Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №20   гр. София, 21 януари  2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА ИМОВА       ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №  608/ 2008 година.   С обжалвания въззивен съдебен акт №104/15.09.2008година на Военно-апелативния съд, постановен по ВНОХД№97/2008г., на основание чл.336, ал.1, т.2НПК е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Софийски военен съд от 24.06.2008година и П. Г. Г. признат за виновен в извършено на 16.01.2007година, в гр. С., престъпление по чл.377,ал.1НК,с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици. На подсъдимия е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с правоприлагане института на чл.66НК и същият е осъден да заплати на В. П. сумата от 1000/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му с престъпното посегателство, неимуществени вреди. В касационната жалба на подсъдимото лице се декларират допуснати от въззивния състав съществени нарушения на процесуалните правила и проявен избирателен подход при доказателствения анализ, обосновали неправилно приложение на материалния закон. Заявената позиция се аргументира в допълнително представени писмени бележки, съдържащи подробни доводи за несъответност на приетата от контролираната съдебна инстанция фактология, на приобщените по делото гласни доказателствени средства /свидетелските показания на Г. Г. , Л. З. , Л. Я. и Л. С. /. Поставя се акцент на неистинността на фактите в депозирания разказ на пострадалия П. и д-р М, и на пороци в заключението на съдебната експертиза, изградена на базата на неверни данни, инкорпорирани в медицинско удостоверение, довели до незаконосъобразни изводи относно престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на П. Г. по чл.377НПК. Предлага се отмяна на атакуваната въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.377, ал.1НК. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция, П. Г. и неговият процесуален представител поддържат депозираната жалба по изложените в нея фактически и юридически съображения, като защитата допълнително релевира бланкетни оплаквания за игнориране на част от доказателствата и недостатъчност на тези, обезпечаващи обвинителната теза. Гражданският ищец и частен обвинител В. П. участвува лично и с упълномощен п. в съдебно заседание на 16.01.2009година пред ВКС. Същите молят за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, постановен в съответствие с процесуалните и материалноправни норми, и при съблюдаване на инкорпорирания доказателствен материал. Представителят на Върховната касационна прокуратура аргументира неоснователност на касационната жалба, след подробно обсъждане на фактите, очертани от доказателствената маса и при професионална оценка на приложимото към тях материално право. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки посочените касационни основания в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: Конкретиката на визираните оплаквания в допълнението към депозираната жалба е неотносима към правомощията на касационната инстанция, и индицира на непознаване на нормативната уредба, регламентираща различия между нарушения при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, и такива при лимитиране на правната квалификация. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и същият се произнася в рамките на приетите от въззивната инстанция, фактически положения, доколкото не се сочат и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената съвкупност. Предявената и поддържана в настоящото производство теза, че съдържанието на приобщените доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в въззивната присъда, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса, установяването на която е извън обсега на компетентността на ВКС, и не мотивира дерогиране на процесуалните норми при определяне правните очертания на приетите за доказани фактически положения, с последните от които подсъдимият изразява несъгласие. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Същата е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл.14НПК, при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от съответната фактическа и юридическа аргументация. Във визирания аспект не могат да бъдат интерпретирани декларирания в касационната жалба „избирателен подход при доказателствения анализ” и направеното в съдебно заседание лишено от доводи волеизявление за „игнорирани и недостатъчни доказателства”. Отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2НПК, в коментирания смисъл не предпоставят и претендираната „недостоверност” на свидетелските показания на пострадалия П. и д-р М, и предложените аргументи за съдържимите се в приобщената медицинска документация, неверни обстоятелства, предпоставили пороци в съдебната експертиза. Последното би било правно релевантно при надлежно реализирани следствени действия, установяващи неистинност на доказателствата, обосноваващи постановяването на съдебен акт, като при категорична доказателствена обезпеченост, подобна процесуална ситуация би обусловила необходимост от ревизия на фактическите констатации и мотивираното от тях юридическо заключение по делото, в рамките на извънредия способ за съдебен контрол по чл.422, ал.1, т.т.1 и 3 НПК. Подобна позиция аргументира процесуална недопустимост за разглеждане и обсъждане по същество на наведените от касатора възражения, за несъответност на приетата от съдилищата фактическа обстановка на приобщените по делото доказателства. Непосочването на допуснати конкретни процесуални нарушения при събиране и преценка на съвкупния доказателствен материал и данни обезпечаващи същите,предпоставя задължително съблюдаване от касационната инстанция на приетите за установени фактически констатации от въззивния съд. По изложените съображения и в пределите на възложения от закона и лимитиран от съдържанието на касационната жалба, инстанционен контрол, ВКС счита че следва да разгледа заявеното фрагментарно оплакване за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакуваната осъдителна присъда, съобразявайки описаната от въззивния съдебен състав, правнозначима фактология. Последната сочи на осъществени от П. Г. на 16.01.2007година, в сградата на РПУ, гр. С., насилствени действия по отношение на главен инспектор В. Пенев-началник група „Противодействие на престъпността”, изразяващи се в нанасяне на удари в главата и тялото, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Очертаните фактически положения предпоставят обоснованото юридически издържано заключение на Военно-апелативния съд, че инкриминираното поведение на подсъдимия Г се субсумира от обективна и субективна с. от престъпния състав на материалноправната норма на 377, ал.1 НК. Предложените аргументи формират вътрешно убеждение за липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и 2 НПК, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия П по повдигнатото му от прокуратурата обвинение, и мотивират касационната инстанция да остави в сила обявената по ВНОХД№97/2008 година, въззивна присъда на Военно-апелативния съд на Р България. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №104/15.09.2008година на Военно-апелативния съд Република България, постановена по ВНОХД№97/2008година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.