РЕШЕНИЕ № 201 София, 31. октомври 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1036 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 237/04.12.2017 на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 560/2017, с което е отменено решение № 835/29.06.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1247/2016, като е отхвърлен предявеният павлов иск по чл. 135 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси кои действия на длъжника увреждат интересите на кредитора и по-специално счита ли се за увреждащо разпоредително действие с имущество на длъжника, когато кредиторът е можел да насочи изпълнението върху друго длъжниково имущество, за значението на знанието за увреждане и налице ли е недобросъвестност на кредитора, когато отказва да приеме нещо вместо изпълнение или отказва да изпълни свое задължение докато не получи изпълнение от длъжника. По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо (т.е. разпореждането е възмездно), тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане; но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. Това е една от причините длъжникът да не може да възразява, че разполага с друго секвестируемо имущество от цената на което кредиторът да се удовлетвори. Следваща причина е, че в производството по павловия иск няма как да се установи дали длъжникът има и други кредитори, които също претендират удовлетворение. Основната причина да бъде отречена възможността длъжникът да възразява, че разполага с друго имущество е, че при отсъствие на други кредитори, които са наложили запори и възбрани, той може сам да осребри имуществото си и да върне това, което дължи – пари. Най-малко длъжникът може да се брани с възражение, че е предложил друго вместо изпълнение и кредиторът не е приел. Даването вместо изпълнение е договор и никой не е длъжен да приеме предложение за сключването му. Знанието за увреждане е елемент от фактическия състав на потестативното право да бъде обявен за недействителен разпоредителен акт на длъжника по отношение кредитора, когато актът е извършен след възникване на вземането (моментът на настъпването на изискуемостта и на установяването на вземането по съдебен ред са без значение). Това знание е налице у длъжника, когато пътримониумът му се променя чрез негов акт. Знанието на длъжника е достатъчно, когато актът на разпореждане е безвъзмезден. Ако актът е възмезден, необходимо е знание и у лицето, с което длъжникът е договарял, като знанието се предполага ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За да е налице знание, не е необходимо третото лице да знае всичко за дълга, достатъчно е то да e знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат задължението. Възражението за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД е защитно средство на длъжника, който има насрещно вземане от своя кредитор. То е предназначено да прегради временно възможността да бъде осъществено принудителното изпълнение от кредитор, докато той отказва да изпълни свое насрещно задължение. Упражняването на това право няма отношение към необходимостта да бъде обезпечено изпълнението на насрещното задължение, тъй като реализирането на възможността то да бъде защитено по-слабо, не изключва възможността същото да бъде защитено и по-силно. Длъжникът по павловия иск може винаги да обезсили намесата на кредитора в имуществената му сфера, като плати дължимото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са брат и сестра, като ищецът се легитимира като кредитор на ответницата, която е осъдена да му заплати с решение от 4.10.2012 г. по гр.д. 3788/2007 г. на ПРС и решение от 30.04.2013 г. по в.гр.д. 3786/2012 г. на ПОС, постановени в делбено производство сумата 4.744,00 лв., представляваща съответстваща на дела на съделителката част от увеличената стойност на делбения имот вследствие на извършени в него подобрения през периода 1976 – 2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 16.11.2010 г., а с второто решение е осъдена да му заплати и сумата 1.625,00 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решенето в сила – 18.06.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство към 14.10.2014 г. за вземане общо в размер на 9.862,94 лв. Като безспорно по делото е прието, че задължението не е платено. На 05.11.2014 г. ответницата е дарила на своята внучка собствения си недвижим имот - апартамент в П., [улица] като си е запазила право на ползване върху имота. Като неоснователно е прието възражението на ответниците за нищожност на договора за дарение, прикриващ покупко-продажба. Въззивният съд е приел, че ответницата разполага с друго имущество - жилище и склад на [улица], Ѕ ид. ч. от парцел в [населено място] (след влизане в сила на решението по делбата разполага с две жилища – обстоятелство, което ищецът знае, като страна в производството по делбата), срещу което ищецът може да насочи принудително изпълнение. Въззивният съд е приел, че ищецът е недобросъвествен, тъй като не само, че не е предприел никакви действия за насочване на изпълнението върху имотите на ответницата, но не я е допуснал до втория имот, като го задържа, с което й е попречил да упражнява правата си, евентуално да извлече ползи от него, включително чрез отдаването му под наем (вместо да насочи изпълнението си към второто жилище на ответницата, което се намира под неговото жилище). Предвид изложеното, съдът е приел, че не е доказано твърдението на ищеца, че ответницата го е увредила със сключването на договора за дарение, поради което при липса на увреждане предявеният павлов иск е отхвърлен като неоснователен. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът има вземания от ответницата, които не са удовлетворени. Също правилно съдът е приел, че след възникването на дълга длъжницата е подарила свой имот на внучката си. Без правно значение е дали дарението прикрива продажба, ако искова молба за разкриване на симулацията не е вписана преди вписването на исковата молба по павловия иск. В нарушение на закона съдът е приел, че кредиторът е недобросъвестен, защото в рамките на образувано изпълнително производство не е насочил принудителното изпълнение върху друго налично имущество на длъжницата. Цялото нейно имущество служи за обезпечение на кредиторите и единствено те могат да посочат обекта на изпълнението, тъй като единствено те могат да преценят, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи да се удовлетворят. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение, както е посочено по-горе. Извън предмета на делото е дали ищецът изпълнява, или не изпълнява свое задължение да предаде на ответницата владението на имот, както и дали това е правомерно, или неправомерно. Ако такова неправомерно поведение е налице, ответницата може да защити правата си в отделно производство, като претендира реално изпълнение, обезщетение или каквото прецени. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът има неудовлетворени от ответницата парични вземания за уравнение на дяловете и подобрения при делба. След възникване на вземанията с оспорваната сделка длъжницата е подарила свой имот на внучка си. Процесната сделка уврежда кредитора, тъй като затруднява удовлетворението му. Длъжницата е знаела за увреждането, тъй като е знаела фактите и обстоятелствата, от които произтичат задълженията й, а намаляването на имуществото й произтича от неин акт на разпореждане. Преди вписването на исковата молба по павловия иск няма вписана искова молба за разкриване на симулативността на оспорвана сделка, поради което за ищеца по павловия иск е без значение дали тя страда от такъв порок. Предвид безвъзмездността на оспорвана сделка, наличието на знание за увреждането у надарената е без правно значение. Без правно значение е и евентуалното оспорване на вземането на ищеца, като погасено по давност, каквото ответницата в касационното производство твърди, че е предприела. Съществуването на вземането, което легитимира ищеца по павловия иск като кредитор е извън предмета на делото по павловия иск. То може да е предмет на друго дело, каквото касаторката твърди, че е инициирала; но в производството по павловия иск несъществуването на вземането може да бъде установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение за разглеждането на павловия иск е и съдбата на изпълнителното производство, в което е предявено вземането на кредитора. Прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция не отрича съществуването на вземането, така като съществуването на вземането не се отрича и при прекратяване на изпълнението по искане на взискателя. Съществуването на вземането не се отрича дори при приключване на изпълнението, тъй като съдебното решение с което се потвърждава определението за прекратяване на изпълнителното производство има за предмет само правото на принудително изпълнение, но не и съществуването на вземането. Ако кредиторът по прекратеното изпълнение претендира, че не удовлетворен, той може да предяви непогасената част от вземането си с нов осъдителен иск. При този изход на делото ответниците по иска М. Б. М. и П. П. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Я. Б. М. сумата 163,50 лева разноски за всички инстанции, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 237/04.12.2017 на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 560/2017. ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на Я. Б. М. от Пловдив на сключения между М. Б. М. и П. П. П., двете от П., договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ** том ** рег. № **** н.д. № 242/2014 на нотариус Ц. Б., рег. № ***. ОСЪЖДА М. Б. М. и П. П. П., двете от П. да заплатят на Я. Б. М. от П. сумата 163,50 лева разноски за всички инстанции, както и на адв. Г. Н. М. от ПАК – сумата 3.927,27 лева адвокатско възнаграждение за всички инстанции на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.