О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     № 292     София, 22.05.2009 година     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май  две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 273/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Т” А. – гр. С. против определение №1190/ 17.09.2008г. по ч.гр.д. №3446/2008г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на “Т” А. – гр. С. против разпореждане от 25.05.2008г. по гр.д. 11890/08г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410ГПК. Въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това,че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 вр. чл.127, ал.1 ГПК – не съдържа пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията. Посочено е, че необосновано е разбирането на жалбоподателя, за това, че съдът при констатирана нередовност на заявлението следвало да даде указания за отстраняването й, тъй като липсвала изрична разпоредба бланкетираща към общите правила на ГПК. Този извод е мотивиран още и с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съгласно който правната последица от това, заявлението да не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.410 ГПК е отхвърляне на искането. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В тази връзка макар и непрецизно е формулиран и съществения процесуалноправен въпрос- относно индивидуализацията на задължението при подаване на заявление по чл.410 ГПК. Изложени са доводи за това, че различните съдебни състави процедирали по различен начин по отношение на идентично попълнени заявления, във връзка с което са и приложени съдебни актове, заявления и съобщения за отстраняване на нередовностите на заявлението. Поддържано е, че е налице противоречива съдебна практика, която ВКС бил задължен да уеднаквява. Жалбоподателят не обосновава наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма данни приложените съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол, да са влезли в сила. Във връзка, обаче, с изложеното от него, свързано с тълкуване от съда на правната уредба при процедирането му по чл. 410 и сл. ГПК, и приложението на тези разпоредби в заповедното производство при хипотеза на непълно индивидуализиране на вземането, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на недостатъчна индивидуализация на претенцията, както и възможността да бъдат приложени общите правила за отстраняване констатираните недостатъци. По същество частната жалба е неоснователна. Дружеството – жалбоподател чрез пълномощника си – юрк. Йорданова е развил оплакване за неправилност на изводите на съда за това, че не били посочени всички правноиндивидуализиращи белези на вземането, тъй като в т.5 от заявлението били посочили адреса на длъжника. В тази връзка били представени четири броя определения на СГС в обратен смисъл. Поддържано е още, че в чл.411, ал.2 ГПК изчерпателно били изброени хипотезите, при които съдът издава заповед за изпълнение, като в случая не било налице нито едно от тези основания, а заявлението отговаряло на всички изисквания предвидени в чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК. Посочено е, че съдът не е съобразил и това, че дружеството- жалбоподател е задължено да публикува общите условия за продажба на топлинна енергия, в което се съдържали условията за присъединяване на потребителите към топлопреносната мрежа, редът за заплащането на топлинната енергия, поради което посочването в заявлението че длъжника е ползувал топлинна енергия, която не е платил, било достатъчно “ добре аргументирано обстоятелство, на което се основава вземането”. Касаторът е поддържал още, че първостепепнния съд е бил задължен да даде срок за отстраняване на констатираната от него нередовност на заявлението. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят обосновава неправилно разбиране на функцията на изрично въведеното специфично съдържание на заявлението – образец по чл.410 ГПК,чиято цел е да обективира пълно и точно неговата претенция. Редовността на това заявление е поставена изцяло в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, към които е налице и законов бланкет с разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК. Следователно в тежест на заявителя, кредитор по претендираното вземане е задължението да изложи всички фактически обстоятелства, визирани от утвърдения с Наредба № 6/20. 02.2008г. на МП образец заявление за издаване заповед за изпълнение / чл.425 ГПК/. Издаването на тази заповед е поставена в пряка зависимост от съответствието на претенцията с посочените изисквания- арг. чл.411, ал.2 ГПК. Този извод произтича от наличието на специална уредба / чл.410 и сл. ГПК/, която дерогира общите правила. Съобразно регламента й, страната има задължение за попълване на конкретно очертаните заложени в заявлението – образец данни, поради което и не може да се счита по смисъла на нередовност на искова молба, тяхното неточно или непълно попълване, което като дължащо се единствено на процесуалното поведение на заявителя, има съответните правни последици, свързани с валидното сезиране на съда и обвързаността му с постановяване на целения правен резултат. По тази причина и разпоредбата на чл.101 ГПК не може да намери приложение. С оглед изложеното, ирелевантни са доводите на касатора относно наличието на публично огласени общи условия за продажба на топлинна енергия, тъй като спецификата на производството изисква съдът, който издава заповед на основание на заявлението да изясни предмета на тази заповед – арг. чл.411, ал.2 ГПК, По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбите на чл.410 и сл. ГПК в заповедното производство в хипотеза на недостатъчна индивидуализация на претендираните задължения, поради което неговото определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение         О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1190/ 17.09.2008г. по ч.гр.д. №3446/2008г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №1190/ 17.09.2008г. по ч.гр.д. №3446/2008г. на Софийски градски съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: