Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. София, 27.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Надя Цекова наказателно дело № 219 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. ч. д. № 121/2000 г. и отмяна на влязлото в сила определение от 9.06.2000 г. на Окръжния съд – гр. С., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу В. Г. С., С. И. П. и В. С. П. за престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 213а ал. 2, т. 2 и 4 НК. Искането на главния прокурор произтича от разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК и се основава на влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 3 от Е. конвенция за правата на човека и основните свободи със съществено значение за делото. Поради това e направено искане за отмяна на определението по реда, предвиден за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от В. касационна прокуратура поддържа искането и съображенията, които са залегнали в него. Всеки от служебните защитници отстоява разбирането, че искането на главния прокурор е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Наказателното производство срещу обвиняемите В. Г. С., С. И. П. и В. С. П. по повдигнатите обвинения, едно от които за престъпление по чл. 213, ал. 2 НК (следствено дело № 90/2000 г. по описа на О. следствена служба) е било прекратено с постановление от 20.04.2000 г. на Районна прокуратура – гр. С., потвърдено с постановление от 25.05.2000 г. на О. прокуратура – гр. С.. Силистренският окръжен съд с определение от 9.06.2000 г. по н. ч. д. № 121/2000 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, преповтаряйки съображенията на прокурора, че по делото липсват доказателства за отправени заплахи и за упражнено насилие спрямо Н. И. Д., който по време на очната ставка сам се е отрекъл от предходните си показания. С решение от 27.12.2007 г. Европейският съд по правата на човека е установил нарушение в процесуален аспект на задължението по чл. 3 от Е. конвенция за правата на човека и основните свободи – отсъствие на ефективно разследване когато едно лице изтъква по основателен начин, че е жертва на нечовешко и унизително отношение. В рамките на едномесечния срок по чл. 421, ал. 2 НПК от узнаване на решението и прилагайки разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК главният прокурор е поискал възобновяване на наказателното производство и отмяна на съдебното определение, с което е потвърдено прекратяването от прокурора на наказателното производство. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. С цитираното решение Съдът в Страсбург е констатирал процедурно нарушение на чл. 3 от Конвенцията, произтичащо от многобройни и сериозни недостатъци при извършено разследване на описаните факти от Н. И. Д. относно действия, които отговарят на понятията за „нечовешко” и „унизително отношение” по смисъла на цитираната разпоредба (не са били проведени разпити на свидетели, считани от прокурора за необходими, пренебрегнати са били констатациите за наранявания, залегнали в медицинските документи, не са били отчетени в съвкупност всички събрани доказателства, в т. ч. свидетелски показания, дадени от страна на пострадалия). Посоченото нарушение от Европейския съд по правата на човека е със съществено значение и има пряко отношение към произнесеното определение от 9.06.2000 г. по н. ч. д. № 121/2000 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. При това положение условията по чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК са напълно удовлетворени. Отчитайки че нарушението е допуснато още на досъдебното производство и последният акт, по който съдът се е произнесъл е постановлението от 25.05.2000 г. на прокурор от О. прокуратура – гр. С. съобразно действащия към този момент процесуален ред за контрол при прекратяване на наказателното производство (чл. 237 НПК, отм.), както и правомощията на по-горестоящия прокурор (по длъжност и от по-горестояща прокуратура) да се произнесе по постановленията за прекратяване на наказателното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на О. прокуратура – гр. С.. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, определение от 9.06.2000 г. по н. ч. д. № 121/2000 г. на Окръжния съд – гр. С., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на О. прокуратура – гр. С.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: