Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 11 октомври 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. дванадесети юни ……........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова ........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................... НОХД № .. 949 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения А. П.. Атакува се решение № 301 от 13.10.11 год., постановено по ВНОХД № 1153/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 567 от 27.10.09 год. по НОХД № 1683/07 год. на Пловдивския районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК. На първо място, се иска да се отменят решението и присъдата и П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 1 НК. На второ място – да се отменят двата съдебни акта и делото да се върне за ново разглеждане на ПРС. На трето – да се намали наказанието. Искането се поддържа в съдебно заседание от защитата на осъдения. Представят се писмени бележки. В съдебното заседание пред ВКС не се явява гражданският ищец и частен обвинител Й. К.. Прокурорът счита искането за допустимо, но неоснователно по същество. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид атакуваните съдебни актове, постъпилото искане и посочените с него основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда П. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от м. април до 18.08.05 год. в [населено място] и [населено място], обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужди движими вещи – строителни елементи /телескопични подпори, различни размери кофражни платна, компенсаторни кофражни ленти и комплекти щифтове за подпори/ на обща стойност 11 984.01 лв. - големи размери, собственост на Д. К. и Й. К., за които е знаел, че са придобити от осъдения по делото Г. С. чрез престъпления – измами. На осн. чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. Със същата присъда на осн. чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден и Г. С., затова че при условията на продължавано престъпление за периода 22.05.04 – м. август 2005 год., с цел да си набави имотна облага е възбудил и поддържал у различни граждани, в това число и Д. К. и Й. К., заблуждение и с това им е причинил имотна вреда, като измамата е в големи размери. С атакуваното въззивно решение присъдата, в частта касаеща П., е потвърдена. Защитата твърди, че инстанциите по фактите превратно са тълкували събраните по делото доказателства, като не са изложили ясен мотив, защо кредитират една група такива, вместо друга. Не е посочила доводи в тази насока. Твърдението не намира опора в мотивите към присъдата и решението. Районният съд не само изчерпателно е изложил обстоятелствата, приети за установени от него, но задълбочено е посочил доказателствата, подкрепящи фактическата обстановка. В мотивите /л. 642-652/ е направил обстоен анализ на доказателствения материал. Обстойно е изложил съображенията си за противоречията в него, като и защо едни от тях е приел, а други е отхвърлил. В този смисъл е съпоставил обясненията на осъдения С. с тези на П. и е посочил защо дава вяра на първия, за наличието на субективния елемент за извършеното от втория. Анализирани са свидетелските показания самостоятелно и в съвкупност с останалия доказателствен материал. По този начин са реализирани основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Да се преповтарят тези съображения от вазивната или касационната инстанция, без да се посочени конкретни доводи от защитата за превратно тълкуване, е излишно, доколкото ПОС ги е възприел изцяло, извършвайки самостоятелна проверка на доказателствата, а ВКС по настоящото гледане на делото не е съд по фактите. Като нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал. 2 НПК защитата акцентира на липсата на отговор на доводите, посочени в подкрепа на въззивната жалба. Посоченото нарушение не е реализирано. Видно от въззивното решение, окръжният съд е изпълнил това си задължение. Дал е отговор на доводите, свързани с: кръга на пострадалите и процесуалната легитимация на частния обвинител и граждански ищец Й. К.; наличието на оговор във връзка с обясненията на подсъдимия по делото С.; доказателствената стойност на протокола за изземване от 19.08.05 год.; идентичността на строителните елементи, върнати на пострадалия К.; предложената от защитата теоретичната квалификация на деянията на П. като интелектуално помагачество; субективния елемент от състава на престъплението по чл. 215 НК. Отговорите на доводите, макар и незадоволяващи защитата по обем, са съобразени със закона и съдебната практика, поради което се споделят и от настоящата инстанция. Като нарушение на закона пред ВКС отново се поставят доводите, свързани с наличието на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 215 НК. Твърди се, че осъденият не е знаел, че строителните елементи са придобити от С. чрез измама. Акцентира се, че същите са закупени, макар и на по-ниска от пазарната им цена. Посочва се, че П. не е установил владение върху част от кофражните елементи, собственост на свидетеля К.. Доводите са неоснователни. Те са получили законосъобразен отговор от инстанциите по фактите. За наличието на субективния елемент от състава на престъплението, за което е осъден П., от значение са не само обясненията на С. и доказаните спрямо него по делото измамливи действия, но и свидетелските показания на разпитаните свидетели. Последните с категоричност установяват, че кофражните елементи не са превозвани и разтоварвани директно в складовата база на П., а на свободно междублоково пространство в първия случай и на охраняем паркинг във втория, от където с допълнително осигурен превоз са доставени в базата на осъдения. От друга страна, за наличието на субективния елемент от състава на престъплението са от значение и обстоятелствата, че по делото не са представени необходимите писмени документи, съпътстващи превоза, сключването на съответните сделки, складови разписки за заприходяването на инкриминираните вещи и др. Наказателната отговорност на П. е ангажирана по чл. 215, ал. 2, т. 1 НК за изпълнителното деяние „придобил”. Законът не поставя ограничението придобиването да е по безвъзмезден начин, за да се реализира състава на престъплението, т.е. това може да стане и по възмезден такъв, независимо на каква цена - по-ниска, на пазарна или по-висока от нея. Достатъчно е, че с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, деецът придобива чуждите движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Облагата, която цели извършителят, може да е ориентирана към моментната пазарна конюнктура, така и към бъдеща такава. Неоснователно е и твърдението, че П. не е установил владение върху втората партида от кофражните елементи, собственост на св. К.. Първо, твърдението не намира опора в доказателствата по делото, тъй като съдилищата по фактите са приели, че разтоварването на половината от елементите е преустановено след намесата на свид. Д. Н. – оперативен работник към Трето РПУ на МВР – [населено място] и дознател В.. На второ място, то е неотносимо към правната квалификация на извършеното от осъдения престъпление. Пред настоящата инстанция алтернативно се поставя въпроса и за явната несправедливост на наложеното на П. наказание. Твърди се, че са налице законовите предпоставки за прилагането на чл. 55 НК. Не се сочат никакви съображения в подкрепа на искането. Настоящата инстанция счита, че наложеното на осъдения наказание от три години лишаване от свобода е законосъобразно и отговаря на степента на обществената опасност на извършените при условията на продължавано престъпление деяния и тази на осъдения. В случая, не са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които не се отчетени от контролираните инстанции, които да доведат до извод, че е законосъобразно приложението на чл. 55 НК. При посочените съображения искането за възобновяване на делото е НЕОСНОВАТЕЛНО. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения А. З. П. за възобновяване на ВНОХД № 1153/11 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е изменена присъда № 567 от 27.10.09 год. по НОХД № 1683/07 год. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: