4 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 23 май 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора....................Ивайло СИМОВ……….............................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 440 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на влязлото в сила определение по чнд № 4136/13г. на районен съд гр.Пловдив, с което на осъдения И. Д. М. било определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1 от НК в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода”. В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Посочва се, че при определянето на общо наказание, районният съд го е определил в размер не на най - тежкото от наложените наказания, а в размер на увеличеното по реда на чл.24 от НК наказание по едното от делата, влизащи в съвкупността. Настоява се за изменение на постановеното определение по реда на възобновяването и намаляване на наказанието на осъдения на три години и четири месеца „лишаване от свобода”. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване както е подадено. Защитникът на осъдения – адв. Г. пледира за уважаване на искането и намаляване на срока на наказанието. Осъденият М. също моли за уважаване на искането. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1003 от 05.08.2013г., постановено по чнд № 4136/13г. по описа на районен съд гр.Пловдив, на осъдения И. Д. М. било определено общо наказание при условията на чл.25, ал.1 от НК по нохд № 3158/12г. и по нохд № 874/13г., и двете по описа на РС гр.Пловдив, в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал изтърпените отчасти наказания по двете дела. Така постановеното определение не било атакувано от страните и влязло в законна сила. Искането за възобновяване е подадено в полза на осъденото лице, поради което не е обвързано със срок. Разгледано по същество е основателно. С влязлото в сила определение е било наложено общо наказание по отношение на следните осъждания на М.: - с присъда по нохд № 3158/12г. на районен съд гр.Пловдив, влязла в законна сила на 08.11.2012г., за извършено през м. ноември 2010г. престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал. 1 от НК , за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му било наложено наказание от две години „лишаване от свобода” и - с присъда по нохд № 874/13г. на районен съд гр.Пловдив, влязла в законна сила на 04.07.2013г., за извършени на 30.09.2012г. престъпления по чл.142а, ал.1; чл.152, ал.1 т.2 и чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК при условията на чл.23, ал.1 от НК му било наложено общо наказание в размер на три години и четири месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.24, ал.1 от НК било увеличено на три години и осем месеца „лишаване от свобода. При кумулирането на наказанията районният съд е допуснал нарушение на закона. Когато са налице едновременно съвкупност от престъпления и съвкупност от присъди, за които са налице основанията на чл.23 – 25 от НК, следва да се определи общо наказание за всички престъпления по реда на чл.25, ал.1 от НК и едва тогава по преценка на съда би могъл да се приложи чл.24 от НК. В случая са налице принципно основанията за определяне на общо наказание за престъпленията по двете присъди, които са осъществени при условията на реална съвкупност. Най - тежкото наложено наказание за престъпленията в съвкупността е това за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 от НК в размер на три години и четири месеца „лишаване от свобода”, поради което общото наложено наказание при условията на чл.25, ал.1 от НК не може да надминава този размер. В мотивите на определението волята на решаващия съд да не прилага нормата на чл.24 от НК е изрично манифестирана. Така допуснатото нарушение на закона може да бъде отстранено от касационната инстанция с намаляване на размера на наложеното при условията на чл.25, ал.1 от НК на осъдения М. общо наказание на три години и четири месеца ”лишаване от свобода”. Поради изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 1003 от 05.08.2013г., постановено по чнд № 4136/13. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІІ с-в, като намалява размера на наложеното по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 наказание на осъдения И. Д. М. на три години и четири месеца „лишаване от свобода”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :