1 Р Е Ш Е Н И Е № 601329 [населено място], 26.11.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1828 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу решение № 560/07.03.2019г. по т.д. № 2983/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с коeто e потвърдено решение № 777/16.04.2018г. по т.д. № 1526/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав за отхвърляне на предявения от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за осъждане на ответника да върне имущество с произход банката. В касационната жалба и в открито съдебно заседение касаторът поддържа становище за допустимост на иска с оглед наличие към момента на предявяването му на всички процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и надлежното му упражняване. Правят се оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна и постановяване на ново решение за уважаване на иска по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН. Ответникът по касационната жалба „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че „Биокемикъл БГ”АД е длъжник на „КТБ”АД/н./ въз основа на договор за кредит от 2011г., изменен с четири анекса, за вземане в общ размер на 23 918 049,67 евро. С договор за покупко-продажба по НА № 38/2011г. кредитополучателят е закупил процесните недвижими имоти на цена 1 007 569,56 евро, които на 06.08.2014г. е прехвърлил на „Екохим БГ”ООД за сумата от 154 410 лв. без ДДС. По делото не е било установено да е извършен трансфер на парични средства от „Екохим БГ”ООД към „Биокемикъл БГ”АД. САС е констатирал, че за парично задължение на „Екохим БГ”ООД към „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД последното се е снабдило със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която заповед длъжникът не е подал възражение. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20157020400256 на ЧСИ рег. №707, като на 20.04.2015г. ЧСИ е вписал възбрани върху процесните имоти и е провел публична продан на същите. В резултат на последната за цена в размер на 235 000лв. имотите са били възложени на направилия това наддавателно предложение - взискателя „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД. Според изслушаната експертиза по делото САС е приел, че тази цена е била равна на пазарната такава за същите имоти към юли/ август 2015г. Задължението за плащане на цена е било погасено чрез прихващане с вземането, което взискателят е имал спрямо длъжника „Екохим БГ”ООД. Въззивният съд е счел, че макар и да не е докрай изчерпателен докладът на първата инстанция, за ищеца е било ясно за кои факти следва да ангажира доказателства. Според решаващия състав съобразно заключението на ССЕ не се установява с преки доказателства отпуснатите по банковия заем средства да са отишли за заплащане на продажната цена на недвижимите имоти. Освен това третото лице, което е придобило посоченото имущество, е извършило престация, като е прихванало с предложената от него продажна цена вземането, което има срещу длъжника /в размер на 750000лв., надвишаващ продажната цена на имотите/. За неоснователно САС е приел оплакването на касаторите във връзка с допуснато от първата инстанция процесуално нарушение за отхвърляне на искането на синдиците да се назначи ССЕ, която да установи реалното вземане на ответника по иска спрямо „Екохим БГ”ООД, поради преклудирането му. С определение № 252/14.04.2020г. по т.д. № 1828/2019г. на ВКС е било допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решението на САС по въпроса относно правомощията на въззивната инстанция, когато с въззивната жалба е направено оплакване и бъде поискано събирането на доказателства за обстоятелства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Преди да разгледа правния въпрос, който е свързан с правилността на въззивното решение, касационната инстанция следва да се произнесе по допустимостта на същото решение. В хода на настоящото дело е било образувано конституционно дело №9/2020г., като с решение №8/27.05.2021г., /обн., ДВ, бр.48/08.06.2021г./, Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1 и 2, §7 и §8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн., ДВ, бр.22 от 2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, чл.60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. В посоченото решение е прието че „ по отношение на разпоредбата на чл. 60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти („всяко трето лице”), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката”), без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл.60б, така и на чл.60а постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици“. Предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН са недопустими. С разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.трето от Конституцията е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/. С Решение №22/1995г. по конституционно дело №25/1995г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила, т.е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Излага аргументи, че прилагането на обявеният за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право. Като взе предвид, че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, настоящият съдебен състав приема, че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Въпреки, че разпоредбата формално не е отменена от законодателя, тя не е част от правната система. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на поставените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“АД/н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход банката поименни акции на основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т.е. правото на иск. С оглед неприложимостта на разпоредбата на чл.60а ЗБН по висящите производства, отговорът на поставения правен въпрос се явява лишено от смисъл. При съобразяване с гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че ищците - синдиците на „КТБ“ АД /н/ нямат право на иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН срещу ответника „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД за осъждане на последния да върне имущество с произход банката, тъй като разпоредбата на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН е обявена за противоконституционна с влязло в сила решение на Конституционния съд на РБ и не е част от приложимото право. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено. На основание чл.60а, ал.2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 2 083,26 лв. /1 026,63лв. за първа инстанция, 513,32лв. за въззивна инстанция и 543,32 л.а за касационно обжалване – за допускане и за разглеждане на касационната жалба/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 560/07.03.2019г. по т.д. № 2983/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав и потвърденото с него решение № 777/16.04.2018г. по т.д. № 1526/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав. ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място] срещу „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за осъждане на ответника да върне имущество с произход банката. ОСЪЖДА „КТБ“АД/н/ да плати по сметка на ВКС сумата 2 083,26лв. държавна такса, на осн. чл.60а, ал.2 ЗБН. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: