7 Р Е Ш Е Н И Е № 153 София,29.12.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 896/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т. д. № 1250/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 80 от 11.10.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на Врачански окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск за признаване за установено по отношение на ответника Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниинг Л.“, САЩ не дължат сумата 316 107.39 лв. по изпълнителен лист от 07.02.2007 г., издаден по т. д. № 123/2003 г. на Плевенски окръжен съд, и изпълнителен лист от 11.10.2004 г., издаден по в. гр. д. № 360/2004 г. на Великотърновски апелативен съд, като е заличена вписаната с рег. № 8870/28.11.2008 г., том 1-30 на Службата по вписванията при Врачански районен съд законна ипотека върху конкретно посочени недвижими имоти, собственост на ищеца. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Изразява несъгласие с дадената от въззивния съд нова правна квалификация на предявения иск като такъв за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи конкретната парична сума, предмет на принудително изпълнение. Според него, констатираното от решаващия въззивен състав по действителния смисъл на отправеното към съда искане е погрешно и не отговаря на изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а именно – да бъде призната за установена в отношенията между страните недължимостта на обезпечените със законната ипотека върху недвижимото имущество на ищеца вземания на ответната агенция към [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниинг Л.“, САЩ, материализирани в издадените в нейна полза изпълнителни листове, и на това основание, предвид акцесорния характер на ипотечното право, което се погасява с погасяване на обезпеченото вземане, да бъде постановено заличаване на учредената законна ипотека. В касационната жалба са изложени съображения и срещу становището на въззивния съд за недопустимост на иска, аргументирано с нормата на чл. 179 ЗЗД, като се поддържа, че същата урежда отношенията между страните по ипотечното правоотношение, които, според правилото на чл. 149, ал. 2 ЗЗД, могат и да не съвпадат със страните по правоотношението, породило обезпечените вземания, поради което законът (чл. 151 ЗЗД) допуска третото незадължено лице, собственик на ипотекирания имот, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, включително и лични, както и да иска прихващания с вземания на длъжника срещу кредитора. Касаторът релевира оплакване и срещу изводите на въззивната инстанция, свързани с нормата на § 8 от ЗИД на ЗПСК, като подробно аргументира приложимостта на общите правила за ипотеката, в т. ч. и нормите на чл. 150 и чл. 151 ЗЗД, по отношение на законната ипотека по ЗПСК по съображения, че макар да не е търговска сделка, приватизационният договор е вид облигационна сделка и възникналите въз основа на него права и задължения имат характер на облигационни права и задължения и като такива са подчинени на съответните правила на ЗЗД. Ответниците по касация – Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол и [фирма] /в ликвидация/, [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба. С определение № 374 от 18.05.2016 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на допустимостта му – с оглед извършване на преценка дали въззивната инстанция правилно е възприела иска или е излязла извън търсената от ищеца защита, както и с оглед преценка относно надлежната процесуална легитимация на страните по предявения иск. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че предявеният от [фирма] иск за признаване за установено по отношение на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниинг Л.“, САЩ не дължат сумата 316 107.39 лв., е недопустим поради отсъствие на предпоставките на чл. 124, ал. 3 ГПК. Според съдебния състав, търсената от ищеца защита се свежда до това да бъде признато за установено по отношение на Агенцията-взискател, че същият не дължи конкретната парична сума, предмет на принудителното изпълнение, каквато защита обаче е недопустима, тъй като ищецът няма качеството на длъжник в изпълнителното производство, а правото на принудително изпълнение на кредитора се разпростира само върху ипотекирания негов имот. Изразено е разбирането, че искът, с който ипотекарният длъжник иска да бъде признато погасяване правото на взискателя на принудително изпълнение срещу него поради заличаване на законната ипотека, представлява иск за защита на правата му по същата ипотека, произтичащи от твърдяно прекратяване на едно гражданско правоотношение между страните, възникнало със законната ипотека, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ГПК, този иск може да бъде предявен само в изрично предвидените от закона случаи и при липса на изрично предвидена законова възможност за предявяването му се явява недопустим на това основание. Допълнително съображение за недопустимост на предявения иск въззивният съд е извел от разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че предвидената в нея възможност за заличаване на ипотеката въз основа на влязло в сила съдебно решение касае хипотезата, когато решението е постановено между страните по правоотношението, по което вземането се претендира, т. е. между кредитора и длъжника, в което правоотношение обаче ипотекарният длъжник не участва. Освен това, според Софийски апелативен съд, тъй като процесната ипотека е учредена по силата на специален закон – ЗПСК – и предвид обстоятелството, че приватизационният договор не е търговска сделка, спорно е доколко изобщо в случая могат да се прилагат разпоредбите на чл. 149 и сл. ЗЗД. Настоящият състав намира, че обжалваното решение e недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Дадената от него правна квалификация на претенцията като такава за установяване, че ищецът не дължи конкретната парична сума, предмет на принудителното изпълнение, не съответства на твърденията в исковата молба, последователно поддържани и в хода на цялото производство пред инстанциите по същество. В обстоятелствената част на исковата молба ясно и недвусмислено е посочено, че предявеният иск е за установяване недължимостта на обезпечените вземания на АПСК към купувачите по приватизационния договор [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниринг Л.“, САЩ поради погасяването им по давност и като резултат от това – за заличаване на вписаната законна ипотека поради погасяването й като акцесорно право. В този смисъл именно е и конкретно формулираният петитум на исковата молба – да бъде признато за установено, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниринг Л.“, САЩ не дължат сумата 316 107.39 лв. по издадените в полза на АПСК два изпълнителни листа и да бъде заличена вписаната за обезпечаване на същите вземания законна ипотека върху собствените на ищеца недвижими имоти. Следователно, въззивният съд погрешно е възприел предмета на търсената от ищеца защита. В резултат от това е стигнал до неправилния извод, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като ищецът няма качеството на длъжник по правоотношението, породило обезпечените от него вземания. Правният интерес за ищеца [фирма] да установи по исков ред, че [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниринг Л.“, САЩ не дължат на АПСК процесната сума, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, предявеният от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде разгледан по същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания. Не може да бъде споделено изразеното от въззивния съд становище за неприложимост на разпоредбите на чл. 149 и сл. ЗЗД по отношение на процесната ипотека предвид обстоятелството, че същата е учредена по силата на специален закон и за обезпечаване задълженията по особен вид сделка – приватизационна сделка. Безспорно, възможността за учредяването на законна ипотека за вземанията на А. във връзка с неизпълнение задълженията по сключените приватизационни договори произтича от специален закон – Закона за приватизация и следприватизационен контрол (§ 8 от ЗИД на ЗПСК). Доколкото обаче в този закон не са предвидени изрични правила нито за действителността, нито за вписването и заличаването на тази законна ипотека, то по отношение на нея следва да намерят приложение правилата на общия закон, уреждащи ипотеката, а именно – разпоредбите на чл. 149 и сл. ЗЗД, в т. ч. и разпоредбата на чл. 151 ЗЗД, легитимираща собственика на ипотекирания имот да предяви иск, с който да противопостави на кредитора възраженията си за недължимост на обезпечените вземания. С оглед обстоятелството, че с този иск ипотекарният длъжник упражнява свое право, а не правото на длъжника по основното правоотношение, от което са породени обезпечените вземания, в случая не е налице хипотезата на предявяване на чужди права пред съд по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. Затова, длъжникът по материалното правоотношение, от което е възникнало обезпеченото вземане, следва да бъде конституиран не като съищец на ипотекарния длъжник, а като ответник по иска, заедно с обезпечения кредитора. Тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение, същите имат качеството на необходими другари (чл. 216, ал. 2 ГПК) и тяхната процесуална легитимация е съвместна. За нея съдът, в т. ч. и касационната инстанция, следи служебно. Предвид изложеното, конституирането на длъжниците по основното материално правоотношение [фирма] /в ликвидация/, [населено място] и „Алуинджиниринг Л.“, САЩ като съищци на ипотекарния длъжник на основание чл. 26, ал. 2 ГПК е неправилно. Същите е следвало да бъдат конституирани като ответници заедно с Агенцията-кредитор. Понастоящем обаче и двете дружества-длъжници вече не съществуват като правни субекти поради заличаването им от Търговския регистър. Фактът на заличаването на „Алуинджиниринг Л.“, САЩ е установен още в хода на първоинстанционното производство и затова е постановено заличаването му и като страна по делото с определение от съдебно заседание на 17.09.2013 г. по т. д. № 45/2012 г. на Врачански окръжен съд. Заличаването на длъжника [фирма] /в ликвидация/, [населено място] е констатирано от настоящия състав при извършената служебна справка в Търговския регистър, поради което по отношение на това дружество производството по делото също следва да бъде прекратено. Следователно, надлежни страни по предявения иск в случая са само ищецът [фирма] (ипотекарен длъжник) и ответникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (ипотекарен кредитор). Поради обстоятелството, че понастоящем е невъзможно длъжниците по правоотношението да бъдат конституирани като ответници (предвид загубата на тяхната процесуална правоспособност), делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната, а не на първата инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1950 от 27.10.2014 г. по т. д. № 1250/2014 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на [фирма] /в ликвидация/, [населено място]. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: