О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 19 София,09.01.2013 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 809 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Германия срещу Определение № 559/04.04.2012г. по ч.т.д.№ 363/2012г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е отменено определението по т.д. № 995/2011г. на Пловдивски ОС и делото е върнато на този съд за последващи процесуални действия. С определение № 242/07.02.2012г. по т.д. 995/2011г., окръжният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Софийски градски съд. Приел за основателен направения от касатора /ответник/ отвод за местна подсъдност на спора по чл.119,ал.3 ГПК пред Пловдивския ОС. Посочил е, че местно компетентният, с оглед на правилото на чл.107 ГПК, е Софийски градски съд, тъй като е предявен иск срещу ответник, който няма седалище в страната, но има пълномощник, чийто адрес е в София и спорът следва да бъде разгледан от съда по постоянния адрес на пълномощника. Във въззивното определение е прието, че ищецът [фирма], Пловдив е изложил фактически твърдения, че поради неоснователно поискано обезпечение на искове, предявени от [фирма], е претърпял имуществени вреди, за които претендира заплащане на обезщетение. Съдът е посочил, че с оглед на изложените факти и твърдения, искът следва да бъде квалифициран на плоскостта на деликтната отговорност и съгласно изложеното от ищеца, действията от които са причинени вредите, са извършени в [населено място]. Мотивирал е, че увреденото дружество е предявило иска си пред избрания от него окръжен съд в [населено място], съобразно правото си на изборна местна подсъдност-чл.115 ГПК, която обвързва съда и той не може и по възражение по чл.119,ал.3 ГПК, да изпраща делото на другия алтернативно компетентен съд. Касаторът иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Излага доводи за допустимост на касационното обжалване, независимо, че във въззивното определение е посочено, че то не подлежи на обжалване. Счита, че апелативният съд неправилно е иззел компетентността на първоинстанционния съд да квалифицира иска и неправилно е приложил разпоредбата на чл.115 ГПК. Посочва че, ищецът е упражнил правото си на изборна подсъдност по чл.115 ГПК, но това не дерогира възможността ответникът да се позовава на разпоредбата на чл.105 ГПК във вр. с чл.107 ГПК. Наред с това сочи, че местоизвършването на деянието е мястото, където е допуснато обезпечението и това е територията на [населено място], тъй като Софийски апелативен съд е наложил обезпечителните мерки, от които ищецът твърди, че е претърпял вреди. Възразява, че наложените обезпечителни мерки като място на претърпяване на вредите, не могат да бъдат локализирани само и единствено на територията на [населено място]. В изложението по чл.274,ал.3 във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК поддържа искане за допускане до касационно обжалване по правния въпрос за възможността въззивния съд да даде квалификация на иска и така да определи приложимата за местната подсъдност разпоредба, ирелевирайки възражението на ответника по чл.119,ал.3 във вр. с чл.105 и 107 ГПК; за определяне на местно компетентния съд по иск, предявен срещу чуждестранно юридическо лице, при избран от ищеца по правилото на чл.115 ГПК местно компетентен съд. Позовава се на допълнителното основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като представя съдебна практика. От ответника по частната касационната жалба и ищец [фирма] е постъпил отговор срещу допустимостта и основателността на касацаиноната жалба. С отговора се оспорва допустимостта на касационното обжалване, като страната счита, че редът за обжалваемост е изчерпан. Изложени са и доводи, че по същество частната касационна жалба е неоснователна. Съставът на І т.о. на ТК на ВКС, счита, че постановеното въззивно определение подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на производство по подсъдността по възражение по чл.119,ал.3 ГПК. Правото на заинтересованата страна да обжалва определението във връзка с подсъдността по чл.121 ГПК включва, на основание чл.274,ал.3,т.2 ГПК, възможността за касационно обжалване. В този смисъл, освен цитираната от касатора съдебна практика е и е Определение № 32/2011г. на ТК, Определение № 198/2010г. на ТК, Определение № 33/2011г. на ТК, Определение № 892/2011г. на ТК на ВКС и др. При лиса на връчено определение на касатора, следва да се приеме, че частната касационна жалба е депозирана в срок. Поради изложеното, същата е процесуално допустима. Ищецът [фирма], със седалище в [населено място] е предявил иск срещу [фирма], Германия за заплащане на обезщетение за вреди от неоправдано обезпечение на иск. В исковата молба е посочено, че през 2006г. [фирма] предявил иск срещу българското дружество за защита на нарушени авторски права, твърдейки, че програмен продукт на [фирма] - „аутотест ІІ” съдържа софтуер и база данни, чийто автор е немското дружество. По искане на последното, Софийски апелативен съд допуснал обезпечение на исковете, като на [фирма] били наложени обезпечителни мерки - запечатване на тестери, забрана за разработване, разпространение, предлагане и реклама на продукта „аутотест ІІ”-тестер и софтуер. С влязло в сила решение, предявените от [фирма] искове били отхвърлени изцяло. Наложените обезпечителни мерки нанесли значителни щети на [фирма], тъй като печалбата му се формира основно от посочения продукт „аутотест ІІ”. Претенцията е за заплащане на обезщетение за тези вреди. Предявявайки иска пред Пловдивския ОС, [фирма] е мотивирал избраната местна подсъдност с разпоредбата на чл.115 ГПК, посочвайки че, претенцията е на деликтно основание; запорите са наложени на територията на [населено място] и там са настъпили претърпените вреди. Изборната местна подсъдност е обоснована с предявен иск на деликтно основание по местонастъпването на вредите. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна подсъдност-чл.119,ал.3 ГПК като се е позовал на разпоредбата на чл.105 ГПК, свързвайки седалището си на чуждестранно юридическо лице с разпоредбата на чл.107,ал.3 ГПК. Съставът на ВКС счита, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, който се свежда до възможността при възражение за местна неподсъдност на спора по чл.119,ал.3 ГПК, ответникът да се позовава на разпоредбата на чл.107,ал.3 ГПК, за да обоснове компетентността на Софийските съдилища. Въззивното определение следва да бъде потвърдено, но не по изложените в него съображения. В отговора на исковата молба и във връзка с възражението по реда на чл.119,ал.3 ГПК, касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 105 и чл.107 ГПК, за да мотивира подсъдността пред Софийски градски съд. Касаторът е ответник /юридическо лице със седалище в чужбина/. Поради това той няма основанието да се позовава на разпоредбата на чл.107 ГПК. Тази разпоредба е насочена към ищеца и му указва реда за процедиране, когато ответникът е с неизвестен адрес. Поради това, неправилно съдилищата са разглеждали по същество възражението за подсъдност, основано на правилата, които следва да спази ищеца при ответник с неизвестен адрес. В отговора на исковата молба [фирма] не е възразил срещу заявеното от ищеца право на изборна подсъдност на основание чл.115 ГПК; срещу това, че ищецът предявява иска си пред Пловдивския ОС, защото в района на този съд търпи вредите. Възражението, че местоизвършването на деянието- релевантната за тази подсъдност превръзка, не е в съдебния район на Пловдив, тъй като обезпечението е допуснато на територията на [населено място] /Софийски апелативен съд е наложил обезпечението, са направени едва в частната касационна жалба. Поради това касационният съд не дължи произнасяне по тях, тъй като съдилищата не са се произнасяли по тези доводи. Ответникът по частната касационна жалба не е претендирал заплащането на разноски и такива не се присъждат. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 559/04.04.2012г. по ч.т.д.№ 363/2012г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.