Ключови фрази
Частна жалба * негаторен иск * спиране на въвод във владение


4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

N 337
София, 12.07.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1890/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Изп. д. № № 2246/2006 г. на ДСИ при Русенския районен съд е образувано по молба на взискателя С. Т. С. - ищец по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, с влязло в сила решение по който длъжниците са осъдени да възстановят магазин № 3 в партерния етаж и складовите помещения към него в сутерена на сградата на [улица]в [населено място], построена в парцел ІІ-3980,3982,4313 от кв. 303, в състоянието преди преустройството, осъществено въз основа на разрешение за строеж № 790 от 19.06.1998 г.
С определение от 25.09.2012 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на Русенския районен съд, постановено по молба на трето неучастващо в изпълнителното производство лице [фирма] [населено място], изпълнението е спряно на основание чл. 524 ГПК и на молителя е даден едноседмичен срок за предявяване на иск пред надлежния съд.
Това определение е обезсилено с определение № 2621 от 21.12.2012 г. по ч. в. гр. д. № 1256/2012 г. на Русенския окръжен съд, а производството е прекратено.
Срещу определението на въззивния съд са подадени частни жалби от третото лице - молител, както и от длъжниците Б. Г. Д., С. Д. С., Ц. С. С., П. Т. Т., Л. А. Т. и Р. Г. Д..
От С. Т. С. - ответник по частната жалба са постъпили писмени отговори със становище за недопустимост на жалбата, подадена от длъжниците по изпълнението, и за неоснователност на тази, подадена от третото лице.
При произнасянето по частните жалби, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд приел, че изпълнителното производство има за предмет изпълнение на определено действие и по отношение на него са приложими правилата на глава 48 ГПК - чл. 526 и сл. Районният съд е разгледал и се е произнесъл по искане на трето лице, като е провел производство по чл. 524 ГПК. Тази разпоредба попада в глава 47 на ГПК и касае насочване на принудително изпълнение за предаване на присъден със съдебно решение имот. Конкретният случай не попада в тази хипотеза, която урежда случаите, при които длъжникът, който не напуска доброволно имота, следва да бъде отстранен принудително, и съдебният изпълнител намери имота във владение на трето лице. В настоящия случай третото лице се явява собственик на имота, който следва да бъде възстановен в предишното си състояние и затова разпоредбите на глава 47 ГПК не намират приложение. По тези съображения въззивният съд приел, че искането с правно основание чл. 524 ГПК е недопустимо, поради което постановеният по него съдебен акт е обезсилен, а производството по делото - прекратено.
При тези данни настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика, за допускане на касационно обжалване по определящия изхода на спора въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касатора [фирма] и уточнен от касационната инстанция: дали при принудително изпълнение на влязло в сила осъдително решение по чл. 109, ал. 1 ЗС за възстановяване на недвижим имот в предишното състояние, спирането на изпълнението е допустим способ за защита на едно трето лице, намерено в имота от съдебния изпълнител в процедура по осигуряване достъп на взискателя за извършване на дължимото действие.
Следва да се посочи, че доводът за недопустимост на частната жалба, подадена от дължниците по изпълнението, е неоснователен. Тези лица съгласно чл. 524, изр. 2 ГПК също са страни в производството по искането за спиране на изпълнението, поради което и разполагат с право на жалба срещу постановения съдебен акт.
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
Влязлото в сила решение по иск за ревандикация задължава ответника да предаде владението на един недвижим имот на собственика му. Влязлото в сила решение по негаторен иск задължава ответника да прекрати това неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право. В зависимост от вида на неоснователното действие дължимото от ответника по този иск поведение може да се състои в преустановяване извършването на определена дейност, във възстановяване на един имот в предишното му състояние и др. п.
Принудителното отнемане и предаване на един недвижим имот съставлява въвод във владение. Чрез това изпълнително действие се изпълняват всички притезания за предаване на владение или държане на недвижим имот, независимо дали притезанието произтича от вещно или от облигационно правоотношение. За да се извърши въвод, имотът трябва да се намира в деня на въвода във владение на длъжника. Ако съдебният изпълнител намери в имота едно трето лице, което е придобило владението след завеждане на делото, решението по което се изпълнява, но заявява права, изключващи правата на взискателя, той отлага изпълнението и дава на това трето лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението - чл. 523, ал. 2, чл. 524 ГПК. Срещу трето лице, което владее имота от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, съдебният изпълнител няма право да извърши въвода, а ако стори това, третото лице може да се брани с жалба - чл. 435, ал. 5, изр. 1 ГПК.
Притезанията за заместими действия на длъжника се изпълняват съгласно чл. 526 ГПК от длъжника, а при неизпълнение от негова страна, чрез оправомощаване от съдебния изпълнител на взискателя да извърши действието за сметка на длъжника. Заместимата престация на длъжника следва да се състои в негово действие. В определени случаи изпълнението на такова действие следва да се извърши в имота на взискателя - например да се отстрани повреда в негов имот, причинена от неправомерно поведение на длъжника. В други случаи осъществяването на задължението следва да стане в имота на длъжника. Тогава, при неизпълнение от страна на длъжника, следва да се пристъпи към оправомощаване на взискателя да извърши дължимото действие, а това предполага осигуряване на достъп до имота. В този случай взискателят ще бъде овластен да влезе в имота на длъжника, което последният се задължава да понесе.
Макар да не е равнозначно на остраняване от имота /в което се състои същността на въвода/, осигуряването на достъп има за цел предоставяне на възможност за възстановяване на вещта в предишното й състояние, а това неминуемо е свързано с промяна на състоянието й според влязлото в сила решение. Ако в този случай в имота се намира едно трето лице, заявяващо права от преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява, но по което то не е страна, последното няма да му е противопоставимо и спрямо него то няма да има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. С привеждането му в изпълнение ще се наруши правото на това лице на защита в изпълнителния процес, тъй като по този начин срещу него ще бъдат извършени изпълнителни действия, лишени от правно основание и лишаващи го от собствеността във вида, в който е придобита. Затова спирането на изпълнението ще е допустимо средство за защита на това трето лице.
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното определение, с което е прието обратното, е неправилно. В случая третото лице се позовава на н. а. № 174 от 10.08.1998 г. за придобиване на вещта чрез покупко-продажба преди предявяване на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС. Затова определението на въззивния съд следва да се отмени, а делото съгласно чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК да се реши по същество от касационната инстанция, като се допусне исканото спиране на изпълнението.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2621 от 21.12.2012 г. по ч. в. гр. д. № 1256/2012 г. на Русенския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2621 от 21.12.2012 г. по ч. в. гр. д. № 1256/2012 г. на Русенския окръжен съд.
СПИРА изпълнението по изп. д. № 2246/2006 г. на ДСИ при Русенския районен съд.
ДАВА на [фирма] [населено място] ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК за предявяване на иск в надлежния съд и му указва, че ако в дадения срок не предяви иск, по искане на взискателя спирането ще бъде отменено.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: