Р Е Ш Е Н И Е № 16 София 14.03. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА При участие на секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 534/2012 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. М. и Н. М. М., чрез пълномощника му адв.С. А., срещу въззивно решение от 26.01.2012г. по гр.д. № 2021/2011г. на Пловдивския окръжен съд. С определение № 513/24.10.2012г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК ВКС по въпрос, който касае допустимостта на решението предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция, изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Според касатора обжалваното решение е недопустимо. Излагат се оплаквания за основаване на решението само върху избрани, а не всички доказателства, както и за неправилност на изводите на въззивния съд, че реституцията по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. е настъпила за всички съсобственици на отчуждения имот. Тези изводи не са съобразени с установеното по делото, че не всички съсобственици са поискали отмяна на отчуждаването. Ответникът по касация [община] счита, че същата е неоснователна. Сочи, че правилно и законосъобразно въззивният съд е отхвърли предявения иск. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С решение №303/2011г. по гр.д.№488/2011г. на ВКС, І г.о. е отменено на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение по гр.д.№2041/2006г. на ОС-Пловдив, оставено в сила с решение №117/2010г. по гр.д.№42568/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта, касаеща установителния иск за собственост, предявен от В. Н. М. срещу [община] и делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от окръжния съд. При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение от 04.11.2005г. по гр.д.№636/2005г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която признато за установено по отношение на [община], че В. М. и Н. М. са собственици на 90,4/100 ид.ч. от апартамент №14, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с избено помещение №14 и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от В. М. и Н. М. срещу [община] за признаване за установено, че ищците са собственици на 90,4/100 ид.ч. от същия апартамент. В частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищците са собственици на апартамента за разликата от 90,4/100 ид.ч. до пълния предявен размер първоинстанционното решение е оставено в сила. В хода на производството пред въззивния съд – съдебно заседание от 06.12.2011г. в присъствие на процесуалния представител на ответната община, ищците са направили изявление за оттегляне на иска. Въззивният съд не се е произнесъл с определение по направеното искане за прекратяване производството по делото.В обжалваното решение е приел, че не е налице валидно изразено съгласие от ответника за прекратяване на производството поради оттегляне на иска. По съществото на спора въззивният съд е приел, че при отмяна на отчуждаването по силата на чл.5,ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост. Процесният имот, който е бил отстъпен в обезщетение на В. М., след отмяна на отчуждаването по реда на цитирания закон, се е върнал в патримониума на общината. Без значение е обстоятелството, че отчуждаването е частично отменено – не за целия имот, а за реална част от него. Незаконосъобразни са изводите в обжалваното въззивно решение относно допустимостта на производството по делото след изразеното от ищците волеизявление за оттегляне на иска и даденото от ответника съгласие. Видно от приложеното по делото пълномощно /л.20/ във въззивната инстанция [община] е била представлявана от юрисконсулт, упълномощен с права да извършва всички съдопроизводствени действия, без право да сключва спогодба. Съобразно дадените му пълномощия процесуалният представител на ответната община е изразил в съдебното заседание становище, че не се противопоставя на предприетото оттегляне на иска и прекратяването на производството. Изрично противопоставяне в този смисъл не е направено и от общината. Следователно оттеглянето на иска е прието от ответника чрез изразено от него съгласие. Тъй като оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие на ищеца, то е различно от съдебната или извънсъдебна спогодба. Съгласието на ответника също е едностранно процесуално действие, поради което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор. Изискването за съгласие при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено само с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес като постигне разрешаване на спора със СПН, отричащо твърдяното от ищеца право. С оглед изложеното и при установените данни по делото следва да се приеме, че в разглеждания случай с извършените надлежно от страните процесуални действия /оттегляне на иска и дадено валидно съгласие от ответника/ въззивният съд е бил десезиран. Неговото задължение и право да реши делото са се погасили, защото оттеглянето на иска е погасило процесуалното правоотношение. Като е разгледал спора по същество след като процесуалното правоотношение е било вече погасено, въззивният съд е постановил недопустимо решение. С оглед изложеното, обжалваното решение и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд, следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на производството и същото да бъде прекратено. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 1000 лева, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 26.01.2012г. по гр.д. № 2021/2011г. на Пловдивския окръжен съд и решение от 04.11.2005г. по гр.д.№636/2005г. на Районен съд – Пловдив в частта му, касаеща положителния установителен иск за собственост иск, предявен от В. Н. М. и Н. М. М. срещу [община] по отношение апартамент №14, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с избено помещение №14. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА [община] да заплати на В. Н. М. и Н. М. М. разноски за касационното производство в размер на 1000 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: