Р Е Ш Е Н И Е № 50162 гр. София, 18.11.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1625 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ЗАД „Армеец“ срещу решение №414 от 21.04.2021г. по в.гр.д. №170/2021г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №8166 от 01.12.2019г., поправено с решение №261545 от 02.12.2020г., постановено по гр.д. №13429/2016г. от Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е осъден касаторът да заплати на Д. Р. Д. на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 28 000 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г., както и сумата 5 372.79 лева – законна лихва за периода 13.12.2014г.- 01.11.2016г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът поддържа, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да претендира застрахователно обезщетение, въпреки че договорът за застраховка е сключен в полза на трето лице и няма отмяна на уговорката по реда на чл.22, ал.1 ЗЗД. Намира за незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че предявяването на застрахователната претенция представлява отмяна на уговорката в полза на третото лице. Оспорва приложението на чл.212, ал.1 КЗ /отм./ като излага доводи, че при смяна на собствеността върху застрахования автомобил са приложими ОУ на договора за застраховка, предвиждащи субективната новация в правоотношението да не настъпва автоматично, а да се предшества от конкретни действия на приобретателя и застрахователя, приключващи с анекс. Счита, че са противоречащи на закона и изводите на съда, че след като ищцата е встъпила в правата по договора, който въпрос сам по себе си е недоказан, то тя се явява стипулант по същия и може да посочи нов бенефициер или да отмени уговорката. Касаторът претендира да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни. Претендира разноски. Ответницата Д. Р. Д. поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено въззивното решение като правилно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./, както и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд приема за безспорно, че автомобилът на ищцата е бил застрахован по договор от 06.02.2014г. за застраховки “Каско” и “Злополука”, сключен между „БМ Лизинг“ АД като собственик на автомобила и ответното дружество, с изрична уговорка, че е в полза на „ИНГ Банк“ АД. Приема за установено, че при сключването на договора лизинговото дружество е декларирало, че разполага с два броя оригинални ключове за автомобила, като от снимка на оригиналната полица с поставени върху нея ключове е видно, че са били представени един оригинален ключ с чип и един сервизен ключ. Решаващият съдебен състав приема също така, че на 31.10.2014г. правото на собственост върху автомобила е прехвърлено от „БМ Лизинг“ АД на ищцата, като на 27.11.2014г. /в срока на договора/ е настъпило застрахователното събитие – кражба. Автомобилът е обявен за издирване, но не е бил открит. По образуваната при ответното застрахователно дружество щета ищцата е представила един контактен ключ с чип и един сервизен ключ. Въззивната инстанция намира, че ищцата е активно легитимирана да получи застрахователното обезщетение при настъпилия покрит риск кражба, като счита за неоснователно възражението на ответника, че в Общите условия, приложими към процесния договор за застраховка, е уговорено различно разрешение от това на диспозитивната норма на чл.212, ал.1 от КЗ /отм./, съгласно която при прехвърляне на застрахованото имущество приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор. Сочи, че в общите условия не е предвидено неизпълнението на задълженията за уведомяване на застрахователя за прехвърлянето на собствеността да води до прекратяване на застрахователното правоотношение. Приема, че евентуалното неизпълнение на задължението за представяне на автомобила за контролен преглед не е основание за изключване риска на застрахователя по чл.15.6. от ОУ, защото не е значително с оглед интересите на застрахователя и не е в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Съдът излага доводи, че хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ изисква застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск, като тежестта за доказване се носи от застрахователя. Решаващият съдебен състав намира за неоснователно и възражението, че ищцата не може да се ползва от полицата, защото договорът е сключен в полза на трето лице. Излага мотиви, че съгласно чл.22, ал.1 ЗЗД уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от нея. В случая третото ползващо се лице „ИНГ Банк“ АД не е заявило, че ще се ползва от застрахователния договор, а след придобиването на собствеността върху автомобила и встъпването в правата по застрахователния договор съгласно чл.212, ал.1 КЗ /отм./, ищцата се явява стипулант по същия и като такъв може да посочи нов бенефициер или сама да получи застрахователното обезщетение. Съдът приема, че отправеното от ищцата до застрахователя искане за заплащане на застрахователно обезщетение при реализиране на риска кражба съставлява волеизявление, че желае да получи застрахователното обезщетение, следователно уговорката в полза на третото лице е отменена. Въззивният състав стига до извод, че с оглед настъпилото в срока на действие на застрахователния договор застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на обезщетение, предявеният иск е доказан по основание. Намира за неоснователни възраженията за намаляване на обезщетението, свързани с твърдението за непредаден ключ от автомобила, тъй като не се установява ищцата да е получила повече ключове от тези, които е предала на застрахователя при заявяване на щетата. С оглед изложеното и предвид липсата на спор относно размера на исковите претенции, въззивната инстанция намира за основателни исковете на основание чл.208 КЗ /отм./ за сумата 28 000 лева - застрахователно обезщетение за настъпилото на 27.11.2014г. застрахователно събитие /кражба на застрахования лек автомобил/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г., както и сумата 5 372.79 лева – законна лихва за забава за периода 13.12.2014г.- 01.11.2016г. С определение №315/02.06.2022г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - предявяването на застрахователна претенция от стипуланта- застрахован по договор за имуществена застраховка с уговорка в полза на трето лице, при липса на изрично изявление за отмяна и на изявление за ползване от страна на бенефициера, поражда ли правните последици на отмяната на уговорката по смисъла на чл.22, ал.1 ЗЗД. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: Безспорно е в теорията и съдебната практика, че договорът поражда действие между страните, а по отношение на трети лица – само в изрично предвидените в закона случаи /чл.21 ЗЗД/. С договора в полза на трето лице обещателят /промитентът/ поема задължение към уговарящия /стипуланта/ да престира на посочено от него трето лице /бенефициер/, което не е страна по договора /чл.22 ЗЗД/. Уговарящият притежава потестативното право да отмени уговорката в полза на третото лице или да го замени с друго лице, както и самият бенефициер може да се откаже от своето право да иска изпълнение по договора. Правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на третото лице може да бъде упражнено, само ако бенефициерът не е заявил, че ще се ползва от нея. Няма спор в съдебната практика, че правата по договора се придобиват от бенефициера от момента на неговото сключване и ако не е налице отмяна на уговорката или отказ от нея, той е материалноправно легитимиран да иска изпълнение по договора в своя полза. Аналогично е разрешението и при договора за имуществена застраховка в полза на трето лице, като в съдебната практика се приема, че бенефициерът е титуляр на прекия иск срещу застрахователя, поради което уговарящият не е материалноправно легитимиран да иска изпълнение по договора за застраховка, т.е. да претендира плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Само в хипотезата на изрична отмяна на клаузата в полза на трето лице или отказ на третото лице, за уговарящия, в качеството му на застрахован, възниква правото да иска изпълнение от застрахователя в своя полза /решение №10 от 10.06.2009г., т.д. №510/2008г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение №219 от 14.02.2012г., т.д. №837/2010г., 2-ро т.о./. Фактът на отмяна на уговорката в полза на третото лице, респ. на отказ от третото лице подлежи на пълно и главно доказване от страната, която го твърди и черпи права от него. С решение №10 от 10.06.2009г. по т.д. №510/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. е прието, че с оглед вида и формалния характер на договора за застраховка, субективното потестативно право на уговарящия да отмени уговорката в полза на трето лице следва да бъде упражнено чрез изрично и недвусмислено писмено изявление, отправено до обещателя или до третото лице, или и до двамата, а за да породи целените правни последици, засягащи правната им сфера, следва това изявление да достигне до адресатите. Съдът се аргументира с формалния характер на застрахователния договор /писмена форма за действителност/, изискващ съответно всяко изменение или допълнение да бъде направено в същата форма, за да е валидно и да породи целените правни последици /промяна на правоотношението/. С оглед изложените съображения, съдебният състав по цитираното търговско дело дава отговор, че предявяването на иск за плащане на застрахователно обезщетение от уговарящия срещу обещателя- застраховател само по себе си няма за правна последица отмяна на уговорката в полза на трето лице. Би могло да бъде възприето като изрично писмено изявление за отмяна само при условие, че в обстоятелствената част на исковата молба се съдържа изрично и безусловно волеизявление на ищеца за отмяна на съглашението в полза на третото лице. Настоящият съдебен състав намира, че аналогична на гореописаната /предявяване на иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение/ е и хипотезата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и отправяне на писмено искане от застрахования /уговарящия/ за плащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета. Безспорно правото на уговарящия да отмени уговорката в полза на третото лице е субективно потестативно право, подлежащо на упражняване по негова преценка до момента, в който третото лице заяви, че ще се ползва от съглашението. Доколкото отмяната на уговорката в полза на трето лице, както и замяната на третото лице има за правна последица изменение на договорна клауза, тя следва да бъде направена във формата за действителност на самия договор. Не може да се приеме за правно обосновано становището, че изменението на един формален договор, какъвто е договорът за имуществена застраховка, вкл. когато е сключен в полза на трето лице, може да настъпи в резултат от конклудентни действия или искане за плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования, имащ качеството уговарящ. Настоящият съдебен състав намира, че в хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице писменото искане за плащане на застрахователно обезщетение, отправено от уговарящия /застрахован/ до обещателя /застраховател/ и достигнало до адресата, може да породи правните последици на изявление на уговарящия /стипуланта/ за отмяна на уговорката в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД, ако съдържа изрично, ясно и недвусмислено волеизявление за отмяна на съглашението в полза на третото лице. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост/ са налице. Основателни са изложените от касатора оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.22 ЗЗД при преценката за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира от ответното застрахователно дружество плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.208 КЗ /отм./. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че отправеното от ищцата до застрахователя искане за заплащане на застрахователно обезщетение поради реализиране на риска кражба обективира волеизявление, че желае да получи застрахователното обезщетение, следователно уговорката в полза на третото лице е отменена. Няма спор по делото, че процесният договор за имуществена застраховка „Каско“ на описания лек автомобил е сключен на 06.02.2014г. между „БМ Лизинг“ АД и ответника ЗАД „Армеец“ , като в полицата изрично е посочено, че ищцата Д. Р. Д. е лизингополучател, а трето ползващо се лице по договора е ИНГ Банк. Правилни са изводите на съда, че след прехвърлянето на собствеността върху автомобила от лизингодателя „БМ Лизинг“ АД на лизингополучателя Д. Д., последната встъпва в правата на застрахования на основание чл.212, ал.1 КЗ /отм./, респ. има право за отмени или измени уговорката в полза на трето лице, обективирана в застрахователния договор. В съответствие със съдебната практика, част от която цитирана и в самото решение, въззивният съд приема, че не се установява неизпълнение на задължения на застрахования, обуславящо прекратяване на застрахователния договор или представляващо съществено нарушение на договора, значително с оглед интересите на застрахователя и в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия съдебен състав за неоснователност както на възраженията на застрахователя за уговаряне в Общите условия на нещо различно от клаузата на чл.212, ал.1 КЗ /отм./, респ. за липса на материалноправна легитимация на ищцата, тъй като няма качеството застрахован, така и възраженията за наличие на изключен риск- основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение по чл.211, т.2 КЗ /отм./. Не могат да бъдат споделени обаче аргументите на решаващия състав, че с отправянето на искане по образуваната застрахователна щета за плащане на застрахователно обезщетение в нейна полза, ищцата е отменила уговорката в полза на трето лице, тъй като нито в уведомлението-декларация за щета от 27.11.2014г., нито в останалите документи по щетата /заявление за противозаконно отнемане на автомобил, сведение, приемо-предавателен протокол, пълномощно и два вида декларации/, подписани от ищцата, се съдържа изявление за отмяна на уговорката в полза на третото лице ИНГ Банк. Такова изявление не е обективирано и по настоящото дело, като нито в исковата молба, нито в хода на производството е направено каквото и да било изявление в този смисъл. Ищцата не само, че не е заявила, че отменя уговорката в полза на банката, но изобщо не е взела становище по възражението на ответника, че не е активно материалноправно легитимирана да претендира застрахователно обезщетение поради наличие на уговорка в полза на трето лице. Изявление за отмяна на уговорката по чл.22 ЗЗД не е направено под каквато и да била форма и във въззивното производство, в което ищцата /въззиваема/ не е подала отговор на въззивната жалба, нито е направила изявление в открито съдебно заседание. Липсата на изрично и недвусмислено изявление, обективирано в писмен документ, вкл. в искането до застрахователя за плащане на обезщетение по образуваната щета или в исковата молба по настоящото дело води до извод, че уговорката в застрахователния договор, че е сключен в полза на третото лице ИНГ Банк, не е отменена. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.208 КЗ /отм./ е предявен от лице, което не е материалноправно легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение в своя полза и е неоснователен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, а исковите претенции да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът /ответник по иска/ има право на разноски както следва: за касационното производство- сумата 847.46 лева /внесена държавна такса и юриск.възнаграждение/; за въззивното производство- сумата 917.50 лева /внесена държавна такса и юриск.възнаграждение/; за първоинстанционното производство- сумата 250 лева /депозит за вещо лице и юриск.възнаграждение/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №414 от 21.04.2021г. по в.гр.д. №170/2021г. на Апелативен съд- София, с което се потвърждава решение №8166 от 01.12.2019г., поправено с решение №261545 от 02.12.2020г., постановено по гр.д. №13429/2016г. от Софийски градски съд, с което се осъжда ЗАД „Армеец“ да заплати на Д. Р. Д. на основание чл.208 КЗ /отм./ сумата 28 000 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г., както и сумата 5 372.79 лева – законна лихва за периода 13.12.2014г.- 01.11.2016г. и сумата 3 351.32 лева разноски, като се осъжда ЗАД „Армеец“ да заплати на Д. Р. Д. и сумата 1 600 лева разноски за въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл.208 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място] за плащане на сумата 28 000 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 27.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.11.2016г., както и сумата 5 372.79 лева – законна лихва за периода 13.12.2014г.- 01.11.2016г. и разноските по делото. ОСЪЖДА Д. Р. Д., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗАД „Армеец“, ЕИК[ЕИК], седалище [населено място], на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноските по делото както следва: за касационното производство- сумата 847.46 лева; за въззивното производство- сумата 917.50 лева; за първоинстанционното производство- сумата 250 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.