4 Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 25.04.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 98 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, т.2, т.3,т.4 и т.6 ЗМТА, образувано по предявен от А. Г. Д. и П. Д. Д. иск за отмяна на арбитражното решение от 31.03.2016г. по арбитражно дело № 6178/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. [населено място], с което са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 8 698.98лв. на основание договор за потребителски кредит № 5006288026 от 31.03.2014г., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение и разноски за производството. По подробно изложени в исковата молба съображения ищците искат отмяната на арбитражното решение. Направено е и искане на основание чл.628 сл.ГПК да бъде отправено запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси за тълкуване на Директива 93/13 Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с чл.1,т.4 и чл.2,т.3 от Директива 2013/11/ на Европейския парламент и на Съвета за алтернативно решаване на потребителски спорове и на чл.6,ал.1,б.”ж от Директива 2005/29/ЕО на Европейски парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. В писмен отговор ответникът [фирма] оспорва допустимостта и основателността на иска. В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и молбата за присъждане на разноските за производството. В процедурата по размяна на книжата и насрочване на делото, съставът на ВКС е констатирал спазването на преклузивния срок, поради което произнасянето по иска по чл.48,ал.1 ГПК е допустимо. Преди обсъждане дали са налице основанията за отмяна, на които ищците се позовават, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно и тази преценка е дължима служебно. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след като съобрази, че предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /спор за дължими от ищците суми по договор за потребителски кредит/ счита, че постановеното арбитражно решение е нищожно и следва този порок на решението да бъде прогласен без да се обсъждат наведените основания за отмяната му. Съображенията са следните: По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на З. е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА /пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно пар.6,ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19,ал.1 ГПК във вр. с пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК -ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като, след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Пореден аргумент за смисъла на дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. На по-голямо основание ВКС дължи тази преценка по висящите производства по чл.48 ЗМТА - тези, които са заварени от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ и по които не е постановено решение. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство, арбитражното решение по арб.дело № 6178/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.”, [населено място]. Не следва да бъдат обсъждани наведените от ищците основания за отмяна, включително и доводът за постановено решение от държавния съд /гр.д.№ 6930/2015г. на РС Пловдив/, с който е уважен предявен от кредитополучателите отрицателен установителен иск за недължимост на суми поради нищожност /като неравноправни/ на клаузи от договор за потребителски кредит, както с оглед на извода за нищожност на арбитражното решение, така и поради обстоятелството, че предмет на спора по това дело е договор за потребителски кредит „№ 5008288026”. Не следва съставът на ВКС да се произнася по искането /да разглежда искането/ за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.628 сл.ГПК, тъй като е налице пречка по настоящото дело да бъде постановено решение по съществото на спора, а искането за запитване, по начина по който е формулирано, би могло евентуално да има значение за правилното „решаване” на делото. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски по представен списък по чл.80 ГПК: на адв. Д. Д. сумата 1 944лв. на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на всеки един от ищците, а на последните - сумата 383.96лв. заплатена държавна такса. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно арбитражното решение, постановено на 31.03.2016г. по арбитражно дело № 6178/2016г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С., [населено място]. Осъжда [фирма] да заплати на адв.Д. Д. от [населено място], [улица] сумата 1 944лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА, а на А. Д. и П. Д. сумата 383.96лв. внесена държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: