4 7 Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 11.02.2021г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2279 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Фонд „Научни изследвания“, [населено място] срещу решение №799 от 08.04.2019г. по в.т.д. №517/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №2168 от 31.10.2018г., постановено по т.д. №3191/2017г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част. С първоинстанционното решение в обжалваната част са отхвърлени като неоснователни предявените от Фонд „Научни изследвания“ срещу „БКК“ ООД искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата над 11 828.38 лева до 133 000 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, ведно със законната лихва до окончателното плащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 3 611.12 лева до 67 659.47 лева- лихва за забава за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., както и за периода от 23.11.2012 г. до 22.11.2014 г. включително. В частта, с която са уважени исковете на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 11 828.38 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор № ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, ведно със законната лихва върху главницата от 11 828.38 лева за периода от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, и сумата от 3 611.12 лева , представляваща лихва за забава върху главницата от 11 828.38 лева за периода от 23.11.2014 г. до 23.11.2017 г., първоинстанционното решение е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва като необоснован извода на съда, че към момента на влизане в сила на заповед №РД-09-122/11.02.2013г. на министъра на образованието и науката, с която е отменено класирането на участвалите в конкурса проекти, не само са били усвоени авансово платените парични средства на договорно основание, а и са били приети от възложителя дейностите от първия етап по договора. Като поддържа тезата, че решението на изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ /ФНИ/ по чл.29, ал.3 ЗННИ /ред. ДВ, бр.83/2010г./, представляващо основание за сключване на процесния договор, представлява индивидуален административен акт /ИАА/, жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че след отмяната на този акт е налице едностранно прекратяване на договора, поради което на основание чл.24, ал.1 от договора възложителят ФНИ дължи заплащане на изпълнителя „ББК“ООД на действително направените разходи за изпълнение на възложената работа. Твърди, че отмяната по чл.99, ал.1 АПК на решението на ИС на ФНИ има обратно действие и води до отмяна с обратна сила и на всички последици на порочния административен акт, вкл. процесния договор и извършеното по него плащане, поради което моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове за връщане на платеното по договора, като платено на отпаднало основание и за присъждане на лихва за забава. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по жалбата „ББК“ ООД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово плащане по сключения между страните договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и чл.86 ЗЗД за лихви за забава, въззивният съд излага мотиви, че не се установяват елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав намира за установено, че след проведен конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и въз основа на утвърдено с протокол от 09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на ФНИ класиране, на 22.11.2012г. е сключен процесният договор с предмет финансиране на описания научноизследователски проект, по силата на който ищецът възлага на ответника изпълнението на дейностите в работната програма за етап І и етап ІІ. За доказано е прието плащането на договорения аванс - сумата 130 000 лева, представляваща 70% от договореното финансиране /общо 190 000 лева/; представянето на 12.12.2013г. от ответника на научен отчет за изпълнение на първия етап от работната програма по проекта и извършването на разходи за този етап в общ размер от 121 171.62 лева, както и отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на утвърденото класиране от конкурса с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./ и отправеното от фонда изявление за прекратяване на договора поради отпадане на основанието за неговото сключване. Въззивният съд излага мотиви, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключен между тях по реда на ЗННИ договор за финансиране на научноизследователски проект, но наличието на административни елементи, предхождащи възникването на облигационната връзка, не променят нейния гражданскоправен характер и приложимостта на разпоредбите за договора за изработка. Доколкото едностранното прекратяване на договора от страна на възложителя е направено в хода на неговото изпълнение, с оглед чл.24, ал.1 от договора същият е длъжен да плати на изпълнителя направените разходи. Съдът приема, че с отмяната на основание чл.99, т.1 АПК на решението за утвърждаване на класирането от конкурса и отправеното от възложителя изявление за прекратяване на договора поради отпадане на основанието за неговото сключване, не отпада основанието за получаване от ответника, в качеството му на изпълнител по договора, на сумата 121 171.62 лева /общ размер на извършените разходи по проекта/. С определение №458/10.07.2020г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Относно правните последици от отмяната по чл.99, ал.1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл.29, ал.3 Закона за насърчаване на научните изследвания /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл.29, ал.4 от същия закон“. По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно чл.24 Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/ насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс. Условията и реда за провеждане на конкурса са регламентирани в закона и правилника на Фонд „Научни изследвания“ /ФНИ/, като е предвидено, че въз основа на класирането за всеки конкурс Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят /чл.29, ал.3/. С разпоредбата на чл.29, ал.4 ЗННИ, в редакцията до изменението с ДВ бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г., е предвидено, че въз основа на решението по ал.3 управителят на фонда сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти. Решението по чл.29, ал.3 ЗННИ е индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който е част от смесения фактически състав на правоотношението, което възниква между ФНИ и лицето, чийто проект е определен за финансиране. Този фактически състав включва два елемента- административноправен /ИАА/ и гражданскоправен /договор/, като началната липса на един от тях води до незавършен фактически състав, който не може да породи целените правни последици. Отмяната на ИАА, вкл.и като резултат от извънредния способ за контрол на влезлите в сила ИАА по чл.99, ал.1 АПК, има обратно действие и води до отпадане с обратна сила на настъпилите правни последици, с изключение на хипотезата по чл.105 АПК /права придобити от трети добросъвестни лица/. Обратното действие на отмяната по реда на чл.99, ал.1 АПК на решението по чл.29, ал.3 ЗННИ има за последица отпадане на един от елементите от смесения фактически състав на сложното правоотношение по финансиране на проекти по ЗННИ, както и отпадане с обратна сила на основанието за плащане на суми в изпълнение на договора по чл.29, ал.4 ЗННИ. По основателността на касационната жалба: Правилни са изводите на въззивния съд, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за финансиране на научноизследователски проект, сключен по реда на ЗННИ след проведен конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012г.” и въз основа на утвърдено с протокол от 09.11.2012г. на Изпълнителния съвет на ФНИ класиране. Обосновано съдът приема, че ищецът ФНИ е платил на ответника договорения аванс в размер на 130 000 лева /70% от договореното финансиране - общо 190 000 лева/, след което утвърденото класиране от конкурса е отменено по реда на чл.99, т.1 АПК - с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./. С оглед отговора на правния въпрос не могат да бъдат споделени изводите на въззивната инстанция, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като с отмяната на решението за утвърждаване на класирането от конкурса по реда на чл.99, т.1 АПК и отправеното от възложителя изявление за прекратяване на договора поради отпадане на основанието за неговото сключване, не отпада основанието за получаване от ответника на предвиденото финансиране по договора. Настоящият състав на ВКС намира, че процесният договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.” не е с продължително или периодично действие, като с отмяната на процесното решение на Изпълнителния съвет на ФНИ за утвърждаване на класирането от конкурса с влязла в сила заповед на министъра на образованието и науката /заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г./ отпада с обратно действие и основанието за плащане по договора. Ответникът не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.105 АПК, тъй като е страна в административното правоотношение. С отпадането с обратна сила на основанието за имущественото разместване всяка от страните дължи връщане на полученото, като в конкретния случай на реституция подлежи полученото от ответника авансово финансиране. Предвид изложеното претенцията на основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за възстановяване на полученото на отпаднало основание - сумата 121 171.62 лева /разлика между дължимата сума от 133 000 лева и присъдената с влязлото в сила първоинстанционно решение сума от 11 828.38 лева/, се явява основателна и следва да бъде уважена. Уважаването на иска за главница е условие за разглеждане на евентуалното възражение за прихващане, както и на акцесорната претенция за мораторни лихви. По възражението за прихващане със сумата 121 171.84 лева- разходи в изпълнение на договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. Възражението е предявено евентуално- ако съдът приеме, че с отмяната на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за утвърждаване на класирането от конкурса е отпаднало с обратно действие основанието за плащане на исковата сума по договора за финансиране на научноизследователски проект, сключен между страните. Като излага твърдения, че е изправна страна по процесния договор, а класирането е отменено поради допуснати нарушения от ищеца ФНИ, ответното дружество иска възстановяване на разходите за изпълнение на първия етап. От представените договори с трети лица, фактури и финансови отчети, актове бр.19 и платежни документи, както и от заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „ББК“ ООД е направило разходи в изпълнение на процесния договор и съгласно одобрения финансов план в общ размер от 121 171.62 лева, които са надлежно осчетоводени и са отчетени пред ФНИ. Тези разходи са направени преди 13.12.2013г., когато е постановено решение №16693 на ВАС, 5-членен състав на ІІ колегия, с което е оставено в сила решението на 3-членния състав на ВАС за отхвърляне на жалбата срещу заповед №РД 09-122 от 11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката. Настоящият съдебен състав счита, че ответникът е претърпял вреди от отпадането с обратна сила на договорната връзка, изразяващи се в намаляване на неговото имущество със сумата на направените в изпълнение на договора разноски в общ размер от 121 171.62 лева, които подлежат на обезщетяване от ищеца. С оглед изложеното възражението за прихващане е основателно и следва да се уважи. След направеното прихващане по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД процесните насрещни вземания са погасени изцяло, считано от 13.12.2013г. /влизане в сила на заповедта за отмяна на ИАА- част от сложния фактически състав на облигационното правоотношение/, към който момент и двете са станали изискуеми /пасивното вземане от момента на отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а активното от момента на настъпване на вредата, резултат от отменената с обратна сила договорна връзка/. По акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за вреди от забавата в размер на законната лихва: Забавата на длъжника по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД настъпва с получаване на покана за плащане по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД. В настоящата хипотеза към момента на погасяването на главницата /13.12.2013г./ ответникът не е получил покана за възстановяване на полученото по процесния договор финансиране, поради което не е изпаднал и в забава. С оглед изложеното претенцията на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 64 048.35 лева /разликата от 3 611.12 лева до 67 659.47 лева/- лихва за забава за периода от 23.11.2012 г. до 23.11.2017 г., е неоснователна. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като неоснователен и да бъде постановено ново за отхвърляне на иска като погасен чрез прихващане. В останалата част, с която е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД като неоснователен, решението е правилно и следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на касационното производство касаторът няма право на разноски, а ответникът по касационната жалба не претендира такива. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №799 от 08.04.2019г. по в.т.д. №517/2019г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №2168 от 31.10.2018г., постановено по т.д. №3191/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от Фонд „Научни изследвания“ срещу „БКК“ ООД иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата над 11 828.38 лева до 133 000 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Фонд „Научни изследвания“, [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу „БКК“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] иск на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 121 171.62 лева /разлика от 11 828.38 лева до 133 000 лева/, представляваща платено на отпаднало основание авансово плащане по Договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс “Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области– 2012г.”, като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата 121 171.62 лева- стойност на направени от „БКК“ ООД разходи за изпълнение на Договор №ДФНИ-М01/0008 от 22.11.2012г., представляващи имуществени вреди от отпадане с обратно действие на договорната връзка. ПОТВЪРЖДАВА решение №799 от 08.04.2019г. по в.т.д. №517/2019г. на Апелативен съд- София в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.