4 Р Е Ш Е Н И Е № 188 С. 15.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1122/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 266 от 23.02.2012г., постановено по настоящото дело № 1122/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 360 от 28.03.2011г. по в.гр.д. № 251/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд, 24 с-в, № 3748 от 15.11.2010г. по гр.д. № 8726/2009г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. срещу [фирма] [населено място] иск за присъждане на сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос дали при наличието на договор за предоставяне на услуга и настъпило увреждане на клиента, изразяващо се в телесна повреда, обезвредата на настъпилите вреди следва да се разгледа на основание неизпълнено договорно задължение при което не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, или на деликтно основание Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира следното: Констатираното от ВКС противоречие в съдебната практика, обосновало допускането на касационно обжалване на въззивното решение, е отстранено с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 547 от 31.07.2010г. по гр.д. № 1025/2009г. ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика. С него е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за изправната страна, са следствие договорното правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, постановените по реда на чл. 290 ГПК решения попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В заключение, в отговор на поставения въпрос може да се обобщи, че наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт – нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и ТР № 54/1986г. ОСГК на ВС, с което е прието, че договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се вреди другиму е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за предоставяне на услуга – спускане на водна пързалка на 09.06.2009г. срещу заплащане на сумата в размер на 10 лв., поради което правното основание на иска е чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В случая ответното дружество е изпълнило задължението си да осигури безопасно предоставяне на този вид услуга. Водните пързалки са били въведени в експлоатация съгласно приложения акт обр. 16, годността на обекта е удостоверена и от комисия съгласно чл. 5 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяване на водните площи. Вещите лица също не са констатирали неравности или грапавини, които да водят до отклонение от установените правила за безопасност. Въз основа на заключението на експертите и свидетелски показания съдът е приел, че травмите на ищеца са получени в резултат на нарушаване на правилата за ползване на съоръжението от самия него. Приел е, че не са налице две от съществените предпоставки за реализиране на договорната отговорност, а именно неизправност на страната и причинна връзка с твърдените вреди. К. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага доводи, че съдът е разгледал иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вместо на предявеното основание за обезвреда на непозволено увреждане, както и че лицето, извличащо облага от извършваната дейност, създаваща потенциална опасност за човешкия живот, е длъжно да осигури всички условия за безопасното ползване на съоръжението и носи отговорност за всеки инцидент, осъществил се при ползването му. Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос жалбата е основателна. Изложените в исковата молба обстоятелства, при осъществяването на които е настъпило увреждането, сочат на непозволено увреждане. Ищецът претендира вреди, причинени от „небрежно изпълнение на задълженията за осигуряване на безопасни и сигурни условия и на изправност на водните пързалки”. П. обезщетение не е поради неизпълнение на договора за услуга, а поради неизпълнение на произтичащото от чл. 45 ЗЗД задължение за безопасност на общодостъпните съоръжения. Като е квалифицирал предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон. Основателно е и второто оплакване на касатора. Обстоятелството, че водните пързалки са били въведени в експлоатация и годността на обекта е удостоверена по предвидения административен ред, че вещите лица не са констатирали неравности или грапавини, които да водят до отклонение от установените правила за безопасност, не изключва наличието на противоправно поведение. Съгласно приетото в т. 3 на ППВС № 4/75г. „собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност – по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.” Аналогичен е и случаят, когато административен орган е издал разрешение за осъществяване на съответната дейност или за ползване на вещта. Административният акт сам по себе си не изключва противоправността, ако при ползването на вещта настъпят вреди. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 48 от 08.02.2011г. по гр.д. № 545/2010г. ІV г.о. ВКС, с което е даден положителен отговор на поставения въпрос съставлява ли противоправно поведение извършването на разрешена от администрацията дейност /в случая взривна/, от която са нанесени повреди на чуждо имущество и вреди на трети лица. Прието е, че дадените от администрацията разрешения за осъществяване на съответната дейност имат за цел проверка и осигуряване на обезопасяването, но когато въпреки предписаните предохранителни и предпазни мерки са настъпили вреди, те подлежат на обезщетяване. По изложените съображения ВКС намира, че въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се извършат следващите се процесуални действия по обсъждане на събраните доказателства съобразно правната квалификация на предявения иск - по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, № 360 от 28.03.2011г. по в.гр.д. № 251/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд, 24 с-в, № 3748 от 15.11.2010г. по гр.д. № 8726/2009г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. П. срещу [фирма] [населено място] искове за присъждане на сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, за сумата 373,77 лв.мораторна лихва върху главницата от 15 000 лв., както и в частта за разноските. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: