Р Е Ш Е Н И Е № 395 Гр. София, 05.11.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н.ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1197/15 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на задочно осъдения И. Д. Т. за възобновяване на н.о.х.д № 6933/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 29 състав и отмяна на постановената по същото присъда № 118 от 28.02.2012 г. и за връщане на делото за ново разглеждане. В саморъчно подадената молба на осъденото лице се посочва, че делото е било разгледано в негово отсъствие , като не е имал защита, по които съображения се иска повторното му разглеждане . В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият се представлява от упълномощен защитник, адв. Н., който поддържа искането за възобновяване на делото, по съображения за разглеждане на делото в отсъствието на подзащитния му, не по негова вина. Осъденият поддържа искането за възобновяване на делото и моли същото да се върне за ново разглеждане от същия съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради липса на предпоставките за това. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК, влязла в сила присъда . Искането за възобновяване е постъпило на 22.07.2015 г., при спазване на 6-месечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда от осъдения, предвиден в разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК. Последното се установява от приложеното по касационното дело писмо от началника на Затвора - Варна относно датата на задържане на осъдения, 17.07.2015 г., след предаването му с Европейска заповед за арест от Федерална република Германия, за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда № 118 по н.о.х.д. № 6933/2011 г. по описа на Районен съд-Варна, 29 състав, като датата на задържане на лицето се явява най-късният момент за узнаване на присъдата. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство по делото, № 211/ 2010 г. по описа на РПУ – А. е било образувано на 20.05.2010 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 от НК, извършено за времето от 02.05.2010 г. до 20.05.2010 г. в гр.А. област Варна. В хода на същото досъдебно производство, осъденият И. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, с постановление на водещия разследването от 13.01.2011 г., по обвинение за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено в съучастие с четири други лица. Привличането е било лично и в присъствието на защитник. След привличането на осъдения в качеството на обвиняем, досъдебното производство е проведено изцяло с негово и на защитник участие, като материалите от проведеното разследване са били предявени на осъдения лично и в присъствието на защитник, с протокол от 30.11.2010 г. Прокурор при Районна прокуратура – Варна е внесъл обвинителен акт срещу И. Д. Т. на 16.11.2011 г., за извършено от него престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на осъдения Т., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 28.02.2012 г., на адреса за призоваване, посочен от същия на досъдебното производство, съответно [населено място], [улица]. Призовката за осъденото лице е била върната невръчена, като лицето не е било намерено на адреса, с отбелязване, че по данни на неговата баба, същият от една година се намира в Полша, поради което и същата е отказала да я получи. От изисканата служебно от съда справка от МВР – Варна относно пътуванията на Т. извън страната е установено, че същият е напуснал пределите на Република България през ГКПП Д. мост на 29.01.2011 г. и до 22.11.2011 г. не са налице данни да се е завръщал обратно. В съдебното заседание, проведено на 28.02.2012 г. Районен съд-гр. Варна е назначил служебен защитник на осъдения И. Т. и като е преценил, че по отношение на същия са налице предпоставките по чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК / позовал се е на справката относно напускането на страната и липсата на установен известен адрес / е дал ход на делото в негово отсъствие. Съдебното производство по делото е приключило спрямо осъдения Т. с присъда от същата дата, № 118 от 28.02.2012 г., с която на същия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Присъдата на Районен съд-гр. Варна е била обжалвана от служебния защитник на осъдения Т. и с решение № 102 от 17.04.2012 г. по в.н.о.х.д. № 338/2012 г. на Окръжен съд - Варна е била потвърдена изцяло. Въззивното производство е проведено с участието на служебен защитник на осъдения Т., в негово отсъствие, тъй като същият е бил нередовно призован от известния адрес и призовката е била върната, без да му бъде връчена, с аналогично отбелязване, че по сведение на неговата баба, от една година се намира в Полша . Във връзка с изпълнението на наказанието по влязлата в сила присъда № 118 по н.о.х.д. № 6933/2011 г., по описа на Районен съд-Варна, 29 състав, спрямо И. Т. е била издадена Европейска заповед за арест от 05.11.2013 г. от прокурор при Районна прокуратура – Варна. В изпълнение на издадената Европейска заповед за арест Т. е бил задържан на територията на Федерална Република Германия, на 21.04.2015 г. в гр.Кл. Впоследствие на 16.07.2015 г. е бил предаден на българските компетентни власти, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е започнало на 17.07.2015 г. в Затвора вгр.Варна. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. Видно от приложените справки относно движението на осъдения извън страната се установява, че в кратък срок след приключване на досъдебното производство по делото, в провеждането на което е участвал лично и за което е бил изрично уведомен с протокола за предявяване на разследването / 30.11.2010 г. /, И. Т. е напуснал пределите на страната на 29.01.2011 г., видно от приложената официална справка. Осъденият е нарушил определената му мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 200 лв., по досъдебното производство, като е напуснал известния по делото адрес за призоваване и се е укрил извън пределите на страната, като не е спазил законовото изискване по чл.59 ал.2 от НПК да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед установеното, че се намира извън пределите на Република България, като липсват данни относно неговото местоживеене. Актуалното привеждане в изпълнение на наложеното спрямо Т. наказание е реализирано в резултат на връщането му в страната, в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена със същата цел, от компетентните органи на Федерална република Германия. Преценката относно основателността на искането за възобновяване на делото включва отговор на въпроса, налице ли е допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС и в частност на гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. В настоящият казус не се установи нарушение по чл.6 от ЕКЗПЧОС спрямо Т. по делото , по което е постановена влязлата в сила присъда , което да е допуснато от решаващите съдебни състави. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК съдържа законова възможност за възобновяване на делото, поради неучастие на осъденото лице, с изричното изключение, че в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 НПК / относно връчването на препис от обвинителния акт и уведомление относно датата на делото и възможността за задочното му разглеждане при условията на чл.269 НПК / не е могла да бъде изпълнена. По делото, приключило с влязлата в сила присъда, е налице хипотеза на чл.423 ал.1 пр.2 от НПК, която изключва задължението за възобновяване на делото. Видно от материалите по наказателното дело, след предявяване на разследването по досъдебното производство, осъденият е напуснал пределите на страната, без да информира за това органите на прокуратурата и независимо от усилията на съдебните органи по неговото установяване, не е могъл да бъде открит за изпълнение на законовата процедура по информирането му относно обвинението и условията за разглеждане на делото в негово отсъствие. С оглед изложеното, се налага извода, че осъденият Т. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в наказателното производство, водено спрямо него, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. В хода на досъдебното производство, осъденият Т. е бил с качество на обвиняемо лице, с придобиването на което е бил надлежно и в достатъчна степен информиран, от една страна за фактическите и правни рамки на повдигнатото спрямо него обвинение, и от друга – относно задължението му почл.59 ал.2 от НПК да не променя местоживеенето си без надлежно писмено уведомление до компетентният орган, който в случая е била прокуратурата, а впоследствие и съда. Осъденият Т. не е спазил горното задължение и с поведението си е станал причина наказателното производство, в съдебната му фаза, да се проведе в негово отсъствие, поради липса на данни относно актуалното му местоживеене, което е било променено не по установения процесуален ред. Съдът е спазил законовото изискване по чл.94 т.8 от НПК, като е назначил на осъдения служебен защитник, който го е представлявал в производството пред съдебните инстанции и след като е установил чрез официална справка, че лицето се намира извън пределите на Република България, е разгледал делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а” от НПК. С оглед изложеното при наличните данни относно поведението на лицето, обективиращи по съществото си отказ от негова страна от правото му на лично участие в проведеното спрямо него наказателно производство, за съда не съществува задължение да възобнови делото, единствено поради задочното му разглеждане, при установеното недобросъвестно отклоняване от участие в производството по делото от страна на осъдения Т.. Издадената спрямо Т. Европейска заповед за арест, с дата 05.11.2013 г. , с цел изтърпяване на наложеното наказание по присъдата по н.о.х.д. № 6933/2011 г. по описа на Районен съд - Варна, потвърдена с решение на Окръжния съд – Варна по в.н.о.х.д. № 338/2012 г., от 05.04.2012 г. влязла в сила на 17.04.2012 г. , в размер на четири години лишаване от свобода, не съдържа гаранции от вида на предвидените в чл.423 ал.5 от НПК за възобновяване на делото. Видно от отбелязването в същата по т.3.4 , разгледано във връзка с посоченото в т.2 , че лицето не се е явило лично на съдебния процес, в който е постановено решението, в Европейската заповед за арест е гарантирано, че решението по делото ще бъде връчено лично на осъденото лице, незабавно след предаването му и същото ще бъде уведомено изрично относно правото му да поиска повторно разглеждане на делото с негово лично участие, както и относно условията и сроковете за това / в рамките на 180 дни/. Съдържанието на Европейската заповед за арест в посочената част касае само правото на осъденото лице да бъде информирано за това, че е налице законова възможност за преразглеждане на делото с негово участие, при определени предпоставки. С оглед установеното по делото за депозирано, в изключително кракът срок след задържането му, искане за възобновяване на делото, се налага извода, че осъденият е бил надлежно информиран за правата си съобразно закрепеното в Европейската заповед за арест, които и е реализирал. В същата насока е и писмото на Районна прокуратура – Варна, № Р-481/2012 г. от 15.09.2015 г. , в което е посочено, че други гаранции относно уведомлението за възможността за възобновяване на делото , с издаването на Европейската заповед за арест , не са били предоставяни. Задължението за разглеждане на искането за възобновяване не включва задължение на съда при всички случаи да възобнови делото, което в случая не може да бъде осъществено, поради липса на законовите предпоставки за това. Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения И. Д. Т. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. Д. Т. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 338/2012 г. по описа на Окръжен съд-Варна и за отмяна на потвърдената с решение по същото дело присъда № 118 по н.о.х.д № 6933/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 29 състав, влязла в сила на 17.04.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.