4 Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 15 септември 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……..….Елеонора Михайлова………и в присъствието на прокурора………...……Момчил БЕНЧЕВ…....…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 351 по описа за 2023 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. П. М. – служебен защитник на подсъдимия Х. А. М., срещу въззивно решение № 12 от 06.02.2023г., постановено по внохд №139/22г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Излагат се доводи, че наложеното на подсъдимия наказание не съответства на степента на обществена опасност на деянието като времетраене, интензитет и механизъм на блудствените действия и на вредоносните последици за пострадалото лице. Според защитника съдът не е оценил достатъчно смекчаващите отговорността на М. обстоятелства - направеното самопризнание, изразено съжаление за стореното, тежко здравословно състояние и употребата на психоактивни вещества, които снижили прага на самоконтрол и улеснили извършването на престъплението. Настоява се за намаляване размера на наложеното наказание. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същото искане, като се изтъква, че е налице превес на смекчаващите отговорността на М. обстоятелства. В личната си защита подсъдимият М. изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде дадена възможност да се поправи. Защитникът А. С., назначена по реда на чл.91, ал.2 от НПК, редовно призована, не се явява. Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Счита намаленото от въззивния съд наказание за справедливо предвид високата степен на обществена опасност на подсъдимия и предварителната подготовка за извършване на деянието. Смекчаващите отговорността на подсъдимия М. обстоятелства според прокурора са взети предвид, като липсват основания да бъдат приети за многобройни или изключителни. Предлага решението да се остави в сила. Частният обвинител Рая С. и законният й представител С. С., както и повереникът адв. Р. К., редовно призовани, не се явяват. В последната си дума подсъдимият М. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Бургаски окръжен съд, постановена по нохд № 480/22г., подсъдимият Х. А. М. е признат за виновен в това, че на 16.09.2021 г., за времето от 21:00 часа до 21:30 часа в [населено място],[жк], при условията на опасен рецидив извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната Рая С. С., като деянието е извършено чрез заплашване, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия до влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се произнесъл относно веществените доказателства и направените разноски по делото. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 139/22г. на Бургаски апелативен съд. С решение № 12 от 06.02.2023г., въззивният съд е изменил присъдата в частта относно наказанието като намалил размера му на осем години и четири месеца лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Единственото посочено в жалбата касационно основание е явната несправедливост на наложеното наказание. Като аргументи в подкрепа на заявеното основание се изтъкват несъответствието на наказанието с обществената опасност на деянието и недооценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства – самопризнание, изразено съжаление за стореното, здравословно състояние и употребата на психоактивни вещества, които улеснили осъществяването на престъплението. Изложените доводи са до голяма степен идентични с наведените във въззивната жалба и на тях е бил даден отговор от апелативния съд. Обстоятелството, че деянието е осъществено със заплаха, а не и с употреба на сила не е смекчаващо отговорността, а има отношение към квалификацията на престъплението. Конкретното деяние, макар да не се отличава по своята специфика в сравнение с престъпленията от същия вид, също разкрива висока степен на обществена опасност с оглед наличието на предварителна подготовка за извършването му. Доводите, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност, не могат да бъдат споделени. Извършването на престъпление около две години и половина след изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода сочи, че целите на наказанието по чл.36 от НК не са били реализирани. Признаването на фактите по обвинението е предпоставка за развитие на производството по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което закономерно е довело и до определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съгласно т.7 от ТР №1/2008г. на ОСНК на ВКС признанието по чл.371, т.2 от НПК би могло да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство ако съставлява елемент от обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая по отношение на подсъдимия М. не може да бъде направен извод, че е съдействал за разкриване на престъплението, доколкото при разпитите си в качеството на обвиняем на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Предвид изложеното признанието на фактите в случая не може да бъде ценено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Влошеното здравословно състояние на подсъдимия и намалената му трудоспособност са приети като смекчаващи отговорността обстоятелства от въззивния съд и са отчетени в посока на намаляване размера на наложеното наказание. Употребата на психотични вещества, които са улеснили осъществяването на престъплението, не може да бъде приета за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият ги е приемал по своя воля и сам се е поставил в положение да не може да контролира поведението си. С оглед изложеното касационният съд намира, че въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия М. и е наложил наказание, съответно на съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Липсват предпоставки, сочещи на необходимост от допълнително смекчаване на наказанието, поради което не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 06.02.2023г., постановено по внохд № 139/22г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: