О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 12.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2469/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частните касационни жалби на Д. И. М., от [населено място], с вх.№ 1103/24.02.2014 год. и на Д. А. Н. от с.гр., с вх.№ 1101/24.02.2014 год.,против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 33 от 14. 01. 2014 год., по в.ч.т.д.№ 822/2013 год., с което е потвърдено определение №3724/17.09.2013 год., по т.д.№ 2472/ 2012 год. на Варненския окръжен съд.
С частната касационна жалба на всеки един от частните жалбоподатели е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и произнасяне на касационната инстанция по същество на заявеното искане, основано на чл.83, ал.2 ГПК.
Основното възражение е срещу извода на въззивния съд, че участието на молителите в много търговски дружества,повечето от които не са с прекратена търговска дейност и притежават активи, вкл. неразпределена печалба, изключва да са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК.
В изложения на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, всеки един от частните касатори се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за крайния правен резултат по делото въпрос на процесуалното и право:
1.”Следва ли да се съобразяват конкретните обстоятелства при искане по чл.83, ал.2 ГПК и конкретно това, че притежаваните от молителя недвижими имоти са възбранени, а банковите сметки и вземания- запорирани?”;
Като израз на визираното противоречие е посочено определение № 529 от 07. 11. 2013 год., по ч.гр.д.№ 6592/2013 год. на І г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, според обстоятелствената част на частните жалби е обстоятелството, че с определение № 7354/02.07.2012 год., по т.д.№ 1454 / 2011 год. на В., при същото имуществено състояние частните касатори са били освободени от заплащане на държавната такса по делото.
Ответната по частната касационна жалба страна не е взела становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр.с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частните касационни жалби са подадени в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, всяка от които от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, съдебен акт на въззивния съд, поради което са процесуално допустими.
Поради идентичното съдържание на същите, вкл. обосноваване на предпоставките за достъп до касация, съставът на ВКС, ТК се произнася с един общ съдебен акт, както следва:
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил отказа на В. за освобождаване на Д. М. и на Д. А. от задължението за внасяне на държавна такса от по 5867.49 лв.,изчислена съгласно чл. 18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за подадените от тях въззивни жалби срещу първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд по т.д.№ 2472/2012 год. – първата с вх.№ 19912 от 25.06. 2013 год., а втората – с вх. № 20058 от 26.06.2013 год. въззивният съд е приел, че молителите имат участие в множество търговски дружества, като дори и да е наложен запор върху съответно притежаваните от всеки един от тях дялове, то самото обезпечение не препятства упражняването на имуществените им права на съдружници, вкл. правото на дивидент, особено при наличие на неразпределена печалба от 37 000 лв. в [фирма],чийто едноличен собственик е Д. А.. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на искането на М. въззивният съд е посочил липсата на данни в декларацията му относно притежаваното имущество от съпругата на декларатора, което възпрепятства извършването на комплексна преценка за имуществото състояние на последния, предвид вложеното от законодателя съдържание в понятието „семейство” по см. на чл.83, ал.2 ГПК.
По отношение на Д. А. допълнителните съображения са, че същият притежава значително недвижимо имущество, част от което дори и да е ипотекирано за обезпечение на чуждо задължение, позволява събирането на граждански плодове, а описания в т.5 от декларацията имот, като свободен от вещни тежести - да бъде и предмет на разпоредителни сделки от собственика,респ. на действия на управление от страна на последния.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че в случая са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 822/2013 год., в частта му, предмет на частната касационна жалба на Д. И. М..
Поставеният процесуалноправен въпрос е относим към предмета на спора и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана както в цитираното с частната касационна жалба определение № 529 от 07. 11. 2013 год., по ч. гр.д.№ 6592/2013 год. на І г.о., така и в служебно известното на настоящия съдебен състав определение № 496 от 10.07.2013 год., по ч. т. д.№ 2492/2013 год. на ІІ т.о., двете постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Според последната производството по освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски е с охранителен характер и в изключителна компетентност на съда е преценката налице ли са обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, която не следва да е формална, а се извършва не само въз основана на неизчерпателно изброените в чл.83, ал.2 ГПК критерии, но и в съгласие с всички онези „други констатирани обстоятелства” по см. на т.7 на чл.83, ал.2 ГПК. Към тях, съгласно приетото от съставите на ВКС, спада и липсата на доходи за определен период от време, поради налагане на възбрана върху притежаваните имоти и/ или на запор върху сметки и вземания на страната, които обезпечителни мерки изключват възможността за разпореждане с това имущество.
Варненският апелативен съд не е съобразил така формираната задължителна практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК, приемайки, че наложените от съдебен изпълнител обезпечителни мерки са без значение за доходите на М. и за възможността му да заплати конкретния размер държавна такса, поради което постановеното от него определение, в посочената по- горе част е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Възможността за реализиране на доходи, вкл. чрез получаване на дивиденти от страна на молителя, с оглед качеството му на съдружник в търговски дружества,, правно и структурно обособени в О., дяловете му в които са предмет на наложен запор, при тези данни по делото не е реална, а хипотетична. Лишен от основание в доказателствения материал, предвид приложената декларация за материално и гражданско състояние на молителя / л.33 от в.т.д.№ 825/2013 год./ е и изводът на решаващия състав на Варненския апелативен съд за отсъствие на сведения за евентуално притежавано от съпругата на молителя имущество.
С оглед изложеното обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказа на В. по молбата на Д. И. М., като е прието, че предвид семейното му, материално и имотно положение, същият разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса, възлизаща на сумата 5867.49 лв. следва да бъде отменено и уважено искането на страната, основано на чл.83, ал.2 ГПК,.
В останалата му част, предмет на частната касационна жалба на Д. А. Н., въззивното определение на ВАпС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Поставеният от частния касатор процесуалноправен въпрос е релевантен за постановения краен правен резултат и попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване е доказана, но е неоснователно позоваването на селективния критерии по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Изводът, че този молител разполага с достатъчно средства за поемане на необходимите разходи за семейството му и за дължимата по конкретното дело държавна такса от 5867.49 лв. е изграден в съгласие с цитираната по- горе съдебна практика.
При преценка съотношението между дължимия размер държавна такса, която Д. А. следва да заплати за въззивното производство и материалното и гражданско състояния на последния въззивният съд е взел предвид както притежаваното от него недвижимо имущество, част от което е освободено от тежести и с оглед вида му обективно може да бъде предмет на разпоредителни сделки, респ. на действия на управление от собственика му, така и на правомощията на лицето като едноличен собственик на капитала на [фирма] – търговско дружество, чиято неразпределена печалба, според последния публично оповестен в търговския регистър ГФО , е 37 000 лв..
Ответната по частната касационна жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото, съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 33 от 14. 01. 2014 год., по в.ч.т.д.№ 822/2013 год., в частта му, по частната касационна жалба на Д. И. М. с вх.№ 1103/24.02.2014 год.
ОТМЕНЯ въззивно определение на Варненския апелативен съд № 33 от 14. 01. 2014 год., по в.ч.т.д.№ 822/2013 год., в частта, с която е потвърдено определение на Варненския окръжен съд № 3724/17.09.2013 год., по т.д.№ 2472/ 2012 год. за оставяне без уважение молбата на Д. И. М. за освобождаване от държавна такса и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Д. И. М. от [населено място] от внасяне на държавна такса в размер на 5867.49 лв./ пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет ст./ по сметка на Варненския апелативен съд за разглеждане въззивната му жалба вх. № 19912/ 25. 06.2013 год., подадена срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд № 500 от 29.05.2013 год., по т.д.№ 2472/2012 год..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 33 от 14. 01. 2014 год., по в.ч.т.д.№ 822/2013 год. в останалата му част – по частната касационна жалба на Д. А. Н. от [населено място] с вх.№ 1101/24.02.2014 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|