2 Р Е Ш Е Н И Е N 76 гр. София 30.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛААДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 5629/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Е. Х. О. чрез процесуалния представител адв. Вл. Г. е обжалвал въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 105 от 18.06.2015 г. по гр.д.№ 107/2015г. Ответниците чрез процесуалния представител адв. П. Н. са подали отговор, в който изразяват становище , че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Силистренският окръжен съд е отменил частично решението на Дуловския районен съд № 63/16.03.2015г. по гр.д.№ 461/2013г. и е решил делото по същество като е признал за установено по отношение на Е. Х. О., че М. Е. С., С. Х. Е., М. Х. Кая, С. Х. С., К. А. С., Г. И. О., А. Ш. А. и А. Шезаим А. са собственици на 4/5 идеални части от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място] и е осъдил Е. Х. О. на основание чл. 108 ЗС да им предаде владението на тези 4/5 ид.части от недвижимите имоти. На основание чл. 537 ал.2 ГПК констативният нотариален акт № 101/2011г. , на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара, с който З. Е. О. е призната за собственик по давностно владение на посочените имоти, е отменен до размер на 4/5 ид.ч. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е за допустимостта на въззивното решение при направен от част от ищците отказ от иска. Според принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 ГПК/ съдът дава защита на накърнено субективно гражданско право само когато е надлежно сезиран от заинтересованата страна, с отправена до него искова молба. Гражданският съд не действа служебно, той не може да образува гражданско дело по свой почин, обвързан е от петитума на исковата молба и не може да се произнася по нещо, различно от поисканото от ищеца, нито може да продължи разглеждането на делото, когато ищецът е десезирал съда със спора като е направил изявление, че се отказва от иска или го оттегля със съгласие на ответника. Постановеното решение в отклонение от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес е недопустимо и подлежи на обезсилване по реда на инстанционния контрол. Отказът от иска е едностранно процесуално действие, което е насочено към съда. За него не се иска съгласие на ответника, затова съдът няма задължение да му връчва препис от молбата. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, а когато отказът от иска е направен пред въззивния съд, след постановяване на решението, но в срока за неговото обжалване, решението подлежи на обезсилване - чл. 233 изр.2 ГПК. По изложените съображения, решението на въззивния съд в частта, в която е уважен ревандикационния иск с последиците по чл. 537 ал.2 ГПК , предявен от ищците К. А. С., А. Ш. А., С. Х. С., Г. И. О. и А. Ш. А., които са направили отказ от предявените от тях искове с изрични молби, депозирани в срока за обжалване на решението, е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. Поради деволутивния ефект на касационната жалба, решението подлежи на обезсилване от касационната инстанция, независимо че въззивният съд е отказал да се произнесе по депозираните молби. Неоснователни са доводите на касатора Е. Х. О., че всички ищци са десезирали със спора съда, защото ищците М. Х. К., М. Е. С. и С. Х. Е. не са направили отказ от иска. Техните обяснения в съдебното заседание на 06.03.2014г. са неясни относно зачитане на правото на собственост на Е. Х. О. и не могат да се приравнят на отказ от иска, който трябва да е изричен. От друга страна и отказът от вещни права също следва да е изричен и вписан съгласно чл. 100 ЗС. Поради частично обезсилване на въззивното решение следва да се прецизира диспозитивът на въззивното решение в уважената част от иска с посочване на правата, които притежават от имотите всеки един от ищците М. Е. С., С. Х. Е. и М. Х. К., които не са се отказали от иска, съответно само за техните права да се отмени констативният нотариален акт на основание чл. 537 ал.2 ГПК. Това се налага, тъй като въззивният съд е уважил иска общо за всички ищци, без да съобрази, че е сезиран със субективно съединени искове, основани на наследствено правоприемство, което налага по всеки иск да бъде постановен самостоятелен диспозитив с признаване на правата, произтичащи от наследяването по закон. Общият наследодател на страните Е. С., починал на 16.10.1966г. е имал пет деца : Х. Е. С., Х. Е. С., М. Е. С., В. Е. С. и З. Е. О., които са придобили по наследствено правоприемство на основание чл.5 ал.1 ЗН по 1/5 ид.ч. от неговото наследство. Х. Е. С. /Х. Е. С./ е починал на 01.07.1993г. и е оставил за наследници децата си, ищци по делото С. Х. Е. и М. Х. К., които са получили на основание чл. 5 ал.1 ЗН по ½ от квотата му от имота или по 1/10 от имота. Х. Е. С. е починал на 01.05.1996г. и е оставил за наследници децата си С. Х. Е. и С. Х. С., наследили по 1/2 от имуществото му или по 1/10 от процесния имот като ищец по настоящото дело е само С. Х. С., а С. Х. Е. участва като трето лице помагач на страната на ответника. В. Е. С. /В. Е. И./ е починала на 11.05.1988г. и е наследена от К. А. С. и Ш. А. О., получили по 1/10 от процесния имот . Ш. А. О. е починал в хода на процеса и е наследен от съпруга Гюлтерия И. О. и деца А. Ш. А. и А. Ш. А. , наследили на основание чл. 5 и чл.9 ЗН по 1/30 от процесния имот. При така установените права на страните, въззивното решение следва да се обезсили по исковете на К. А. С., А. Ш. А., С. Х. С., Г. И. О. и А. Шезаим А. за посочените по-горе квоти, а в останалата част по исковете на М. Е. С., С. Х. Е. и М. Х. Кая решението следва да се измени с постановяване на изричен диспозитив за всеки от тях за наследствената им част. В касационната жалба не се правят доводи за нарушение на процесуалните правила извън тези за недопустимост на решението, поради което касационната инстанция няма правомощия по аргумент от чл. 290 ал.2 ГПК да проверява решението за материалната му законосъобразност поради отсъствие на приложими за разглеждането на делото императивни правни норми, които да не са съобразени от въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 105 от 18.06.2015 г. по гр.д.№ 107/2015г. в следните части: 1. По иска на Г. И. О., А. Ш. А. и А. Ш. А. против Е. Х. О. за установяване на собствеността и предаване владението на 1/30 ид.ч. за всеки от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място] , както и в частта за отмяна общо на 1/10 ид.ч. на основание чл. 537 ал.2 ГПК на констативния нотариален акт № 101, том VІІІ, рег. № 7443, дело 1226 от 2011г. по описа на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара. 2. По иска на К. А. С. против Е. Х. О. за установяване собствеността и предаване владението на 1/10 ид.ч. от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място], както и в частта за отмяна за 1/10 ид.ч. на основание чл. 537 ал.2 ГПК на констативния нотариален акт № 101, том VІІІ, рег. № 7443, дело 1226 от 2011г. по описа на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара. 3. По иска на С. Х. С. против Е. Х. О. за установяване собствеността и предаване владението на 1/10 ид.ч. от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място], както и в частта за отмяна за 1/10 ид.ч. на основание чл. 537 ал.2 ГПК на констативния нотариален акт № 101, том VІІІ, рег. № 7443, дело 1226 от 2011г. по описа на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части поради отказ от иска. ОТМЕНЯ решението на Окръжния съд [населено място] № 105 от 18.06.2015 г. по гр.д.№ 107/2015г. в останалата част, с която са уважени предявените от М. Е. С., С. Х. Е. и М. Х. К. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС против Е. Х. О. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: 1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Х. О. от [населено място], [община], че М. Е. С. с постоянен адрес [населено място], [община] е собственик на 1/5 ид.ч. от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място], като ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 ГПК констативния нотариален акт № 101, том VІІІ, рег. № 7443, дело 1226 от 2011г. по описа на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара до размер на 1/5 ид.ч. ОСЪЖДА Е. Х. да предаде на М. Е. С. владението на основание чл. 108 ЗС на 1/5 ид.ч. върху така описаните имоти. 2. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Х. О. от [населено място], [община], че М. Х. К. от [населено място] е собственик на 1/10 ид.ч. и С. Х. Е. от [населено място], [община] е собственик на 1/10 от застроено дворно място с планоснимачен №340 в кв.17 с площ от 1180 кв.м. съставляващо по ПУП на [населено място] от 1957 година, УПИ X. с площ от 1860 кв.м. с участие на имота в него със 745 кв.м. при граници: улица; УПИ ХVІІ-339; X.-341; зелена площ извън регулация; ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м. и полумасивна второстепенна сграда със застроена площ от 39 кв.м., ведно с правото на собственост върху 425 кв.м. от имота, с който участва в УПИ X.-341 и 10 кв.м., с които имотът участва в УПИ ХХ-342 по регулационния план на [населено място] като ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 ГПК констативния нотариален акт № 101, том VІІІ, рег. № 7443, дело 1226 от 2011г. по описа на нотариус К. К. с рег.№ 351 на Нотариалната камара до размер общо на 1/5 ид.ч. ОСЪЖДА Е. Х. О. да предаде на основание чл. 108 ЗС на М. Х. К. от [населено място] 1/10 ид.ч. и на С. Х. Е. [населено място], [община] 1/10 от владението върху така описаните имоти. Решението е постановено с участието на С. Х. Е. като трето лице помагач на страната на ответника Е. Х. О. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: