Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * нищожност на завещателно разпореждане


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

София, 25.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4157 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Политическа партия “Б.“ срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, постановено на 28.01.2014г. по в.гр.д.№15089/2012г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от ПП “Б.“ срещу Политическа партия “З.“ иск за признаване за установено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], местност „Вилна зона С.-Д.-III част“, представляващ УПИ X.-1370 с площ от 1515кв.м., УПИ VII-1367 с площ от 821кв.м. и УПИ 1368 с площ от 134кв.м., както и предявеният от ПП “Б.“ срещу [фирма] иск за предаване владението върху същия имот.
С определение №540/16.10.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса нищожно ли е поради противоречие със закона /чл.21, ал.2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация.
Касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отхвърлил иска по съображения, основани на прогласена нищожност на завещателно разпореждане, каквито аргументи ответниците по предявения иск не са навеждали, доколкото и те се легитимират като собственици на имотите със същото завещание, т.е. и двете спорещи страни имат равен старт в съдебния спор по отношение нищожността на завещанието и ако завещанието е нищожно, то е такова както за ищеца, така и за ответника. Поддържа, че съдът е следвало да се произнесе по изложените от страните аргументи. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че завещателят не е притежавал към момента на смъртта си правото на собственост върху процесните имоти, след като по делото има изрично изявление на пълномощника на ответниците, че не оспорва този факт, както и че по делото са представени доказателства, от които се установява, че завещателя С. е бил собственик на имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмена молба от 12.10.2016г. ответникът по касационна жалба ПП “Земеделски народен съюз“ /с предишно наименование „Б.-НС“/ изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
ПП “Б.“ е предявила срещу ПП “Б.-НС“, преименувана в ПП “ЗНС“, иск за признаване право на собственост, а срещу [фирма] иск за предаване владението на процесния недвижим имот, с твърдението, че е собственик на имота по силата на саморъчно завещание, съставено от Г. Н. С., починал на 13.04.1996г.
Ответникът [фирма] е заявил, че не оспорва обстоятелството, че завещателят Г. С. е бил собственик на процесния имот, както и че го е завещал, но твърди, че имотът е завещан на Б. с председател А. М., която впоследствие прехвърля собствеността на дружеството. Позовава се и на изтекла придобивна давност като твърди, че владението е било добросъвестно.
В обжалваното решение е прието, че представеното по делото саморъчно завещание на Г. Н. С. от 11.04.1996г., което предявилата иска ПП “Б.“ сочи като придобивен способ за претендираното право на собственост, е нищожно като противоречащо на нормата на чл.21, ал.2 ЗН и не поражда правно действие.
Посочено е, че завещателят Г. С. е изразил воля с оглед здравословното си състояние да направи последните си разпореждания с имотите си в София и В., като изразената воля в частта, касаеща имота в София е както следва: „За себе си и като пълномощник на Г. Н.С. от В. завещавам целия имот с вилата на ул.“22“ номер 33, С. на Б. със задължението да изпълнят сключения между мен и съседите Л. Т. и Ф. М. да им прехвърлят този имот в С., ако изпълнят задължението си договор – в срок от три години да построят три къщи от по на етаж и половина, гараж, мазе и други сервизни помещения в сутеренния етаж всяка в трите парцела на моя имот в [населено място], м.“В.“ – имот пл.№1356, 1357, от които се отказват от дял и Г. Н.С. от В. и бившата ми съпруга С. Ч., за да го предоставя на фондация „Селска чест“ в проект на учредяване и регистрация в съда“. Изложени са съображения, че завещателното разпореждане е в нарушение на чл.21, ал.2 ЗН, тъй като вменява на заветника Б. задължение за прехвърляне на собствеността на недвижимия имот в [населено място],[жк], ул.“22“ №33 на трети лица-Л. Т. и Ф. М. като изпълнение на негово облигационно задължение към същите лица по сключен с тях договор и при условие, че последните изпълнят задължението си за построяване на три сгради. Прието е, че тази клауза противоречи на залегналия в наследяването общ принцип на забрана за завещателя да ограничава заветника в правата му да ползва и да се разпорежда със завещаното имущество, както и на забраната на чл.21, ал.2 ЗН да се налага на бенефициента задължение за пазене и предаване на завещаното имущество на трето лице. С оглед на това е прието, че завещателното разпореждане е нищожно и не поражда правно действие.
Изложени са съображения, че е налице съществена разлика между извършването на завещателно разпореждане с уговорена тежест за заветника, което е допустим от правото елемент на завещателното разпореждане във връзка с чл.17 ЗН, и вменяване със завещателно разпореждане на задължение към заветника да прехвърли собствеността върху завещаното имущество на трето лице във връзка с облигационен дълг на завещателя, което е забранена от закона едностранна сделка
Изразеното от въззивния съд становище за недействителност на завещателното разпореждане не се споделя от настоящия състав на Първо ГО на ВКС. По въпроса нищожно ли е поради противоречие със закона /чл.21, ал.2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация, настоящият състав приема, че завещание, което създава задължение за предприемане на определени действия с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежаваните от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация, не е нищожно по смисъла на чл.21, ал.2 ЗН, тъй като не вменява задължение за предаване имуществото на трето лице след смъртта на заветника. Чрез него завещателят изброява действията, които трябва да бъдат извършени от самия заветник с цел основаване на фондация, както и условията за това.
Разпоредбата на чл.21 ЗН урежда хипотезите, при които завещателят посочва в завещанието няколко лица, които желае да бъдат призовани към наследяване или завет последователно, в определен от него ред, като изрично забранява само фидеикомисарната субституция /заветникът не може да бъде задължен да запази и предаде след своята смърт на трето лице завещаното имущество било чрез вменяване на задължение за заветника да завещае имуществото на посочено от наследодателя лице, било чрез вменяване на задължение за заветника да не извършва приживе разпореждания с това имущество с цел то да бъде придобито след смъртта му от негов наследник по закон/. Фидеикомисарната субституция представлява сложна юридическа конструкция, посредством която наследодателят изразява в завещанието си воля кое лице да придобие наследственото имущество след смъртта на назначения от него заветник и не следва да бъде квалифицирана като тежест по смисъла на чл.17, ал.1 ЗН. Разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗН следователно не може да намери приложение при извършването на преценка за действителността на завещание с тежест. Още повече, че единственото ограничение по отношение на тежестите, при които може да бъде направено завещателното разпореждане е те да не са невъзможни /аргумент от чл.42, буква „в“ ЗН/. Установените в завещателното разпореждане задължения за предприемане на определени действия по разпореждане с наследственото имущество с цел основаване на фондация, представляват принципно възможна тежест по смисъла на чл.17, ал.1 ЗН и доколкото не включват задължение за заветника да предаде имуществото на фондацията /или на трето лице, което да я основе/ едва след своята смърт, т.е. доколкото завещанието не съдържа воля за последващо преминаване на наследственото имущество посредством института на фидеикомисарната субституция, не обосновават недействителност на завещанието.
С оглед така изложените съображения по тълкуването на разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗН следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество направилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.21, ал.2 ЗН и чл.17, ал. 1 ЗН/.
Неправилно въззивният съд е квалифицирал като фидеикомисарна субституция установеното в съставеното от Г. С. завещание от 11.04.1996г. задължение заветникът да изпълни сключения между завещателя и съседите Л. Т. и Ф. М. договор /предварителен според съдържащите се в представените по делото доказателства данни/ и да им прехвърли завещания имот, находящ се в С., ако изпълнят задължението си по договора в срок от три години да построят три къщи в имота на завещателя в [населено място], местност „В.“, който имот завещателят желае да бъде предоставен на фондация „Селска чест“ /в процес на учредяване и регистрация в съда/. Естеството на това задължение сочи, че завещанието е направено с тежест, която е принципно възможна и не обосновава недействителност на разпореждането на наследодателя. Още повече, че в производството пред въззивния съд са представени доказателства, че с решение №1/10.08.2012г. по ф.д.№199/2012г. на СГС, Фирмено отделение, 4 състав Фондация „Селска чест“ е била учредена,т.е. изпълнението на последната воля на завещателя е фактически възможно.
Неправилно въззивният съд е приел, че е налице доказателствена непълнота досежно факта дали завещателят е притежавал към датата на смъртта си правото на собственост върху имота, предмет на завещателното разпореждане. След като в съставения по реда на чл.483, ал.1 ГПК/отм./ нотариален акт №036, том К-I, рег.1970, н.д.№213/2000г., с който „Б.-НС“ е признато за собственик на процесния недвижим имот на основание наследяване по завещание въз основа на завещанието от 11.04.1996г., са посочени доказателствата, легитимиращи завещателя Г. С. като собственик на имота /част от които са представени и в производството по настоящето дело/ и между страните не съществува спор за това обстоятелство, следва да се приеме, че доказателствена непълнота досежно този релевантен за спора факт не е налице. В нотариалния акт са описани /и са представени в производството по делото/ н.а. №32 от 22.12.1955г., том X., н.д.№5338/1955г., удостоверяващ, че М. Г. В. Д. е продал на В. В. С. 5/13 идеални части от нива в м.“Суха река“, землището на [населено място] /идентичен с процесния/; н.а.№33/22.10.1955г., том X., н.д.№5339/1955г., удостоверяващ, че М. Д. е продал на М. В. Ч. 8/13 идеални части от същия имот; договор за доброволна делба от 13.01.1970г., сключен между В. /В./ В. С. и М. В. Ч., съгласно който в дял на В. /В./ В. С. се поставя парцел VII в кв.27 по плана на в.з.С.-Д., идентичен с процесния. Описано е и удостоверение за наследници на В. В. С., починала на 27.07.1984г. с №735/29.09.2000г., издадено от СО-район „В.“ с данни, че е вдовица от 1956г. и с наследник син Г. Н. С., починал на 13.04.1996г. като разведен без деца. Тези доказателства несъмнено сочат, че завещателят е притежавал правото на собственост върху имота, находящ се в кв.С. към момента на своята смърт, доколкото доказателства за извършени от него приживе разпоредителни сделки с имота, както и за други наследници по закон или завещание на В. В. С. по делото не са представени.
Основният спор между страните е коя политическа партия е ползващо се от завещателното разпореждане лице – дали предявилата иска ПП “Б.“ или ответникът ПП “Б.-НС“, преименувана в хода на производството в ПП “ЗНС“. Според настоящия състав представените по делото доказателства сочат, че качеството „заветник“ следва да бъде признато на ПП “Б.“, като съображенията за това са следните:
Само юридическо лице, което е съществувало към момента на откриване на наследството може да придобие имущество по силата на завещание. Меродавният момент в случая е 13.04.1996г. – датата на която е починал завещателят Г. Н. С.. Към тази датата в регистъра на СГС по ф.д.№2274/1990г. е вписана ПП“Б.-Н. П.“, като с решение № Ф-58/04.05.1993г. на ВКС, V ГО е постановено вписване на промяна в наименованието в ПП “Б.“ с председател към 13.04.1996г. А. М.. В завещанието от 11.04.1996г. е посочено, че имотът в кв.С. се завещава на Б.-М., като волята на завещателя следва да се тълкува в смисъл, че ползващото се от завещателното разпореждане юридическо лице е организацията с наименование „Б.“, която е съществувала към този момент и е била председателствана от А. М., а именно вписаната в регистъра при СГС ПП“Б.“. ПП“Б.-НС“ е учредена като нова политическа партия едва през 1997г. – вписана е в регистъра с решение от 16.07.1997г., като впоследствие наименованието е променено на ПП“Земеделски народен съюз“. Поради това следва да се приеме, че по силата на завещателното разпореждане на Г. Н. С. от 11.04.1996г. и доколкото правото на собственост не е завещано на А. М. в лично качество, правото на собственост върху процесния недвижим имот е придобито от предявилата исковете ПП“Б.“.
Неоснователно е възражението на [фирма] за придобиване по давност на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
В проведеното на 17.12.2007г. открито съдебно заседание в производството пред първоинстанцонния съд дружеството е въвело това възражение в предмета на спора с твърдението, че е установило самостоятелна фактическа власт от датата, на която е сключен договорът за замяна, с който „Б.-НС“ е изразило воля да прехвърли на дружеството правото на собственост върху имота. Договорът е сключен на 18.10.2001г. /н.а.№191, том В-I, рег.№1847, н.д.№173/2001г./ Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е постъпила в съда на 17.10.2006г. – един ден преди изтичането на давностния спор по чл.79, ал.2 ЗС. Поради това следва да се приеме, че това придобивно основание не може да бъде противопоставено на предявилото иска юридическо лице.
Не е установено осъществяването на придобивен способ, чрез който правото на собственост върху процесния недвижим имот да е било придобито от ответниците по спора или от трети за спора лица /доколкото само в завещанието от 11.04.1996г. се посочва завещателно разпореждане на В. В. С., но по делото такова не е представено/, поради което следва да се приеме, че и към настоящия момент правото на собственост принадлежи на ПП“Б.“, като фактическата власт се упражнява от ответника [фирма] без правно основание. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество като предявените искове бъдат уважени.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, постановено на 28.01.2014г. по гр.д.№15089/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Политическа партия „З.“ със седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [улица] [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] по предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК от Политическа партия “Б.“ иск, че Политическа партия “Б.“ със седалище и адрес на управление: [населено място], район „О.“, [улица] собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], местност „Вилна зона С.-Д.-III част“, представляващ:
· УПИ X.-1370 с площ от 1515кв.м., при съседи: УПИ-1367, УПИ I-529, УПИ II-530, УПИ III-531 и УПИ XV-532;
· УПИ VII-1367 с площ от 821кв.м., при съседи: улица, УПИ VIII-527 и УПИ X.-1370;
· и УПИ 1368 с площ от 134кв.м., при съседи: улица, УПИ VII-1367 и УПИ VIII-527.
ОСЪЖДА [фирма] по реда на чл.108 ЗС да предаде на Политическа партия “Български земеделски народен съюз“ владението на:
· УПИ X.-1370 с площ от 1515кв.м., при съседи: УПИ-1367, УПИ I-529, УПИ II-530, УПИ III-531 и УПИ XV-532;
· УПИ VII-1367 с площ от 821кв.м., при съседи: улица, УПИ VIII-527 и УПИ X.-1370;
· и УПИ 1368 с площ от 134кв.м., при съседи: улица, УПИ VII-1367 и УПИ VIII-527.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: