Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 22.12.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 771 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Е. Е. Б. за възобновяване на ВНОХД № 2486//2014 г. на Софийски градски съд, НО, VІІ въззивен състав и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 1191/25.11.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 26.02.2014 г. по НОХД № 12768/2012 г. на Софийския районен съд, НО, VІІ състав. С тази присъда подсъдимият Е. Е. Б. е бил признат за виновен в това, че на 13.09.2010 г., в гр.С., в сградата на М., при условията на посредствено извършителство (чрез П. Г., куриер на „Б.”), съзнателно се ползвал (като представил пред А. Н. – главен специалист в Дирекция „..” при М.) неистински официален документ – диплома за висше образование, серия А-93, № 002992, рег. № 02342/03.05.1994 г., на която е придаден вид, че е издадена от НСА „В. Л.”, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност и деянието има за предмет документ за завършено образование, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС от защитника на осъдения, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 -3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или преквалификация на деянието във връзка с чл. 308, ал. 4, т. 2 от НК и прилагане на чл. 78а от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за основателно, предвид следните съображения: На първо място, лишени от основание са оплакванията за непълнота на въззивните мотиви съгласно изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НК. Вярно е, че в тях отсъстват отговори на възражения, направени от защитата в допълнение към въззивната жалба, но те не касаят правилността на установените по делото факти, а приложението на закона, по които въпроси компетентен да се произнесе е и ВКС, още повече, че същите са възпроизведени и в искането за възобновяване. В тази връзка ВКС счита, че няма място за споделяне на довода, че случаят касае недовършен опит, мотивиран с факта, че нямало свидетел, който да е възприел документа като неистински. От фактическа страна е било установено, че подсъдимият, ползвайки куриерските услуги на конкретно упълномощено от него лице от Б., е представил в МОНМ въпросната диплома, приета от св. А. Н., като при последваща стандартна проверка е констатирана неистиността на посочения документ. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се изразява в ползване на опорочения документ (в случая диплома за завършено висше образование), който е бил неистински, като в това понятие се включва неговата употреба или представяне пред определен орган. Чрез такова представяне съответният орган или лице възприема/узнава за неговото съществуване, без да е необходимо едновременно с това да осъзнава неговата неистинност. Достатъчно е документът да може да бъде възприет от лицето, на което е представен, като редовен официален документ, което обективно се е случило с оглед приетата по делото фактология. Всъщност, точно такова е и становището, възприето в Постановление на Пленума на ВС № 3/23.03.1982 г. по н. д. № 12/1981 г., цитирано от защитата, както и множество съдебни актове на ВКС Вж. например решение № 453/29.10.2010 г. на ВКС, по н. д. № 420/2010 г., І н. о., решение № 522/09.11.2010 г. на ВКС, по н. д. № 575/, ІІІ н. о., решение № 410/06.11.2014 г. на ВКС, по н. д. № 1194/2014 г., І н. о.. ВКС не споделя и твърдението за изтекла абсолютна давност за престъплението, мотивирано с това, че документът касаел диплома за висше образование от 03.05.1994 г. и нямало данни кой го е съставил. С оглед фактическото и правно обвинение в предмета на доказване не се включва кога е бил съставен документа, а кога е бил използван, като това е и релевантият момент за отчитане на давностния срок за наказателно преследване, който очевидно не е изтекъл. Основателен обаче е довода за маловажност на случая и необходимост от преквалификация на деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, респ. оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му по-тежко обвинение, по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1 от НК, от което следва и задължително прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК поради наличие на предпоставките за това. В конкретния случай използването на документа се свежда до представянето му пред служител на МОНМ за заверка, от което не са последвали никакви вредни последици. Тази специфика на деянието, преценена заедно с данните за личността на дееца, които са изцяло положителни, както и голямата продължителност на наказателното производство, предпоставя извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Поради това ВКС намира случая за маловажен, което налага и преквалификация на деянието по текста на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2,вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му по-тежко обвинение. С оглед параметрите на предвидената в чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2,вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК санкция до 2 години лишаване от свобода, липсата на причинени от престъплението вреди, както и това, че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава VІІІ от НК, са налице условията за прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК (последна редакция ДВ., бр. 26/06.04.2010 г.). Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи наказание глоба в размер на минимума от 1000 лв., което ВКС преценява за съответно на извършеното и достатъчно за постигане целите на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 2486//2014 г. на Софийски градски съд И ИЗМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 1191/25.11.2014 г., с което е била потвърдена присъда от 26.02.2014 г. по НОХД № 12768/2012 г. на Софийския районен съд, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Е. Е. Б. по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия от наказателна отговорност и му налага наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. (хиляда лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.