Ключови фрази
Нищожност и недопустимост на съдебно решение * отмяна на решение на общото събрание на дружеството

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

Гр. София, 06.04.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 425/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на Министерството на земеделието и храните [населено място], чрез процесуалния му представител, против решение № 1921/22.10.2014 г., постановено по в.т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 645/28.04.2014 г. по т.д.№ 159/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 с-в, поради недопустимост на предявените от касатора искове с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на акционерите на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД [населено място], проведено на 05.01.2010 г., и производството по делото е прекратено.
Касаторът излага, че обжалваното решение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Сочи, че при постановяването му са нарушени процесуалните правила, касаещи мотивирането на съдебния акт, както и че изводите относно липсата на качество „акционер” на ищеца са необосновани и противоречат на материалния закон. По делото са събрани множество доказателства за осъществено надлежно правоприемство между него и първоначалния „акционер” – заличената Национална служба за селекция и репродукция, относно участието й търговското дружество, които не са съобразени и обсъдени от въззивния съд при формиране на изводите за активната процесуалноправна легитимация на касатора по иска по чл.74 ТЗ. В приложените по делото заповеди се съдържат изрични волеизявления за това, в кое именно държавно учреждение следва да премине управлението на повереното му имущество, било то движимо, недвижимо или упражняването на акционерни права. Качеството акционер принадлежи на държавата, като правата на акционера, посочени в чл.181 ТЗ, са били предоставени да се упражняват първоначално от НС С., а към датата на провеждане на ОСА – на ищеца МЗХ.
Ответникът по касационната жалба - НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД /н/, чрез процесуалния си пълномощник, изразява и поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
За да достигне до извод за недопустимост на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца по спора с правно основание чл.74 ТЗ, съставът на въззивния съд е приел, че МЗХ не се легитимира като акционер в ответното дружество. Съдът е установил, че НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД е регистрирано през 1994 г. от Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството и [фирма]. На 15.12.1999 г., със заповед на Министъра на земеделието, храните и аграрната реформа, НС С. е закрита, а със заповед от 06.10.2003 г. на Министъра на земеделието и горите е изменена предходната заповед, като цялото имущество на НС С. преминава към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. С оглед горното, универсален правоприемник, включително на акциите от капитала на ответното дружество, е ИА С.. По делото не са представени доказателства, разколебаващи този извод. Със заповедта от 06.10.2003 г. е определено, че управлението на акционерното и дяловото участие в търговски дружества се предоставя на МЗГ, т.е. министерството само управлява правата на акционера в НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД. В подкрепа на този извод са и записванията в книгата на акционерите, където като акционер фигурира именно НС С., чийто универсален правоприемник е ИА С..
С определение № 542/05.07.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа възраженията на страните и с оглед всички събрани по делото доказателства, след съвкупната им преценка, поради противоречието му със задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 24/10 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г., І ГО. В посоченото решение, на осн. чл.291 т.1 ГПК, е приета за правилна практиката, обективирана в решения на ВКС по ГПК /отм./, съгласно която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка.
В този смисъл е разрешението по правния въпрос и в решения № № 69/23.07.2014 г. по т.д.№ 1874/2013 г. и 39/20.07.2016 г. по т.д.№ 2476/2014 г. на ВКС, ТК, І-во ТО, към което настоящият съдебен състав се присъединява.
Въззивното решение на Софийския апелативен съд е постановено при несъобразяване с посочената по-горе задължителна съдебна практика, а по същество се явява неправилно на предявените касационни основания по чл.281 т.3 ГПК – поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, въз основа на следните съображения:
По повод възражение от страна на ответното дружество, че ищецът – Министерство на земеделието и храните не притежава качество на акционер в НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД и не може да предявява иск за отмяна на решения на ОСА на дружеството, поради което и искът по чл.74 ТЗ е недопустим, първоинстанционният съд е събрал многобройни доказателства, касаещи активната процесуална легитимация на ищеца по спора. Същите обаче, в нарушение на процесуалните изисквания, не са били обсъдени поотделно и в пълнота, нито преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка от въззивния съд. Доколкото доказателствата са относими към допустимостта на исковото производство, те е следвало да бъдат и служебно разгледани от съда по указания начин, независимо от оплакванията във въззивната жалба.
В обжалваното решение е констатирано, че учредител и съответно акционер в ответното дружество е била НС С., закрита със заповед № РД-09-1477/15.12.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. От посочената заповед е видно, че след провеждане на ликвидацията, движимото и недвижимото имущество на закритата служба е предадено за управление на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. С нова заповед № РД-09-526/20.08.2002 г. на Министъра на земеделието и горите движимото и недвижимо имущество на бившата НС С., управлявано от бившата Главна дирекция за контрол на развъдната дейност в животновъдството към Националната ветеринаро-медицинска служба преминава към Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. С последваща заповед на Министъра на земеделието и горите № РД-09-711/06.10.2003 г. предходната заповед е изменена, като придобива следния вид: „Цялото имущество на закритата НС С., управлявано от бившата ГД КРДЖ към Н., преминава към ИА С., с изключение на акционерното и дялово участие в търговски дружества, което ще се управлява от МЗГ”. От съдържанието на заповедта е изведен необоснованият извод, че ищецът само управлява правата на действителния акционер в НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД - ИА С., който всъщност е оправомощен да предявява искове по чл.74 ТЗ. По останалите събрани доказателства в обжалваното решение не се съдържа коментар. От тях е видно, че след последната министерска заповед от 06.10.2003 г., при провеждане на ОСА на ответното дружество, в списъците на акционерите по чл. 225 ТЗ неизменно фигурира ищецът /вж. списъци на присъствалите акционери на ОСА от 25.07.2005 год., 25.09.2006 год., 05.02.2007 год./, докато преди заповедта като акционер е участвала ИА С. – вж. списък за ОСА от 27.03.2003 г. В книгата на акционерите на ответното дружество е направено отбелязване, макар и без дата, че акционерът НС С. е заместен от съответното министерство. До ищеца, в качеството му на акционер, са изпращани писмените покани по чл.223 ал.3 ТЗ, включително за събранието, чиито решения се оспорват. Министерството е получило и държи временното удостоверение относно записаните акции при учредяването на дружеството с титуляр - закритата НС С.. От назначената по делото ССЕ се установява, че прехвърлянето на акционерното участие от ИА С. на МЗХ по заповедта от 06.10.2003 г. е съответно отразено и в двете счетоводства, въз основа на мемориален ордер № 5/3 от м. ноември 2006 г. При МЗХ това се констатира от хронологична ведомост по с/ка 5114 „Други дялове и акции в предприятия в страната”, в която на основание основен капитал са записани на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД 89 840 лв. за придобити 8 984 бр. акции по 10 лв. Извършено е преизчисление на основание собствен капитал със сумата 287 174 лв., която понастоящем се води като балансова стойност на акциите. Заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е, че акциите са записани и фигурират в активите на ищеца. Що се отнася до учредяването на дружеството, процедурата е стартирана със заповед № 179/28.07.1994 г., издадена от министъра на земеделието на основание чл.8 от Правилника за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията, във връзка с чл.5 от същия и чл.159 ал.1 и чл.61 ТЗ, за създаване на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД с капитал 179 680 000 лв., разпределен на 17 968 акции по 10 000 лв., за упълномощаване на ръководителя на НС С. да подпише учредителния договор, в който НС С. да участва с капитал, не по-малък от 89 840 000 лв., за определяне на държавното участие в дружеството в размер на 50 %, представляващи непарична вноска в капитала и пр.
Анализът на приобщения по делото доказателствен материал обуславя категоричния извод, че касаторът притежава процесуалноправна легитимация в настоящото исково производство и първоинстанционното решение не се явява недопустимо на посоченото от апелативния съд основание. Неправилно, ръководен от буквалния прочит на заповед № РД-09-711/06.10.2003 г., съставът на въззивния съд е приел, че МЗХ няма акционерни права в капитала на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД, които да го легитимират да атакува взетите с негово участие решения от ОСА, проведено на 05.01.2010 г. При формиране на този извод съдът е изтълкувал превратно съдържанието й и не е съобразил правомощията на МЗХ да упражнява правата на държавата като собственик на капитала в търговски дружества с държавно участие, следващи от закона. В нарушение на същия е счел, че терминът „управлява” указва именно, че собствеността върху акциите принадлежи на ИА С. като универсален правоприемник на НС С., която обаче е упражнявала тези права в предходен период от време. Освен че легитимацията на ищеца за оспорване на решения на ОСА в ответното дружество по реда на чл.74 ТЗ следва пряко от съдържанието на обсъжданата заповед, в тази насока са и всички останали преки и косвени доказателства, касаещи осъщественото правоприемство по отношение упражняването на правата върху акциите от капитала на НАЦИОНАЛЕН ХИПОДРУМ АД, записани първоначално на НС С.. Следва още веднъж да се посочи, че макар НС С., ИА С. и МЗХ да се обозначават като акционери в отношенията с дружеството, то акциите са собственост на държавата, а чрез посочените юридически лица само се упражнява държавното участие в капитала на същото, вкл. още при учредяване на ответното дружество НС С. е действала единствено като представител на държавата. В този смисъл са и разпоредбите на сега действащия Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Доколкото липсва промяна в собствеността върху акциите, ирелевантно е възражението на ответника, че същите не са били прехвърлени по надлежния ред /чрез джиро/.
Предвид изложеното и на основание чл.293 ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано като неправилно, а делото да се върне на Софийския апелативен съд за разглеждане на спора с оглед останалите наведени основания за порочност на първоинстанционния акт, съобразно допустимите предели на въззивната жалба, с която съдът е бил сезиран.
По отношение на разноските следва да се приложи правилото на чл.294 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1921/22.10.2014 г., постановено по в.т.д.№ 2737/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: