Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е № 211   гр.София, 29.03.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ:  Албена Бонева Борис Илиев   при секретаря  Юлия Георгиева       и прокурора като разгледа докладваното от  Борис Илиев  гр.д.№ 719/ 2009 г. за да постанови определението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1204/ 26.08.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 719/ 2009 г. е допуснато до касационно обжалване решение на Старозагорски окръжен съд от 29.12.2008 г. по гр.д. № 632/ 2008 г., по жалби на Г. С. Х. и на „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД. С допуснатото до касация въззивно решение „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД, е осъден да заплати на Г. С. Х. общо сумата 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв. Изцяло са отхвърлени същите исковете, предявени при условията на солидарност срещу ответника „М” ЕАД. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответниците – крио” ООД. Обжалването е допуснато в частта, в която исковете са уважени до размер 3 025 лв – сума, която въззивният съд е отказал да приспадне като получено от увредения работник застрахователно обезщетение по застраховка „З”, както и в частта, в която исковете срещу „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД са отхвърлени за разликата над 50 000 лв до пълния предявен размер от 300 000 лв. Следователно въззивното решение е влязло в сила в останалата част – досежно уважаването на исковете за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука до размер 46 975 лв срещу „Р”. То е влязло в сила и в частта, в която исковете са отхвърлени против „М” ЕАД, тъй като ищецът не е предявил пред ВКС искания срещу този ответник. Обжалването е допуснато поради наличие на противоречива практика по два въпроса: дали платеното на пострадалия от трудова злополука работник застрахователно обезщетение следва да се приспадне от обезщетението за имуществени вреди, което неговият работодател дължи, или следва да се приспадне от това за неимуществени вреди; както и в какъв размер следва да се определи това обезщетение. По първият поставен въпрос има съдебна практика, според която получената от пострадалия работник сума от застрахователя се приспада от обезщетението за имуществени вреди, а има и решения, в които е прието, че застрахователното обезщетение се приспада от дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав на Върховният касационен съд съобразява, че разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ възлага на работодателя пълна имуществена отговорност за търпените от неговия работник вреди, получени в резултат на трудова злополука. Подлежат на обезщетяване и имуществените, и неимуществените вреди – това изрично е подчертано в ал.3 на чл.200 от КТ, а съгласно чл.200 ал.4 от КТ „дължимото обезщетение по ал.3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците”. Видно от изложеното, законодателят не е ограничил приспадането на застрахователните суми само от обезщетението за имуществени вреди или само от това, дължимо за неимуществени вреди. Препращането е към обезщетението по ал.3 – т.е. и към това за имуществени вреди, и към това за неимуществени. При тази изходна позиция на въпроса, заради който касационното обжалване е допуснато, следва да се отговори в смисъл, че приспадането на застрахователното обезщетение може да се извърши както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди. Работодателят, който прави възражението за приспадане, сам избира от кое от неговите задължения да се извърши приспадането. Когато приспадането се извършва от обезщетението за неимуществени вреди, то от обезщетението за имуществени вреди подлежи на приспадане остатъкът, ако има такъв, и обратно. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля размерът на сборът от обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, които дължи работодателят съгласно чл.200 от КТ, тогава последният се освобождава от задължението си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид критериите, въведени със задължителното тълкуване на върховния съд в ППВС № 4 от 1968 г. След така приетия отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбите срещу атакуваното въззивно решение за основателни. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е отказал да приспадне от задължението на работодателя обезщетението, което пострадалият при трудова злополука ищец е получил от застрахователя по сключен в негова полза договор за застраховка „злополука и заболяване”. Изводът, че приспадането на застрахователното обезщетение е възможно само от дължимото работодателя обезщетение за имуществени вреди е неправилен, с оглед изложеното по-горе по въпроса, заради който касационното обжалване е допуснато. Освен това размерът на дължимото обезщетение за търпените от работника неимуществени вреди е определен в нарушение на критерият за справедливост, въведен от чл.52 от ЗЗД. Това налага в обжалваните части въззивното решение да бъде касирано, като при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Г, работещ при ответника „Р„Трояново – 3” – клон на„М” ЕАД по трудово правоотношение като „газозаварчик”, е претърпял трудова злополука при настъпил взрив в работилница на дружеството-работодател на 30.06.2006 г. Злополуката е причинена поради неспазване на правилата за съхранение и транспортиране на кислород от „Р” ООД, г. Р. са резултат от взрив на съд за съхраняване на кислород, който е собствен на и доставен от това дружество на работодателя на ищеца). Пострадалият е получил при взрива тежко премачкване на дясното ходило с открити счупвания на кости, контузия на глава и гръден кош, изгаряне на двете подколенници, двустранна перфорация на двете тъпанчеви мембрани, довели до намаление на слуха и шум в двете уши, включително увреждане на вътрешното ухо и слуховия нерв. Възстановителният период на най-тежката травма (премачкване на дясното ходило) е продължил 10-12 месеца, останалите травми и изгарянията са оздравели за срок 2-3 месеца. Пострадалият е претърпял две оперативни интервенции, приключили всяка с частична ампутация на десен крайник, с тежък следоперативен период.вреждането на долния десен крайник е трайно и невъзвратимо, а останалите травми са без ефект за постоянното здравословно състояние на пострадалия. Последиците от перфорацията на тъпанчевите мембрани са отшумели за около месец, но е останало значително звукопроводно намаление в лявото ухо, а предстоят нови оперативни интервенции и на двете уши, но без гаранция за 100 % възстановяване на слуха. Ищецът е преживял травмите тежко, имал е сериозни болки и се е нуждаел от придружител и от помощ при обичайното си обслужване. По договор за застраховка, сключен от работодателят му, е получил застрахователно обезщетение в размер 3 025 лв. При тези данни исковете срещу „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД са основателни, а по размер са доказани частично. Съгласно чл.200 от КТ отговорен за обезщетяване на търпените от работник вреди от трудова злополука е неговият работодател. По делото е установено, че работодател на Г. Х. е „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД. Следователно именно той трябва да плати на ищеца обезщетение за причинените вреди. Всъщност въпросът за основанието на иска не може да се преразглежда, тъй като въззивното решение частично е влязло в сила в осъдителната част, което означава, че злополуката е трудова и че от нея са търпени неимуществени вреди. Оплакванията на ищеца са само срещу размерът на обезщетението, което е присъдено. При установените данни съдът приема, че дължимото обезщетение следва да бъде определено по съвкупност за всички увреждания в общ размер 80 000 лв. Размерът на претенцията е ограничен от законодателя единствено от критерият на справедливостта (чл.52 от ЗЗД). Както е посочено в раздел ІІ на ППВС № 4 от 1968 г., определянето на размера следва да стане след отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и т.н. По делото се установи, че ищецът е получил постоянно (т.е. доживотно) разстройство на здравето – нарушаване на двигателната функция на десен долен крайник и нарушаване на слуховата функция. Търпени са сериозни, с твърде висока интензивност болки и страдания, две оперативни интервенции, като възстановяването не е приключило. Предстоят операции и на десния крайник, и на слуховите органи. Перспективите пред възстановителния процес на пострадалия не са ясни и не може да се определи доколко той ще протече успешно. Той е още млад човек и ще търпи последиците от евентуално неуспешно възстановяване до края на живота си. Съвкупната преценка на тези факти и при отчитане средното ниво на икономическо благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането налага извод, че за обезщетяване на установените вреди ще е справедливо ищецът да получи около 500 месечни минимални работни заплати за страната. С ПМС № 8 от 20.01.2006 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната месечната минимална работна заплата към 2006 г. е фиксирана в размер 160 лв. Така съдът приема, че следва да фиксира обезщетението в общ размер 80 000 лв като справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. От това обезщетение следва да се приспадне сумата, която пострадалият е получил по договор за застраховка „злополука”, сключен в негова полза от работодателят. По изложените по-горе съображения съдът прие, че това приспадане се извършва по искане на работодателят, който е сключил договора. При липса на данни застраховката да е уговорена специално за покриване само на имуществените вреди от злополуката (и след като не е приспадната от съдебно определено обезщетение за имуществени вреди), то получената сума следва да се приспадне от обезщетението, което работодателят дължи за търпените неимуществени вреди. Застрахователното обезщетение, платено на Г. Х. за злополуката, възлиза на 3 025 лв, следователно тази сума следва да се приспадне от дължимите 80 000 лв. Работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 76 975 лв. Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да бъде отменено частично в отхвърлителната част. С него работодателят е осъден да заплати на пострадалия работник обезщетение за търпените вреди общо в размер 50 000 лв, а задължението възлиза, съгласно изложените по-горе мотиви, на 76 975 лв. За разликата от 26 795 лв отхвърлителното решение подлежи на отмяна, след което искът в този размер да бъде уважен. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени част от разноските направени по касационното производство, тъй като жалбата му е частично основателна. Пропорцията на присъждане се определя от съотношението между уважения размер на жалбата и обжалваемият интерес (26 975 : 250 000), т.е. от общо направени разходи пред ВКС 1 500 лв ищецът има право на 161,85 лв. Възражението на ответника за намаляване на размерът на уговореното между ищеца и процесуалният му представител адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като то е много под минимума, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът „Р” също има право на разноските по касационното производство (не и ответникът „М” АД, обаче, тъй като съдът прие, че срещу него няма подадена касационна жалба, т.е. същият не е надлежна страна в касационното производство). Ответникът „Р” има право на разноски в съотношение 216 795 : 300 000 лв и от общо разходи 6 541 лв (91 лв за такси + 6 450 лв за юрисконсултско възнаграждение) следва да се присъдят 4 726,85 лв. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорски окръжен съд от 29.12.2008 г. по гр.д. № 632/ 2008 г., в частта, в която са отхвърлени предявените от Г. С. Х. против „Р„Трояново – 3” – клон на„М” ЕАД за разликата над 50 000 лв до 76 975 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД, с. М., общ. Гълъбово, ЕИК 8330175520019, да заплати на Г. С. Х., ЕГН **********, г. С. , кв.”Т”, бл.52, ап.22, сумата 26 975 лв (двадесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и пет лева), законната лихва върху тази сума от 30.06.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 161,85 лв разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Старозагорски окръжен съд от 29.12.2008 г. по гр.д. № 632/ 2008 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН **********, г. С. , кв.”Т”, бл.52, ап.22, да заплати на „Р„Трояново – 3” – клон на „М” ЕАД, с. М., общ. Гълъбово, ЕИК 8330175520019, сумата 4 726,85 лв (четири хиляди седемстотин двадесет и шест лева, осемдесет и пет стотинки) разноски по касационното производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответниците – крио” ООД, г. Р.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: