Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

               № 214 София, 31 май 2010 година

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

                                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА

                                                                        

при участието на секретаря Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 90 по описа за 2010 година.

 

С присъда по нохд № 283/09 г. Окръжният съд-гр. Сливен признал подсъдимия М. В. Г. за виновен в това, че на 27.12.2008 г. в землището на гр. Н. при управление на моторно превозно средство – л.а. „Форд-Мондео” с рег. № С* нарушил правилата за движение – чл.42, ал.2, т.т.1-3 от закона за движение по пътищата, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на 20-годишната К. Г. К. и на 46-годишния Г. К. К. , както и средна телесна повреда на 46 годишната Г. Л. Б., поради което и на основание чл.343, ал.4 във връзка с ал.3 б.”б” и ал.1, чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода условно за срок от пет години. На основание чл.343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл.45 ЗЗД подс. Г. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди, както следва: на Г. К. 30 000 лева за причинената й средна телесна повреда и общо 200 000 лева за причинената смърт на нейните дъщеря и съпруг; на Г. Г. К. 80 000 лева за причинената смърт на сина й.

По протест на прокурора и жалба на частните обвинители и граждански ищци с решение № 196 от 07.01.2010 г. по внохд № 234/09 г. Апелативният съд-гр. Бургас изменил присъдата на СОС, като отменил приложението на чл.66, ал.1 НК и постановил подсъдимият Г да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и увеличил размера на присъдената държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 12 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, като се оспорва отмяната на приложението на института на условното осъждане, респ. се претендира наличието на основанието по чл.348, ал.5, т.2 НПК. Възразява се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се приложението на чл.66, ал.1 НК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба.

Частният обвинител К. лично и чрез повереника си, последният и за частния обвинител Г. К. , изразяват становище за неоснователност на оплакванията и искането.

Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява жалбата за основателна.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна.

Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.т.1 и 2 НПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане.

БАС е заявил критично отношение към дейността на СОС за това, че е пропуснал да отчете редица обстоятелства, дискредитиращи приложението на института на условното осъждане, а именно - причиненият вредоносен резултат далеч надхвърля минималните изисквания за съставомерност по чл.343, ал.4 НК; предприетото безразсъдно изпреварване в колона, довело до внезапно навлизане в насрещната лента за движение; демонстрацията на безотговорно отношение към останалите участници в движението, като оценката именно на тези обстоятелства е предопределила отмяната на приложението на чл.66, ал.1 НК.

Необходимо е да се посочи, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 НПК. Въззивният съд е дал положителен отговор относно процесуалната дейност на първоинстанционния съд по допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие и при постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК.

 

Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила са в две насоки:

1. Част от основните въпроси в наказателния процес – тези по чл.301, ал.1, т.2 НПК – съставлява ли установеното деяние престъпление и каква е правната му квалификация, не са получили отговор, съответен на процесуалните изисквания. Това е недопустимо не само на плоскостта на чл.301, ал.1 НПК, а и защото престъплението е основание за наказанието. Както добре е известно – чл.35, ал.3 НК, наказанието трябва да е съответно на престъплението, за да е справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване.

Двете предходни инстанции, а преди това и прокурорът, не са изследвали с необходимата прецизност и задълбоченост причинно-следствената връзка между нарушенията на правилата за движение, за които се твърди, че са допуснати от подсъдимия, и настъпилия вредоносен резултат. Предявеното в тази насока обвинение – за нарушение на правилата по чл.42, ал.2, т.1-3 ЗДП, е възприето изцяло и безкритично от страна на съдилищата. Процедурата по глава 27 НПК, не дерогира задължението на съда, да даде адекватна правна оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Съдът не е обвързан от правната оценка на прокурора. В настоящият случай, мотивите на съдебните актове сочат, че липсва детайлна правна оценка, която сериозно накърнява пълнотата на мотивите и процесуалните права на страните по делото. На същото място добре е видно, че наличието на причинно-следствената връзка между нарушенията и резултата, е констатирано общо и формално, без да се държи сметка за всяко конкретно правило, съдържащо се в чл.42, ал.2 ЗДП. Достатъчно е само да се посочи, на основата на казаното по-горе, че липсват данни и констатации за странично разстояние между изпреварващо и изпреварвано МПС, а те са от съществено значение за нарушението по чл.42, ал.2, т.1 ЗДП.

Иначе казано, основанието за наказанието не е установено надлежно и поради това препятства възможността да се провери съответността на наказанието на извършеното конкретно престъпление.

2. В мотивите на проверявания съдебен акт липсват съображения въз основа на кои доказателства са изведени факти, които не са намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, а оттам и в мотивите на присъдата и решението, изготвени в съответствие с посочените по-горе изисквания и дали подобна доказателствена дейност е възможна при указанията, дадени с ТР № 1/09 г. на ОСНК.

Приетото от БАС „безразсъдно изпреварване в колона” е фактическо обстоятелство, което има отношение не само към степента на отговорността на дееца, а преди това и към основанието за възникването й. Последното предпоставя необходимостта коментираното фактическо положение, най-напред да се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт, където то не е намерило израз. Свързано с това, недопустима се явява и оценката на „безразсъдното изпреварване” като „демонстрация на безотговорно отношение към останалите участници в движението”.

От друга страна, минималните изисквания за съставомерност по чл.343, ал.4 НК предполагат от обективна страна наличието най-малко на две пострадали лица, а в резултат на инкриминираното престъпление са пострадали три, при което, възприетата от БАС степен на надхвърляне, е очевидно несъответна.

Изложеното указва на наличието на своеобразна форма на проявление на нарушението по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК – липса на мотиви. Несъобразяването на посоченото по-горе лишава съдебния акт от съществена част, а именно съображения, налагащи отмяната на чл.66, ал.1 НК, което предопределя невъзможност за касационната инстанция да провери основателността на жалбата.

Най-накрая, ВКС няма как да не се спре и на това, че достигането на обективната истина е злепоставено от формалното изпълнение на проверката по чл.248, ал.2, т.3 НПК, при която съдия-докладчик е следвало да установи, че внесеният обвинителен акт не е изготвен съответно на изискванията на чл.246, ал.2 НПК. Очевидно е, че за юридическото обвинение, в частта относно правилата за движение, в обстоятелствената част на същия липсват фактически положения. Внезапно навлизане в насрещната лента за движение, може да се дължи на различни причини, една от които е и възприетата от прокурора - изпреварване. Тя обаче предполага наличието поне на едно изпреварвано МПС и ясен и достатъчен за възприемане сигнал, преди предприемането й.

Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 196 от 07.01.2010 г., постановено по внохд № 234/09 г. на Апелативния съд-гр. Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: