Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр. София, 20 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА със секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев наказателно дело № 61/2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на Б. И. Б., подадена чрез защитника му адвокат Г. Г., срещу присъда № 268 от 08.12.2014 г. по в.н.о.х.д. № 179/2014 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда № 29 от 25.06.2014 г. по н.о.х.д. № 333/2014 г. на Окръжен съд – Русе за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК. Сочи се наличие на основанията за отмяна на постановения въззивен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Излагат се доводи, че както в обвинителния акт, така и в двете присъди, липсва конкретно посочена норма от специалния закон, обуславяща противозаконността на инкриминираното деяние. Според жалбоподателя това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на подсъдимия. Твърди се още, че не е посочен период на държане на специалните технически средства с оглед въведения 14-дневен срок за тяхната регистрация съобразно чл. 152, ал. 2 ЗКН, а единствено конкретна дата, поради което не може да се приеме, че е налице съставомерно поведение на Б. по смисъла на чл. 277а, ал. 7 НК. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият не се явява, но се представлява от редовно упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли присъдата да бъде отменена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че не са налице основания за отмяна на второинстанционния съдебен акт и като правилен и законосъобразен той следва да бъде оставен в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 29 от 25.06.2014 г. по н.о.х.д. № 333/2014 г. Окръжен съд – Русе е признал Б. И. Б. за виновен, че в периода 07.03.2013 г. – 23.08.2013 г. вкл., в [населено място] и [населено място], обл. /населено място/, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство – 1 бр. златна монета, номинал тремис, отсечена в Константинопол по време на управлението на император Юстиниан І; 1 бр. връх на копие, датиращ от ранносредновековната епоха; 1 бр. железен пробой, датиращ от ранносредновековната епоха; 1 бр. дърводелска изземка, датираща от късноантичната и ранносредновековната епоха, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, поради което на основание чл. 278, ал. 6, пр. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 3 000 лв. Б. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 и пр. 3 НК, а именно, че на 23.08.2013 г. в [населено място] противозаконно държал и укривал предмети, материали и оръдия (саморъчно изработен метал детектор със слушалки без захранване и конектор; фабрично изработен метал детектор марка „марка”, модел „модел”; стебла с ръкохватки и опори за лакътя; елемент с кръгла форма с диаметър 27 см. и кабел с дължина 105 см.; елемент с овална форма с размери дължина 30 см. и широчина 17.2 см. с кабел с дължина 84 см.; елемент с овална форма с размери дължина 35 см. и широчина 20 см. с кабел с дължина 84 см., влизащ в кутия с платка и ръчно запоени електронни елементи; 4 бр. акумулаторни батерии, различни марки, с размери 9.5 см. на 4 см. на 5 см.), за които знаел или предполагал, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. На основание чл. 23 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 3 000 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години, а на служители от ОД на МВР – Русе е възложена възпитателна работа с подсъдимия. На основание чл. 53 НК в полза на държавата са отнети веществените доказателства – предмети на престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски в хода на наказателното производство. С присъда № 268 от 08.12.2014 г. по в.н.о.х.д. № 179/2014 г., апелативен съд-гр.Велико Търново е отменил частично постановената първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като вместо това го е признал за невиновен по така повдигнатото обвинение поради несъставомерност на деянието. Първоинстанционната присъда е отменена и в частта, с която Б. е признат за виновен, че е държал и укривал предмети, материали и оръдия, за които е предполагал, че са предназначени за търсене на археологически обекти, като за тази част на обвинението е оправдан. Присъдата е отменена и в частта, с която е определено общо наказание на подсъдимия, както и досежно възложената спрямо него възпитателна работа на служители при ОД на МВР – Русе. Намалени са присъдените разноски по делото, като в останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: Настоящата инстанция намира доводите, отразени в касационната жалба относно допуснати съществени процесуални нарушения, за неоснователни. Правилно и законосъобразно въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен, че противозаконно е държал и укривал предмети, материали и оръдия, за които е знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти. Не може да се приеме, че посочването на конкретна дата на извършване на престъпното деянието, вместо определяне на период, през който Б. е държал и укривал иззетите от дома му технически средства, представлява нарушение, водещо до несъставомерност на инкриминираното поведение. Стриктното тълкуване на нормата на чл. 277а, ал. 7 НК води до извод, че законодателят не е поставил изрично изискване за определена продължителност на държането и укриването на такива предмети, за да бъде поведението на дееца съставомерно. Връзката, която се прави между разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и обсъждания текст от Наказателния кодекс в аспекта, визиран от жалбоподателя, е неправилна. Противозаконно би било държането от страна на собственика на такива предмети, едва след предоставения 14-дневен срок за регистрация, но само ако датата на придобиване на съответните пособия е установена и този срок е изтекъл, или при условие, че няма налични доказателства относно периода, в който са държани същите. В конкретния случай има достатъчно данни, които водят до извод, че Б. е упражнявал фактическа власт върху откритите в дома му предмети в период, значително надхвърлящ предоставения такъв за регистрацията им по ЗКН. При така установените обстоятелства по делото, би било неправилно оправдаването на подсъдимия, тъй като съдържанието на обвинителния акт, впоследствие и на осъдителните присъди, дава достатъчно яснота за какво деяние е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя. То отговаря в пълна степен на предписанията за формулиране на обвинение съобразно приложимия законов текст, който, както вече беше посочено, не изисква изрично определяне на период, през който е осъществявано престъпното поведение. Нещо повече – установена и константна практика е разпоредбата на чл. 152, ал. 2 ЗКН да се определя като несъотносима към престъпния състав на чл. 277а, ал. 7 НК, когато държателят не е собственик на инкриминираните предмети, тъй като задължението за регистрация е насочено единствено към собственика. По аргумент за по-силното основание би било напълно неправилно да се оневинява собственик на такива предмети поради липсата на изрично посочен период на държане, когато безспорно е доказана продължителността му, съответно бездействието от страна на дееца да регистрира същите по указания законов ред. В този ред на мисли следва да се има предвид още, че по делото категорично е доказана не собствеността върху специалните технически средства, а неправомерното им държане, което всъщност е и основният изискуем елемент от престъпния състав, за да може да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК. Това обстоятелство е допълнителен аргумент в полза на извода, че е неправилно да се изисква инкриминиране на период от време, през който да е продължило държането. Що се отнася до другото направено в касационната жалба възражение, а именно, че в диспозитива на атакуваните присъди не е посочена конкретната норма на чл. 152, ал. 2 ЗКН, чието нарушение определя държането като противозаконно, следва да се има предвид изложеното в предходния абзац. На първо място, законодателят не е целял да обвърже безусловно чл. 277а, ал. 7 НК с цитираната норма от ЗКН – неспазването на тази разпоредба не е въздигнато като единствен обективен елемент от състава на обсъжданото престъпление. От друга страна, принципно правило е, че неустановяването на конкретното правило от специален закон, чрез което се запълва съдържанието на бланкетна норма от дадено престъпление, каквато е тази по чл. 277а, ал. 7 НК в хипотезата, когато подсъдимият е собственик на съответните предмети, не представлява съществено процесуално нарушение. Действително, необходимо е посочване на нормата, към която препраща бланкетната разпоредба, но липсата на такова не опорочава изначално съдебния акт, когато волята на съда е ясна, аргументирана и основана на доказателствата по делото. Именно такъв е и настоящият случай, още повече, че, както беше отбелязано по-горе, определяща за ангажиране наказателната отговорност на Б. е не собствеността му върху откритите в дома му предмети, материали и оръдия, а осъществяваната от него фактическа власт върху тях с ясното съзнание за предназначението им. Не е необходимо, както неправилно твърди защитника на подсъдимия, да е доказано извършването на иманярска дейност или наличие на намерение за използването на съответните предмети, материали и оръдия, за да е осъществено изпълнителното деяние по чл. 277а, ал. 7 НК. Ето защо, не се налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. Предвид на изложеното и съобразно с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 268 от 08.12.2014 г. по в.н.о.х.д. № 179/2014 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: