяни по реда на съдебния контрол). С касационната жалба на частните обвинители не се оспорват обстоятелствата във връзка с факта на извършване на деянието – убийството на пострадалия М. Б. М., времето, мястото, начина на осъществяването му, средството на престъплението, които са еднозначно приети и от първата и от втората съдебни инстанции, а са залегнали като твърдения и в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока във въззивното решение е прието, че подсъдимият Л. М. А. и пострадалият М. Б. М. работели като шофьори към фирми, осъществяващи транспорт на стоки в България и чужбина – подсъдимият – към [фирма], а пострадалият – към търговското дружество [фирма], гр. Пл. На 01.07.2007 г. и двамата осъществявали международни превози, като преминавали през територията на Република Словения по магистрален път А1/Е-57. Подсъдимият А. управлявал товарен автомобил ”Мер. А.” с рег. [рег.номер на МПС] с ремарке рег. [рег.номер на МПС] (с дестинация Република Франция). Автомобилът му бил с неработещ горен ляв габарит на кабината (считано за посоката му на движение), а ремаркето било покрито с жълто на цвят платнище. Пострадалият М. управлявал товарен автомобил „М. А.” с рег. [рег.номер на МПС] със светла кабина и надпис „PIMK” (с дестинация Република Италия). На пункт „Долга Вас” магистралните контролно-охранителни камери заснели преминаването на автомобила на пострадалия в 22:30:25 ч. местно време на 01.07.2007 г., а след 9 секунди, в 22:30:34 ч. преминал камионът на подсъдимия (с несветещ горен ляв габарит на кабината и жълтеникаво платнище на задната част). В района на пункт „Елбов проход” камерите заснели товарния автомобил на пострадалия М. в 23:48:01 ч., като непосредствено след него в 23:48:08 ч. бил заснет втори товарен автомобил с ремарке. В 00:37:54 ч. на 02.07.2007 г. охранителна камера № 11, находяща се на 3.7 км. преди контролен пункт „Тепанье”, в участък 637 на виадукт между Върхоле и Прелоге, в близост до км. 5.1 на автомагистрала А1, заснела спирането в дясната част на пътното платно (по посока на движението му) на товарен автомобил и включването на аварийните му светлини, а веднага след него – спиране на втори товарен автомобил с ремарке. Край тях преминали пет товарни автомобила, които закрили спрелите превозни средства от полезрението на камерата. Спрените камиони останали на място един зад друг с включени аварийни светлини до 00:43:44 ч., когато първият от тях потеглил и излязъл от обхвата на камерата. В 00:44:58 ч. към неподвижния камион с ремарке приближил служебен автомобил на ДАРС (пътна служба в Република Словения) с включени сигнални светлини. Свидетелите К. Б. и С. Л. установили на мястото товарния автомобил на пострадалия М. с включени фарове и габарити и работещ двигател. Вдясно от камиона на около 1.5 м. от банкета лежал пострадалият по лице, в коматозно състояние, двукратно прострелян в областта на главата (в дясното слепоочие и в тила). Тъй като бил все още жив, той бил транспортиран в болнично заведение в [населено място], където по-късно същия ден починал. В интервала 00:47:06 – 00:47:36 ч. управляваният от подсъдимия А. товарен автомобил преминал пункт ”Тепанье”, където бил заснет с всички негови индивидуализиращи белези (марка, модел, контролен номер, неработещ горен ляв габарит, жълто на цвят покривало); в 00:57:15 ч. камионът бил засечен на пункт „Зима”; в интервала 01:17:59 – 01:18:22 ч. – на пункт „Вранско”; в 01:28 – 01:29 – в района на тунел „Трояне”; в 01:36:57 – 01:37:19 ч. – на пункт „Комполе”; в 01:55 ч. – в участъка „Головец”; в 02:18:48 ч. – в района на LG LOG, в 04:08:48 – 04:09:47 ч. – в района на CP DANE. След като напуснал територията на Република Словения, подсъдимият А. продължил курса си. Междувременно бил обявен за издирване от словенските власти, като в съобщението било посочено, че управляваният от него автомобил бил с неработеща лява горна светлина на кабината. На 11.07.2007 г. той бил задържан на ГКПП – Видин при влизане в Република България. Подробното описание на фактите във връзка с движението на автомобилите на подсъдимия А. и пострадалия М. на територията на Република Словения е наложително, защото въз основа на тях въззивният съд, както и първоинстанционният, са извели безспорното фактическо положение, че управляваните от подсъдимия и пострадалия товарни автомобили са преминавали през територията на Република Словения приблизително в един и същи времеви интервал, като са се движили в относителна близост един до друг. Установеното от записите на охранителните магистрални видеокамери обстоятелство, че в района на пътен пункт „Долга Вас”, управляваният от подсъдимия А. товарен автомобил се е движил непосредствено след пострадалия М. с разлика във времето от 9 секунди (с дистанция помежду им от 143.73 м. съгласно заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице инж. П. Д.), е на практика основното обвинително косвено доказателство срещу подсъдимия А., сочещо на съпричастността му към извършеното деяние. Касационната инстанция изцяло споделя използвания от предходните интанции законосъобразен прийом на щателна и детайлна проверка на всяко от доказателствените средства поотделно и оценката на съдържанието му в контекста на другите установени по делото факти. Процесуалната деятелност на ВтАС, обективирана чрез атакувания въззивен съдебен акт, стриктно и последователно провежда на практика вярното разбиране на ВтАС, че установяването на връзката между косвеното доказателство и главния факт, подлежащ на доказване – авторството, изисква задълбочения му анализ само за себе си, както и внимателното и всестранното му сравняване с останалите събрани по делото доказателства. В разглеждания казус точността, прецизността и обективността на извършения доказателствен анализ опровергават залегналите в касационната жалба на частните обвинители твърдения за едностранчиво и превратно възприемане на доказателствения материал. Неоснователно е възражението на повереника на жалбоподателите, че въззивният съд е игнорирал разпечатката от словенския мобилен оператор Simobil d.d., съгласно която в обхвата му се появили телефоните на пострадалия М. (.......) и на подсъдимия А. (.......). Както вече бе отбелязано, обстоятелствата във връзка с навлизането на двата автомобила на територията на Република Словения и движението им по едни и същи маршрут на близка дистанция са приети от въззивния съд за установени извън всякакво съмнение. Техните мобилни телефони обяснимо са били в обсега на местния мобилен оператор, като тази информация с нищо не допринася за изясняване на картината на деянието. Касационната инстанция не възприема упрека на жалбоподателите частни обвинители за едностранчивост, селективност и необективност на фактическата констатация на ВтАС, че по делото не е установена тъждественост на първия, спрял на местопрестъплението в 00:37:54 ч. на 02.07.2007 г. и потеглил от там в 00:43:44 ч., товарен автомобил с управляваното от подсъдимия А. превозно средство. Въз основа на описаната по-горе хронология на предвижването и спирането на заснетите от охранителните камери товарни автомобили, съдилищата по фактите с категоричност са заключили, че убийството е било извършено в интервала от 00:37:54 ч. до 00:43:44 ч. на 02.07.2007 г. Тъй като до момента на пристигането на служителите на пътната служба и откриването на тялото на пострадалия в 00:44:58 ч. на местопроизшествието не било заснето спирането на други автомобили, деянието с висока степен на вероятност е било свързано с поведението на лице/лица от първия спрял и впоследствие потеглил от местопроизшествието товарен автомобил. Заради ключовото значение на тези обстоятелства за правилното решаване на делото, в атакувания съдебен акт (стр. 20 – стр. 24) много подробно и убедително са изложени съображенията, въз основа на които апелативният съд е приел, че не може да бъде направен извод за идентичност на управлявания от подсъдимия А. камион със спрелия на местопроизшествието пред превозното средство на пострадалия и потеглил след деянието товарен автомобил. В тази насока съдът е обсъдил с особена прецизност изготвените по делото видеотехнически експертизи № 08/ДОК-810 и № 13/ДОК-165, изследвали представените с трансферираното наказателно производство веществени доказателства дискове със записи от видеоохранителните камери на магистрален път А1/Е-57. ВтАС законосъобразно е преценил действителното значение на тези експертни заключения, като ги е преценил обективно и коректно, съгласно действителния им смисъл. Съдът не е имал реални основания да не се довери на заключението на първата експертиза № 08/ДОК-810 по задача ІV, изследвала заснетите от камера № 11 кадри на местопрестъплението, отразяващи спирането на два товарни автомобили в 00:37:54 ч. и съответно потеглянето на първия от тях в 00:43:44 ч. Според заключението, записът на камерата е бил регистриран в пълна тъмнина, като от превозните средства се виждали единствено фаровете, габаритите и стоп-светлините. При такива данни идентификацията на спрелите в дясната част на пътя товарни автомобили, както и на преминалите покрай тях други пет товарни автомобила, не е била възможна по контролен номер, модел, цвят и др. При това, управляваният от подсъдимия А. камион е бил пълноценно идентифициран с всички негови индивидуализиращи белези (марка, модел, контролен номер, неработещ горен ляв габарит, жълто на цвят покривало) за първи път в интервала 00:47:06 – 00:47:36 ч. (след деянието) едва при преминаването на пункт ”Тепанье”. В останалите случаи товарният автомобил е бил идентифициран преимуществено по неработещия горен ляв габарит, което било възможно само при фронтално насрещно заснемане на кабината, докато камера № 11 отразила превозните средства отзад и лявостранично (съгласно устните разяснения на вещото лице Й. Д. в съдебно заседание на 10.07.2012 г., л. 351 от НОХД № 740/2011 г., т .2). Поради отсъствието на осветление, отдалечеността на камерата и преминаващите товарни автомобили, от записа не можело да се определи точно причината за спиране на втория товарен автомобил, като можело само да се заключи, че спирането на втория камион било предизвикано от спирането на първия, който първи включил аварийните си светлини. Заключението на втората разширена видеотехническа експертиза № 13/ДОК-165, назначена от първоинстанционния съд, по същество е потвърдило изводите на единичната. Въззивният съд изрично е посочил на л. 23 от решението, че в обстоятелствената част на заключението (стр. 476 от НОХД № 740/2011 г., т. 2) експертите също са приели, че записите са били регистрирани в пълна тъмнина (като от превозните средства се виждали само фаровете), с недостатъчна запълненост на кадрите поради отдалечеността и гледната точка на камерите, поради което превозните средства не можели да бъдат идентифицирани по марка и модел. По отношение на спирането на двата камиона на местопроизшествието и потеглянето впоследствие на първия от тях, вещите лица са препратили към анализа на кадрите, направен от единичната експертиза. От вниманието на въззивния съдебен състав не е убягнала непрецизната формулировка на вещите лица в заключителната част (стр. 495 от НОХД № 740/2011 г., т. 2) на експертното заключение по отношение на кадрите, заснети от камера № 11 в района на местопроизшествието, в което е отразено буквално следното: „Сливница, Върхоле и Прелоге: 00:37:54 ч. на 02.07.2007 г. спиране на двата товарни автомобила и потегляне на първото МПС в 00:43:44 ч.” В контекста на поставените задачи (да се проследи движението на управляваните от подсъдимия и пострадалия товарни автомобили) така употребената фраза действително има двусмислено звучене, тъй като позволява тълкуване в насока, че от заснетите кадри товарните автомобили са могли да бъдат идентифицирани като превозните средства, управлявани съответно от пострадалия и подсъдимия. На л. 23 от атакуваното решение съдът е аргументирал ясно позицията си, че действителното значение на използваната формулировка се разкрива само в контекста на обстоятелствената част от заключението и на препращането към единичната експертиза, изготвена от вещото лице Далуков, от които се изяснява недвусмислено, че по записите заснетите превозни средства обективно не са могли да бъдат идентифицирани. Застъпвайки тази позиция, ВтАС не е допуснал твърдяното от жалбоподателите нарушение на чл. 154, ал. 2 от НПК. Експертното заключение може да бъде отхвърлено от съда изцяло или в отделни части, ако бъдат констатирани обективно несъответствие с установени по делото конкретни факти и обстоятелства, непълноти, вътрешни противоречия или неясноти в съдържанието му. Щом становището на съда е мотивирано с основателни доводи, задължението му по чл. 154, ал. 2 от НПК е надлежно изпълнено. При внимателния прочит на касационната жалба на частните обвинители е видно, че жалбоподателите атакуват извода на съдебните инстанции за невъзможност да бъде идентифициран спрелият на местопрестъплението първи по ред товарен автомобил с предположения – че местоположението и начина на движение на камиона на подсъдимия А. (непосредствено след товарния автомобил на пострадалия) е било непроменено до достигането на мястото на спиране, когато подсъдимият е изпреварил и „засякъл” пострадалия, по който повод между тях възникнал конфликт, ескалирал в убийството на пострадалия. Подобни изводи законосъобразно не са били направени от съдебните инстанции с оглед забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК, тъй като по естеството си те са основани на предположения, че взаимното разположение на двете превозни средства е било запазено непроменено до момента на спиране, когато подсъдимият осъществил неправомерна маневра изпреварване, застрашаваща движението на пострадалия. Съображенията на частните обвинители за поведението на подсъдимия на пътното платно са правно ирелевантни, понеже са хипотетични и не почиват на конкретни и несъмнени фактически данни. Въззивният съд внимателно е анализирал (стр. 9 – стр. 11 от въззивното решение) и съдържанието на заключенията двете изслушани автотехнически експертизи, които е следвало да разчетат съдържанието на тахошайбите от автомобилите на подсъдимия и пострадалия и да определят движението на всики от тях. Правилен е изводът, че от приетите заключения въпросите за идентификацията на товарния автомобил на подсъдимия и поведението му на пътното платно не са могли да бъдат изяснени в по-голяма степен. Експертите са дали отговор по отношение на движението на управлявания от пострадалия М. товарен автомобил ДК [рег.номер на МПС] (и то, отчитайки обстоятелствата, че последната тахошайба от 01.07.2007 г., отразяваща движението към момента на деянието, е била датирана от водача неправилно с дата 30.06.2007 г., не е била поставяна и сваляна правилно и своевременно, престояла е в тахографа повече от 24 ч., след момента на убийството е била поставяна и изваждана няколкократно). Движението на управлявания от подсъдимия товарен автомобил с ДК [рег.номер на МПС] обаче не е могло да бъде изследвано поради липсата на тахошайби за периода преди 15:42 ч. на 02.07.2007 г., т.е. преди и към момента на убийството. В тази насока ВтАС отново в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК и с правилата на формалната логика критично е обсъдил и мотивирано е отказал да кредитира заключението на вещото лице инж. П. Д. (л. 404 – л. 411 от НОХД № 740/2011 г., т. 2) по задача ІV относно движението на автомобила на подсъдимия преди и около момента на деянието. Щом обективно отсъстват тахошайбите, от които да се установи движението на подсъдимия на територията на Република Словения, няма как да се приеме, че именно той е „засякъл” автомобила на пострадалия, данни в каквато насока не се съдържат в кориците на делото. Все в тази връзка, настоящият състав на ВКС отхвърли като неоснователно възражението на жалбоподателите частни обвинители, че липсата на тахошайбите сама по себе си представлявала улика за виновността на подсъдимия А.. Такова положение би могло да се приеме само при наличието на доказателства, че именно той е автор на деянието, и че липсата на тахошайбите се дължи на неговото поведение, в каквато насока липсват дори индиции. Затова в конкретния казус от факта на отсъствието на доказателства за движението на подсъдимия на територията на Република Словения, включително за времето при и около момента на деянието, обективно не произтичат никакви конкретни изводи за авторството на деянието. Застъпената от жалбоподателите хипотеза, че тахошайбите за периода от 28.06.2007 г. до 15 ч. на 02.07.2007 г. са били целенасочено унищожени от подсъдимия, тъй като го уличавали в извършването на инкриминираното деяние, по естеството си представлява произволно непроверяемо предположение, а не обективен факт. Непредубедената оценка на фактическото положение за липсата на тахошайбите сочи, че то в еднаква степен ползва, респ. не ползва, както тезата на частното обвинение, така и защитната позиция. Това е така, защото не може да се провери и установи със сигурност дали съдържанието на липсващите тахошайби не изключва спирането на управлявания от подсъдимия товарен автомобил на местопроизшествието. Затова в разглеждания случай значение има единствено фактът, че тахошайби за движението на подсъдимия към момента на деянието няма, поради което съдебните инстанции безвъзвратно са лишени от възможността да проверят чрез допустимите от закона средства истинността на версиите на страните за случилото се. Със съображения в горния смисъл касационната инстанция не споделя и възраженията на повереника, че липсата на следи от престъплението по дрехите на подсъдимия А. и в управлявания от него автомобил се дължали на поведението му по заличаване на уличаващите го доказателства. Липсата на доказателства няма как да се изтълкува като косвено обвинително доказателство срещу подсъдимия. Отсъствието на обективни фактически данни, които да разкрият авторството на деянието, действителния повод, подбудите и мотивите за осъществяването му не могат да бъдат запълвани с недопустими за наказателния процес предположения. Жалбоподателите частни обвинители неоснователно претендират, че делото е било решено при неизяснена фактическа обстановка относно идентификацията, произхода и момента на оставяне на биологичен материал от неустановено лице по кожената материя от дясната ръчка за качване в кабината на камиона на пострадалия М. откъм помощник-шофьорската врата. Според повереника ДНК резултатът е следвало да бъде сравнен не само в националната база данни, а и с базата данни в Република Словения и на другите европейски страни. Решаващият съдебен орган няма задължение да събира и да се произнася по доказателствени материали относно факти и обстоятелства извън предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства. Непълнота на доказателствата се констатира, само когато при разглеждането на делото не са изяснени елементи от фактическата обстановка от съществено значение за правилното му решаване. Съдът е обвързан от задължение за събиране на доказателства по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК единствено ако това се налага за разкриване на обективната истина. В настоящия случай от съществено значение е обстоятелството, че профилът на изолирания ДНК материал от дясната ръчка на помощник-шофьорската врата е различен от този на подсъдимия А., който факт е бил взет предвид от въззивния съд (л. 12 от атакуваното решение). По-нататъшното изследване на обстоятелствата във връзка с произхода на биологичния материал, идентификацията на лицето, от което е произлязъл, времето и точния начин на оставянето му, са безпредметни за нуждите на настоящото наказателно производство, чийто предмет на доказване обхваща единствено участието на подсъдимия в извършеното престъпление. Аргументирано и законосъобразно съдилищата не са основали изводите си за авторството на деянието върху установените от съдебнопсихиатричната и съдебнопсихологичната експертизи личностови характеристики на подсъдимия. Принципно е разбирането на ВКС, че личността на подсъдимия се включва в предмета на доказване в наказателния процес, но не представлява доказателство за авторството на деянието - нито обвинително, нито оправдателно. От характера на подсъдимия, неговия темперамент, морал и т. н. не могат да се правят никакви изводи за виновността му извън рамките и контекста на конкретно доказани събития, факти и обстоятелства за инкриминираното деяние. В обобщение следва да се подчертае, че различните изводи за събитието на престъплението, включително и за отделните фактически положения, свързани с авторството на деянието, които съответните страни в процеса правят въз основа на извършения от самите тях собствен анализ на доказателствения материал, не са нито доказателства, нито доказателствени средства, не са меродавни за правилното решаване на делото, а по съществото си съставляват възможни хипотези, предлагани от страните, за изясняване обективната и субективна страна на престъплението. В този смисъл и твърденията на частните обвинители С. М. и Б. Б. формират една от възможните, но не единствена хипотеза за изясняване на авторството на тежкото деяние. Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Правно значение за правилното разрешаване на делото има единствено оценката на съда, направена въз основа на доказаните факти, в тяхната обективна логическа връзка. Затова когато констатациите и изводите на предходните инстанции се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, правото на решаващите съдебни състави по вътрешно убеждение да вземат решенията си, като елиминират определени доказателствени средства и гласуват вяра на други, е суверенно и не може да бъде накърнено от субективното несъгласие на страните с крайните изводи на съдилищата. ВКС също не разполага с процесуална възможност да промени или замести вътрешното убеждение на въззивния съд, който се явява последната инстанция, обвързана с правомощието да оценява самостоятелно доказателствените материали по делото. Съдилищата са изградили изводите си във връзка с авторството на деянието върху всички без изключение доказателствени източници и не са пропуснали да обсъдят дори и най-дребните детайли, които са могли да дадат указания за извършителя и да свържат подсъдимия А. с деянието (напр. изследвана и отхвърлена е била хипотезата за евентуално получено от дееца нараняване с оглед намерения на местопроизшествието нож, върху който е била намерена биологична следа с профил, еднакъв с този на пострадалия; проверена е била възможността за причиняване на огнестрелните наранявания от страна на подсъдимия с оглед съпоставката между ръстовете на извършителя и пострадалия; проверени са били констатираните драскотини по автомобила на пострадалия с цел установяване на произхода им, при което не са били открити следи от боя на друг автомобил и т.н.). Съобразени са били безспорно установените обстоятелства, извън обсъдените по-горе, че оръжието на престъплението не е било открито, че при изследването на дрехите на пострадалия не са били установени следи от кръв или от друг биологичен материал, произхождащ от подсъдимия А., че по товарния автомобил, управляван от пострадалия, не е бил открит клетъчен материал от подсъдимия, че по изследваните дрехи на подсъдимия и при огледа на неговия автомобил не са били открити дактилоскопни и биологични следи от пострадалия, че по делото не е било установено двамата да са се познавали, че не са били изяснени поводът и мотивите за извършване на деянието. При това положение крайните изводи за недоказаност на авторството на престъплението не са направени в нарушение на посочените в касационната жалба на частните обвинители процесуални правила – чл. 13 и чл. 14, чл. 107, ал. 2 и ал. 5, чл. 154, ал. 1 от НПК. Косвеното доказателство – движението на автомобилите на подсъдимия и пострадалия по един и същи маршрут на близка дистанция помежду им в района на пункт „Долга Вас” (почти два часа преди достигането на местопрестъплението) – не може да послужи като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда. Отсъствието на хармонична верига от факти, свързани помежду си и с основния факт, не водят до единствено възможен извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия, изведен в съгласие с императивните изисквания на чл. 303 от НПК. Поради това на основание чл. 304 от НПК подсъдимият Л. А. е бил законосъобразно оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, а предявените срещу него граждански искове от гражданските ищци С. М. и Б. Б. са били законосъобразно отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 235 от 03.12.2013 г., постановено по ВНОХД № 212/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 35 от 24.06.2013 г. на Плевенския окръжен съд, постановена по НОХД № 740/2011 г. по описа на същия съд. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.