Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 15.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3987 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по допуснатата до разглеждане касационна жалба на Р. Д. К. срещу решение № 10 от 20.01.2017 г. по в. гр. д. № 468/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 344 от 31.05.2016г. по гр. д. № 1971/2014 г. на Кюстендилския районен съд е бил уважен предявен срещу него иск по чл.108 ЗС по отношение на 1/3 ид.част от подпокривното пространство на жилищната сграда, построена в ПИ с идентификатор 41112.504.210 по КК и КР на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по просрочена жалба на Д. Д. М. и Е. В. М., поради което е постановил недопустимо решение в тази част. Съобщението за първоинстанционното решение е изпратено до ищците М. чрез техния адвокат и съдебен адрес адв. С. С.. На 06.06.2016 г. адв. С. е отказала да получи съобщението поради това, че няма връзка с клиентите си. Вместо да приеме, че съобщението е редовно връчено и от следващия ден започва да тече двуседмичният срок за подаване на въззивна жалба, който е изтекъл на 20.06.2016 г., окръжният съд се произнесъл по същество по подадената едва на 30.06.2016 г. жалба на Д. и Е. М.. Ответниците Д. М. и Е. М. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Позовават се на обстоятелството, че след отказа на адв. С. да получи съобщението за изготвеното решение районният съд разпоредил съобщението да бъде връчено лично на страните, с което по същество им предоставил нов срок на обжалване. С определение № 235 от 08.05.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част поради възникнало съмнение за неговата допустимост. С обжалваното въззивно решение, след частична отмяна на решение № 344 от 31.05.2016г. по гр. д. № 1971/2014 г. на Кюстендилския районен съд, е уважен предявеният от Д. Д. М. и Е. В. М. срещу И. Ц. К. и Р. Д. К. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/3 ид. част от подпокривно пространство, находящо се между плочата на таванския етаж и покрива на жилищната сграда, представляваща имот с идентификатор 41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор 41112.504.210 по КК и КР на [населено място]; при съседи: имоти с идентификатори 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526 и 41112.504.209 и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху посочения имот. Решението в тази част е постановено по въззивна жалба на Д. и Е. М.. Жалбата е подадена на 30.06.2016 г. Съобщението за първоинстанционното решение е съобщено на тези лица два пъти – чрез техния пълномощник и съдебен адрес адв.С. С., връчено на 06.06.2016 г., при отказ поради липса на връзка с клиента, както на 01.01.2016 г., чрез две съобщения, получени от Д. М. лично и за нейния съпруг. Съгласно чл.39, ал.1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35, отказ от пълномощие по чл.36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът не засяга редовността на връчването - чл.51, ал.3 ГПК. В настоящия случай съобщението за първоинстанционното решение, връчено при отказ на 06.06.2016 г., е редовно, съгласно чл.51, ал.3 ГПК. Районният съд не е имал основание да разпорежда на 07.06.2016 г. изпращане на ново съобщение на домашния адрес на ищците, тъй като срокът за въззивно обжалване е започнал да тече от същата дата. Този срок е изтекъл на 20.06.2016 г. – понеделник, присъствен ден. Подадената на 30.06.2016 г. въззивна жалба е просрочена и съдът не е имал основание да се произнася по нея. Решението, постановено по тази жалба, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Отхвърлителното първоинстанционно решение по този иск е влязло в сила. Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, изразено в съдебно заседание на 22.11.2016 г., че е сезиран с редовна въззивна жалба, подадена на 30.06.2016 г., тъй като районният съд дал нов срок за обжалване. Процесуалният закон не предвижда възможност съдът по своя преценка да дава нов срок за обжалване. Ето защо недопустимото решение следва да бъде обезсилено в частта, с която въззивният съд е постановил диспозитив по чл.108 ЗС по отношение на подпокривното пространство. Решението следва да бъде обезсилено и по отношение на необрохимия другар на жалбопадателя – неговата съпруга И. К., която е участвала в първоинстанционното и въззивно производство, но не е подала касационна жалба. Съгласно чл.216, ал.2 ГПК извършените от необходимия другар процесуални действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари. За пълнота на изложението следва да се посочи, че достъпът до подпокривносто пространство на процесната сграда се осъществява през капандура, до която се достига през таванския етаж, собственост на Р. К., т.е. до подпокривното пространство не може да се достигне по стълбище, което има характеристиката на обща част по чл.38, ал.1 ЗС. При необходимост от достъп до подпокривното пространство с цел извършване на ремонти или почистване на комини, собственикът Р. К. е длъжен да предостави достъп на Д. М. и Е. М. на основание чл.51 ЗС. При този изход на делото Д. М. и Е. М. следва да заплатят на Р. К. разноските по делото в размер на 655 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 10 от 20.01.2017 г. по в. гр. д. № 468/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 344 от 31.05.2016г. по гр. д. № 1971/2014 г. на Кюстендилския районен съд е признато е за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците И. Ц. К. и Р. Д. К., че ищците Д. Д. М. и Е. В. М. са собственици на 1/3 ид. част от подпокривно пространство, находящо се между плочата на таванския етаж и покрива на жилищната сграда, представляваща имот с идентификатор 41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор 41112.504.210 по КК и КР на [населено място]; при съседи: имоти с идентификатори 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526 и 41112.504.209, и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху посочения имот. ОСЪЖДА Д. Д. М. и Е. В. М. от [населено място], [улица], ет. 1, да заплатят на Р. Д. К. от [населено място], [улица], ет. 2, сумата от 655 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: