1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 278 гр. София, 29.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 947/2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. А., действаща като ЕТ „Верал-В. А., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3 от 05.01.2022 г. по ч.гр.д. № 15228/2021 г. на Софийски градски съд, VI-Б състав, с което е оставена без уважение жалбата на ЕТ „Верал-В. А.“ срещу определение от 24.10.2021 г. по гр.д. № 28840/2021 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 160 състав, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените срещу „ПроКредит Банк България“ АД отрицателни установителни искове. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорва се изразеното от решаващия състав становище за липсата на правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за недължимост на вземане по издадена заповед за изпълнение, след оспорване на вземането и наличието на висящо производство по чл.422 ГПК, в която ЕТ следва да защити правата си. В жалбата се сочи, че в производството по чл.422 ГПК се изследват и доказват факти до издаване на заповедта за изпълнение, но възражението за погасителна давност след издаване на изпълнителния лист въз основа на заповедта, може да е предмет само на предявения отрицателен установителен иск. Отделно се твърди, че производството по последния иск е преюдициално спрямо производството по иска с правно основание чл.422 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1. „Допустим ли е отрицателен иск от длъжника за погасяване по давност на вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение“ и 2. „Налице ли е правен интерес да се предяви отрицателен установителен иск - за погасяване на вземането по давност на банката кредитор, от длъжника в хипотезата на висящо производство по установителен иск по чл.422 ГПК и издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително производство“. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС : решение по гр.д. № 864/2010 г., I г.о., решение по гр.д. № 694/2019г., III г.о., определение по ч.т.д. № 886/2010 г., I т.о. и определение по ч.гр.д. № 1528/2018, IV г.о., а по втория въпрос се сочи, че липсва формирана практика, а разрешаването му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От ответника по частната касационна жалба – „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор и отделно становище по изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в които се твърди неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на касационните оплаквания. Претендират се разноски за частното касационно производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок. За да постанови обжалваното определение, съставът на Софийски градски съд, след съобразяване на данните по делото, е приел, че след като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и е налице висящо исково производство по иска с правно основание чл.422 ГПК, то предявеният отрицателен установителен иск, след изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, за суми по издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист на основание – изтекла след издаването му погасителна давност, е процесуално недопустим. Съдът е изтъкнал, че длъжникът е реализирал правата си по правилата на заповедното производство – избрал е начин за защита срещу заповедта за изпълнение, поради което разрешаването на спора относно дължимостта на вземането с влязло в сила решение ще бъде осъществено в рамките на производството по предявения от банката иск по чл.422 ГПК. Въззивният съдебен състав се е позовал и на т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене, като е приложима разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. В това производство, при спазване на срока по чл.131 ГПК, длъжникът може да релевира всички свои правоизключващи или правопогасяващи възражения. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. Първият правен въпрос е абстрактно формулиран, доколкото в случая са от значение конкретните обстоятелства: избраният от длъжника начин за защита срещу издадената заповед за изпълнение, а именно, чрез депозиране на възражение в рамките на срока по чл.414, ал.2 ГПК и наличието на висящ исков процес по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Именно тези обстоятелства са преценени от решаващия съдебен състав при произнасяне по сезиращата го частна жалба срещу прекратителното определение на първостепенния съд. Същевременно, както по този въпрос /след прецизирането му/, така и по втория поставен правен въпрос, е налице непротиворечива практика на ВКС – решение по гр.д. № 7030/2014 г. на ВКС, IV г.о., както и цитираната в мотивите на въззивното определение практика, вкл. и задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение изрично е отразено, че общият ред – чрез установителен иск за недължимост на вземането, е недопустим, с оглед специалните способи за защита на длъжника в заповедното производство. Освен това, в решението по гр.д. № 7030/2014 г. е застъпено становище и за предвидените в ГПК специални хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК, ограничаващи защитата на длъжника и след стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение – искове за оспорване на вземането, основани на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й. В случая не се касае за някоя от предвидените в чл.416 ГПК хипотези, при които заповедта влиза в сила и затова не е необходимо да се преценява доколко вторият правен въпрос е свързан с поддържаните доводи за настъпили, след издаването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, нови факти. Касационно обжалване на атакувания процесуален съдебен акт не би могло да се допусне и поради очевидна неправилност, тъй като липсват данни за превратно прилагане на закона или явна необоснованост. При този изход на делото, в полза на ответната банка следва да се присъдят сторените разноски в размер на 240 лв., доказани чрез приложените към списъка по чл.80 ГПК доказателства. По тези съображения, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3 от 05.01.2022 г. по ч.гр.д. № 15228/2021 г. на Софийски градски съд, VI-Б състав. ОСЪЖДА ЕТ „Верал-В. А.“ да заплати на „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД разноски по делото в размер на 240 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: