Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * използване на неистински документ * Документна измама

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 126

 

София, 02 април 2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                      

                     ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

                                           

                                           ПАВЛИНА ПАНОВА

                      

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Мариана Маринова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 84/2009 година.

 

Производството е образувано по искане от осъдения М. В. Н., чрез адв. М, за възобновяване на внохд № 10295/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение № 279 от 10.01.2009 год., с което е потвърдена присъда № 179 от 14.10.2008 год. по нохд № 1302/2008 год. на Районен съд-гр. Русе и оправдаване на Н. , а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане, без да е конкретизирано в кой стадий на наказателното производство.

В искането се сочат основанията за възобновяване на делото по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Излагат се доводи, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са допуснали нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение, като са направили фактическите и правните си изводи при непълен и едностранчив прочит на доказателствата по делото. Нарушението е съществено, защото е довело до неправилното приложение на закона с осъждането на Н. за несъставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 НК. В искането се твърди, че доказателствата по делото сочат за съществуващи гражданско-правни отношения по сключен договор за лизинг на инкриминираните с обвинителния акт вещи, а не за измамливи действия от страна на осъдения с целта в чл. 209 НК.

По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се излага довода, че наказанието е явно несправедливо, тъй като въззивният съд не е преценил правилно всички налични обстоятелства за индивидуализирането му и неоснователно е увеличил определеното общо, за съвкупността от престъпления наказание.

Пред касационната инстанция, редовно призовани, не се явяват осъденият и процесуалният му представител.

Прокурорът даде заключение, че искането по релевираните в него доводи, следва да се остави без уважение, защото основанията по чл. 435, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, не са налице.

В срока на произнасяне в канцеларията на Върховния касационен съд са постъпили писмени бележки от адв. М, с които поддържа изцяло искането на осъдения. Допълнително, по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 2 НПК се излага довода, че съдът не е уважил доказателствени искания от осъдения и защитника му, което е довело до нарушаване изискването на чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина и до ограничаване на правото на защита на осъдения по чл. 55 НПК.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 179 от 14.10.2008 год. по нохд № 1302/2008 год. на Районен съд-гр. Русе, М. В. Н. е признат за виновен в това, че:

1. На 28.12.2005 год. в гр. Р., при условията на повторност, в немаловажни случаи и на продължавано престъпление-на два пъти, след предварителен сговор с Николай И. Г. от гр. Р., с цел да набави за себе си и за Николай И. Г. имотна облага, възбудил заблуждение у П. В. С. от гр. Р. и с това причинил на “САНИКО” ООД-гр. Русе имотна вреда в размер на 747.00лв., поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т.т. 2 и 4, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода;

2. На същата дата и място, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на Н. едно общо най-тежко наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “Общ” режим.

На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е групирал това наказание с наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 1359/2003 год., нохд № 1567/2003 год. и нохд № 2482/2004 год., всичките по описа на Районен съд-Русе, като определил на осъдения за изтърпяване най-тежкото от тях-това от две години лишаване от свобода, при първоначален “Общ” режим.

С влязло в сила решение № 279/10.01.2009 год. по внохд № 10295/2008 год. на Русенския окръжен съд, присъдата е потвърдена.

Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и за частично основателно, но не по изложените в него доводи.

Като цяло, искането преповтаря оплакванията за неправилно приложение на закона, изложени във въззивната жалба и в пледоариите на защитата пред Русенския окръжен съд срещу постановената първоинстанционна присъда. Доводът на процесуалния представител, че съдът е ограничил правата на осъдения по чл. 55 НПК, като не е уважил искането му за събиране на допълнителни доказателствени източници е голословен и неверен. Както пред първата, така и пред втората съдебна инстанция, защитата не е правила каквито и да било искания за събиране на нови доказателства и тези искания неоснователно да са били отхвърлени.

От фактическа страна двете съдилища са приели следното:

През м. декември 2005 год. осъдените М. В. Н. и Николай И. Г. решили да се снабдяват с парични средства, като закупуват стоки на изплащане, заплатят само първата вноска, за да сключат сделката и получат стоките, а след това ги продадат, без да заплащат останалата част от задължението по лизинга. В средата на м. декември 2005 год. Н. се запознал с условията на лизинговата продажба в магазин на “Санико”ООД, с управител свид. Д. В. Д. и разбрал, че е необходимо заплащане на първоначалната вноска, гарантиране на задължението от поръчител и представянето на служебна бележка от работодател за удостоверяване на обстоятелството, че работи и какъв е месечният му доход. По това време, Н. не работел никъде.

На 28.12.2005 год. М. В. Н. и Николай И. Г. посетили магазина на “Санико”-ООД-гр. Русе. На служителката в магазина свид. Петя В. С. , Николай Г. заявил, че желае да закупи на разсрочено плащане мобилен апарат “Моторола V 220”, а Н. й казал, че ще бъде поръчител по договора и представил служебна бележка изх. № 32/28.12.2005 год. в уверение на това, че работи в “М и С”-ООД-Русе. Стамова съставила Договор за продажба при условия № 4528/28.12.2005 год. с купувач Н. Г. и поръчител-М. Николаев. Съгласно договора Г. купил вещта за сумата от 219.00лв, плюс 25% надценка и следвало да я изплати на 11 месечни равни вноски по 10.40 евро, през периода 28.01.2006г.-28.11.2006 год. Договорът бил подписан от страните, като към него С. съставила и Регистрационен талон, в който била посочена схемата на изплащане. След подписването и на този документ, Г. платил първоначалната вноска от 50 лева, след което получил телефона.

Малко след това, Н. заявил на С. , че иска да закупи на разсрочено плащане мобилен телефонен апарат “Самсунг Е 330” и телевизионен приемник “Краун № 2139”, а Г. заявил, че ще бъде поръчител по договора. Н. отново ползвал служебна бележка изх. № 32/28.12.2005 год. в уверение на това, че работи в “М и С”-ООД-Русе, при което С. съставила Договор за продажба при условия № 4529/28.12.2005 год. с купувач М. Н. и поръчител-Н. Георгиев. Съгласно договора, Н. купил вещите за сумата от 528.00лв, плюс 25% надценка и следвало да я изплати на 11 месечни равни вноски по 26.04 евро, през периода 28.01.2006г.-28.11.2006 год. Договорът бил подписан от страните, като към него С. съставила и Регистрационен талон, в който била посочена схемата на изплащане. След подписването и на този документ, Н. платил първоначалната вноска от 100 лева, след което получил вещите.

На другия ден двамата осъдени продали мобилния телефонен апарат “Моторола V 220” за сумата от 130.00лв. на неустановено лице, като парите останали у Г. На 31.12.2005 год. Н. посетил магазин на фирма ЕТ”Кристел-Борислав Апостолов”-гр. Русе, където продал мобилния телефонен апарат “Самсунг Е 330” за сумата от двеста лева. По късно, Н. продал на неустановено лице и телевизиония приемник “Краун № 2139”.

Назначената по делото почеркова и комплексна експертизи установили, че в Договорите и Регистрационните талони, подписите в частта “Купувач”са положени от Н. /съответно Г. /, а в служебната бележка изх. № 32/28.12.2005 год., подписът за “Управител”, не е положен от управителя на фирмата- И. К. Х. , както и положеният отпечатък на бележката не е идентичен с официалния печат на фирма “М и С” ООД.

При установените от съдилищата фактически положения, деянията на Н. са квалифицирани по чл. чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 316, във вр. чл. 308 НК.

Въпросът за несъставомерността на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е бил поставян от защитата и пред въззивната инстанция, която не го е приела за състоятелен.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд по приетата правна квалификация, поради следните съображения:

При обикновената измама измаменият е физическо лице, у което деецът активно и непосредствено формира неверни представи за определени обстоятелства или поддържа такива, в резултат на което физическото лице извършва действия на юридическо или фактическо разпореждане с имуществения предмет. В състава на престъплението е и специалната цел-измамливите действия на дееца са насочени към получаването на имотна облага за себе си или за друго лице. При измамата не е задължително измаменото физическо лице да е пострадало от престъплението. Имуществената вреда може да бъде причинена и на юридическо лице, чрез въвеждането в заблуждение или поддържането на заблуждение у физическо лице, което по силата на някакво правно основание притежава фактическата власт и правото да се разпорежда с имуществото на юридическото лице.

Документна измама е налице тогава, когато документите с невярно съдържание, неистинските или преправените документи са послужили като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическата власт върху предмета на престъплението.

От показанията на свидетелите Д съдът е установил, че фирмената политика на “Санико”ООД е била, преди сключването на договори за разсрочено плащане, клиентът да представя документ от работодател, с който да удостовери месечния си доход и възможността да погасява редовно задълженията си по лизинга, като за гарантиране дължимото от купувача, в договора се вписвало и поръчител.

В случая, чрез използването на неистински документ- служебната бележка изх. № 32/28.12.2005 год., служителката на фирмата-свид. Стамова е била въведена в заблуждение, че Н. е в трудовоправни отношения с фирма “М и С” ООД и ще може да обслужва редовно задължението си, при което като разпореждащо се със имуществото на фирмата лице, С. е сключила Договорите за продажба при условия № 4528/28.12.2005 год. и № 4529/28.12.2005 год., което е довело до получаването от осъдените без правно основание на чуждо движимо имущество, собственост на “Санико” ООД на обща стойност 747.00 лв., с намерението им да го присвоят-престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.

Това е така, защото ползването на неистинския документ е станало първопричината за въвеждане в заблуждение на С. в бъдещата платежоспособност на осъдените за периода на изплащане на вещите фиксиран в Договорите, което е отключило началото на причинно-следствения процес-разпореждането на търговеца със стоково-материални ценности, а в резултат на това и настъпването на имуществената вреда за юридическото лице.

Ето защо, от обективна и субективна страна, в случая, не е осъществен престъпния състав на чл. 210, ал. 1, т.т.2 и 4, във вр. чл. 209, ал. 1 НК, а този на чл. 212, ал. 1 от НК. Двете норми предвиждат наказания до осем години лишаване от свобода, но тази по чл. 212, ал. 1 НК е по-леко наказуема, защото в себе си не съдържа определена от законодателя долна граница, на предвидената в нея санкция “лишаване от свобода”.

В обвинителния акт са отразени всички фактически и юридически признаци, на съставното престъпление по чл. 212 НК, осъществено от осъдения, макар незаконосъобразно, то да е било предявено като две отделни, извършени в съвкупност деяния, квалифицирани по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1 и по чл. 210, ал. 1, т.т. 2 и 4, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Налице е правната възможност по чл. 425, ал.1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за преквалифициране на престъпната дейност на осъдения Н. , като престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Това е необходимо, с оглед правилното приложение на закона и произтичащите от разпоредбата на чл. 124 от Конституцията задължения на Върховния касационен съд, като изменението на въззивното решение няма да доведе до утежняване наказателноправното му положение.

Независимо от промяната на правната квалификация в по-леко наказуем закон, доводът на осъдения Н. за явна несправедливост на наказанието е неоснователен.

Водещото от наказанията на Николаев-това от една година и четири месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 210, ал. 1, т.т. 2 и 4, във вр. чл. 209, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК правилно е определено при условията на чл. 54 НК, а не на чл. 55 НК, защото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Изводите на въззивния съд за неоснователност на изложения пред него от защитата довод за явна несправедливост на наказанието се споделя и от настоящия касационен състав. Н. е многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, включително и за измама при условията на чл. 209, ал. 1 НК. До този момент, дозираната по отношение на него наказателна репресия не се е оказала достатъчна да го възпре да върши други престъпления, да му въздейства към поправяне и превъзпитание, както и към спазването на законите в страната. Затова, определеното по размер и начин на изпълнение, не е явно несправедливо.

Първоинстанционният съд е допуснал грубо нарушение на закона като е определил по реда на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК на Н. едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода с присъдите по нохд № 1359/2003 год./в сила от 31.10.2003 год./, нохд № 1567/2003 год./в сила от 29.04.2004 год./ и нохд № 2482/2004 год./в сила от 03.01.2005 год./ на Русенския районен съд, защото деянието той е извършил, след като цитираните присъди са били влезли в сила, т.е. по последните три присъди по реда на чл. 25, ал. 1,във вр. чл. 23, ал. 1 НК е следвало да се определи едно общо наказание от две години лишаване от свобода, което по реда на чл. 68, ал. 1 НК, Н. е следвало да изтърпи отделно, тъй като е налице рецидив. Това допуснато нарушение на закона е особено съществено, но не може да бъде отстранено в настоящото производство, защото то е образувано по искане на осъдения за облекчаване наказателноправното му положение и съответно-правомощията на касационната инстанция, свързани с това искане.

По изложените съображения и на основание чл. чл. 425, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯВА решение № 279 от 10.01.2009 год. по внохд № 10295/2008 год. по описа на Русенския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 179 от 14.10.2008 год. по нохд № 1302/2008 год. на Районен съд-гр. Русе, като преквалифицира в престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК деянията, за които М. В. Н. е осъден по чл. 210, ал. 1, т.т. 2 и 4, във вр. чл. 209, ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1 НК.

Оставя без уважение искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: