Р Е Ш Е Н И Е № 338 София,20.12.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 730/2018 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 455 от 09.07.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 2230 от 31.10.2017 г. по т. д. № 3550/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1100 от 21.02.2017 г. по гр. д. № 17045/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-21 състав, е отхвърлен предявеният от „Росен – 85“ ООД, [населено място] срещу Агенция по заетостта иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 39 600 лв., представляваща стойност на ваучери за обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Схема „Аз мога повече“ за придобиване на квалификация по специалност „Автотранспортна техника“ код 5250101, проведено в периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013 г. Касаторът поддържа, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че от негова страна е налице неизпълнение на сключения с ответната агенция договор (споразумение) от 28.04.2010 г., даващо основание за неплащане на стойността на ваучерите за обучаемите лица в процесния период. Оплакванията в касационната жалба са за това, че: Въззивният съд неправилно е възприел, че изложената в исковата молба фактическа обстановка се отнася за Искане за плащане № 7/10.04.2013г., докато същата се отнася за Искане за плащане № 8/13.05.2013 г.; Решаващият състав не е разграничил, а напълно е приравнил, основанията за прекратяване на сключеното между страните споразумение от 28.04.2010 г. и основанията за отказ да бъде заплатено процесното Искане за плащане № 8/13.05.2013 г.; Мотивите на решението са неясни, нелогични и непоследователни, като между част от тях и диспозитива е налице и противоречие; Изводите на въззивния съд не отговарят на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част е допуснато за проверка допустимостта на въззивния акт с оглед твърденията на касатора, че решаването на спора по иска за сумата 39 600 лв. е обусловено от съобразяването на факти, които не са заявени и поддържани като основание за дължимост на претендираната сума. Ответникът – Агенция по заетостта, [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 02.03.2018 г., поддържани и в съдебно заседание на 31.10.2018 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отхвърли (след отмяна на първоинстанционното решение) предявения от „Росен – 85“ ООД срещу Агенция по заетостта иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обусловения от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че претендираната от ищеца сума 39 600 лв., представляваща, според него, стойността на обученията по Искане № 7/10.04.2013 г., е недължима, тъй като ищецът-обучител не е предоставил посоченото във всеки отделен ваучер обучение в уговорения обем и качество. Този извод е формиран на база представените по делото констативни протоколи, съставени от служители на ответната агенция, в които при посещение на място е констатирано, че: На 19.12.2012 г., на обявения адрес за провеждане на обучението от 16.15 часа до 16.30 часа сградата е била заключена, липсвали са присъстващи обучаеми и преподавател, не се е наблюдавал обучителен процес; На 21.12.2012 г. в [населено място] е проведен изпит по практика на предварително обявеното място, на който са присъствали всичките петима обучаеми и техния преподавател, но от проведената анкета сред обучаемите е установено разминаване в датите и продължителността на обучението; На 22.02.2013 г. и на 27.02.2013г., при посещения на експерти, на обявения от ищеца адрес, не е установено провеждане на обучение. Като неоснователен е преценен доводът на дружеството за надлежно приемане на работата от страна на агенцията-възложител, доказателство за което е извършеното частично плащане по Искане № 1/14.01.2013 г., по съображения, че „по процесното искане за плащане № 7/10.04.2013 г. е отказано заплащането на обучения за периода 26.11.2012 г. – 05.04.2013 г.“. Решаващият състав е счел посоченото четирикратно неизпълнение на задълженията на ищеца за съществено и даващо право на ответника да откаже заплащане на исковата сума, а също и да прекрати сключеното между страните споразумение на основание чл. 5, ал. 1, т. 2. Настоящият състав намира, че в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е допустимо, но неправилно. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца „Росен – 85“ ООД е за заплащане на сумата 39 600 лв. по искане за плащане № 7/10.04.2013 г. за извършени от него обучения за периода 26.11.2012 г. – 05.04.2013 г. Така очертаният от решаващия състав предмет на спора е в явно противоречие с исковата молба, доколкото с нея търговското дружество е претендирало присъждане на същата по размер сума, но за извършени от него обучения за друг период – от 27.12.2012 г. до 09.05.2013 г., която сума е заявена за плащане с отправеното до Агенцията по заетостта искане № 8 от 13.05.2013 г. Независимо обаче от неправилното определяне на спорния предмет, постановеното от Софийски апелативен съд решение не е недопустимо поради разглеждането на непредявен иск, тъй като в диспозитива на същото съдът се е произнесъл по предявения от ищеца иск, доколкото е отхвърлил иска за сумата 39 600 лв., представляваща стойност на ваучери за осъществено обучение в периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013 г. Предвид обаче неправилното определяне на предмета на спора, въззивният съд е взел предвид факти, които са неотносими за преценката относно надлежното изпълнение на задълженията по процесното споразумение и съответно за дължимостта на претендираната сума. По-конкретно, решаващият състав е счел за доказано неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество за извършване на обучения на датите 19.12.2012 г., 21.12.2012 г., 22.02.2013 г. и 27.02.2013 г., първите две от които дати са извън периода 27.12.2012 г. - 09.05.2013 г. по процесното искане № 8/13.05.2013 г. В резултат именно на констатацията си за „четирикратно неизпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на обучителни услуги в продължителен период от време- 19.12.2012 г. – 27.02.2013 г.“ съдът е направил извод за системно неизпълнение на поетите по договора задължения и за липса на предоставяне на планираните обучения в уговорения обем и качество, обосноваващи правото на ответната агенция да откаже заплащането им. С оглед обстоятелството, че предявената от ищеца претенция обхваща извършените от него обучения през периода 27.12.2012 г. - 09.05.2013 г., релевантни за спора се явяват само фактите, свързани с обученията на датите 22.02.2013 г. и 27.02.2013 г., но не и на датите 19.12.2012 г. и 21.12.2012 г., които са преценявани от въззивния съд. Следователно, дори да се счете за доказано неизпълнение на задълженията на ищеца за провеждане на обучение на датите 22.02.2013 г. и 27.02.2013 г., не може да се приеме, че е налице „системно неизпълнение в продължителен период от време“, даващо основание за отказ от плащане на заявените ваучери. В случая обаче от представените по делото доказателства категорично установено е само неизпълнение на процесния договор на датата 27.02.3013 г., което е видно от представения констативен протокол от същата дата, изготвен от проверяващите лица П. и Т., съдържащ данни, че и на двата обявени от ищцовото дружество адреса не се провежда обучение. По отношение на датата 20.02.2013 г. не може да се приеме за доказано неизпълнение на задълженията на ищеца, тъй като фактът на проведено обучение на адреса в [населено място], „С. шосе“ № 1, изрично заявен като нов адрес на обучението с писмо на ищеца до Агенцията по заетостта (вх. № 2114-111-6083-2/21.01.2013 г.), се установява от констативен протокол № 1273 от 20.02.2013 г., подписан от проверяващ, преподавател и обучаем, както и от присъствените форми за м. февруари. Следователно, при доказано само едно нарушение на задълженията на ищеца през периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013 г., за който се претендира заплащане на извършеното обучение, не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 6, т.6.1.1. от Общите условия към Доставчиците на обучение, съгласно реда на ПМС № 251/21.10.2009 г. за отказ да бъде заплатено обучението. Ето защо, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 39 600 лв., представляваща стойност на ваучери за обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Схема „Аз мога повече“ за придобиване на квалификация по специалност „Автотранспортна техника“ код 5250101, проведено в периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013г., е доказан и основателен следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й плащане. С оглед уважаването на главния иск, основателна е и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за плащане на дължимата сума по главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 5.4. от Общите условия към Доставчиците на обучение, извършената услуга се заплаща в срок от 30 работни дни от датата на входиране на искането за плащане и приложените към него документи по т. 5.2. В случая, искане № 8, с което е заявено плащане на процесната сума 39 600 лв., е депозирано на 13.05.2013 г. Следователно, към датата 09.07.2013 г., посочена в исковата молба като начало на срока, за който се претендира обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, забавата вече е настъпила. Поради това, акцесорната претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер 5 104.35 лв., на която сума, съгласно заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, възлиза законната лихва върху сумата 39 600 лв. за посочения в исковата молба период 09.07.2013 г. - 14.10.2014 г. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация дължи на касатора заплащане на разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в общ размер на сумата 6 500.26 лв., включваща 3 856.17 лв. – разноски за първата инстанция и 2 644.09 лв. – разноски за касационната инстанция. По отношение разноските за първата инстанция следва да се посочи, че в тях е включено не цялото заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение 3 508 лв., а само сумата 1 768 лв., която е съответна на уважените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2230 от 31.10.2017 г. по т. д. № 3550/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1100 от 21.02.2017 г. по гр. д. № 17045/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-21 състав, е отхвърлен предявеният от „Росен – 85“ ООД, [населено място] срещу Агенция по заетостта иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 39 600 лв., представляваща стойност на ваучери за обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Схема „Аз мога повече“ за придобиване на квалификация по специалност „Автотранспортна техника“ код 5250101, проведено в периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 104.35 лв. , представляваща обезщетение за забава върху първата сума за периода от 09.07.2013 т. до 14.10.2014 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Агенция по заетостта, Булстат[ЕИК], [населено място], бул. „Дондуков“ № 3 да заплати на „Росен – 85“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Въстаник“ № 8: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата 39 600 (тридесет и девет хиляди и шестстотин) лева по искане № 8 от 13.05.2013 г., представляваща стойност на ваучери за обучение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, Схема „Аз мога повече“ за придобиване на квалификация по специалност „Автотранспортна техника“ код 5250101, проведено в периода 27.12.2012 г. – 09.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2014 г. до окончателното й изплащане: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5 104.35 лв. (пет хиляди сто и четири лева и тридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата 39 600 лв. за периода от 09.07.2013 т. до 14.10.2014 г., както и направените за разглеждане делото във всички инстанции разноски в размер на сумата 6 500.26 лв. (шест хиляди и петстотин лева и двадесет и шест стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: