О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №638 София, 18.07.2022 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 551/2022 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, приподписана от пълномощника му юрисконсулт Е. Т., срещу решение №142 от 10.11.2021 г. по в. гр. дело №565/2021 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №267 от 13.07.2021 г. по гр. дело №1647/2021 г. на Добричкия районен съд. С първоинстанционното решение е признато за незаконно уволнението на Ж. А. Я., [населено място], [община], област Добрич, и е отменена като незаконосъобразна заповед №ЛС22#1/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД за освобождаване на Я. от работа на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ поради „спиране на работата за повече от 15 работни дни“, като той е възстановен на длъжността „техник В и К“ в район Каварна на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Ответникът по касационната жалба Ж. А. Я., [населено място], [община], област Добрич, чрез адвокат М. Г., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът Ж. А. Я. е заемал преди уволнението длъжността „техник В и К“ в район Каварна при „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Същият първоначално е работил като водопроводчик в предприятието по трудов договор №61/30.04.2010 г. със срок за изпитване в полза на работодателя до 03.11.2010 г. Този първи трудов договор не е бил прекратен в срока за изпитване и се е трансформирал в безсрочен такъв за горната длъжност. С допълнително споразумение от 25.03.2016 г. е променена заеманата от Ж. Я. длъжност на „техник В и К“, като правоотношението е трансформирано в срочно - за срок до 30.06.2016 г. С допълнително споразумение от 29.06.2016 г. трудовото правоотношение е уговорено като такова за неопределено време. С допълнително споразумение от 20.11.2018 г. отново е уговорена срочност на правоотношението - до 30.06.2019 г. Посочено е във въззивното решение, че след изтичане на срока ищецът е продължил да изпълнява трудовата си функция при липса на възражения от страна на работодателя, поради което по смисъла на чл.69, ал.1 КТ договорът се е трансформирал в такъв за неопределено време. Със заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е наредено преустановяване/спиране работата и изпълнението на трудовите функции от ищеца Ж. Я., като заповедта е мотивирана със съществуващия епидемичен риск от разпространение на COVID-19, основанието по чл.120в КТ, решение №325/14.05.2020 г. на МС за обявяване на извънредна епидемична обстановка и решение №72/26.01.2021 г. на МС за удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Със заповед №ЛС-22#1/26.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД е прекратено трудовото правоотношение с Я. на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ - поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, считано от датата на връчване на заповедта - 30.03.2021 г. Посочените в заповедта за уволнение фактически и правни основания за издаването й са чл.328, ал.1, т.4 КТ, заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. за спиране на работа и изпълнение на трудовите функции, считано от 11.02.2021 г. и спиране на работа за повече от 15 работни дни. Фактическият състав по чл.328, ал.1, т.4 КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 работни дни - временно преустановяване дейността на предприятието или на отделно негово звено, а според новата разпоредба на чл.120в, ал.1 КТ - и на отделен работник/служител, продължило повече от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците/служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спирането на работата. Престоят на работника/служителя е обективният критерий за преценката спряна ли е била работата. Издаването от работодателя на акт, с който се постановява персонално работникът/служителят да бъде в престой /в случая заповед №РД-03-25/10.02.2021 г. на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД/, не е достатъчно, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Престоят на работника/служителя трябва да е реален, т.е. същият да не изпълнява трудовите си функции вследствие спиране на работата. В случая въззивният съд е приел, че трудовата функция на ищеца Я. се е осъществявала през цялото време на спиране на работата, поради което основанието по чл.328, ал.1, т.4 КТ не е налице. Видно от присъствените форми - таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за месеците февруари и март 2021 г., представени от работодателя, през периода от 11.02.2021 г., от която дата е обявен престоят на ищеца, до края на месец февруари 2021 г. Ж. Я. се е явявал на работа всеки работен ден при отработени осем работни часа. През периода от 01 до 08 март 2021 г. и от 22 до 29 март 2021 г. същият отново е бил на работа при осем отработени часа, а през периода 09-19 март е ползвал отпуск поради временна неработоспособност. През двата месеца същият няма отразен от самия работодател нито един ден престой. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси: 1. Ако спирането е обективно, защо престоят по чл. 120в КТ не е спиране на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, след като причините и за едното, и за другото, са едни и същи. 2. Ако спирането е обективно, защо престоят по чл. 120в КТ не съответства на спирането на работата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, след като в правната доктрина вече е изразено, че спирането на работата по чл. 120в КТ изпълнява единия от елементите на хипотезата по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. 3. При въведено извънредно положение и по силата на новата разпоредба на чл. 120в КТ, работодателят може ли да преустанови дейността на отделен работник или служител, без да има пълно преустановяване на работата на предприятието или на звеното, където работи. 4. При наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя презумпцията за добросъвестност, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2 КТ размества доказателствената тежест, като именно ищецът е този, който носи такава по отношение на доказването на същата. При това положение, доколко е допустимо въззивният съд да се произнесе по отношение на наличието или липсата на дискриминация и дискриминационно отношение на работодателя спрямо работника, както и злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, посочвайки обстоятелства и аргументи, на които ищецът не се е позовавал нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Поддържа се в изложението, че горните въпроси са произнесени в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и че по същите не е формирана съдебна практика. Сочи се, че са налице основанията за допустимост на обжалването, установени в чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №142 от 10.11.2021 г. по в. гр. дело №565/2021 г. на Добричкия окръжен съд. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на процеса и предмета на делото, а въззивната жалба, която е сезирала въззивния съд, е била подадена в срок и от легитимирано лице. Липсва и очевидна неправилност в мотивите на обжалваното определение, която да се установява от допуснато нарушение на формалната и правна логика относно фактическата и нормативната причинна връзка. Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. /в този смисъл т. 9 от Постановление на Пленума на ВС № 1/10.11.1985 г. по гр. д. № 1/1985 г./. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Повдигнати в изложението въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, защото не е имало спиране на работа за повече от 15 работни дни – ищецът е работил през цялото време на обявеното спиране. Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1200 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №142 от 10.11.2021 г. по в. гр. дело №565/2021 г. на Добричкия окръжен съд. ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД [населено място], да заплати на Ж. А. Я., [населено място], [община], област Добрич, 1200 лв. деловодни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.