Р Е Ш Е Н И Е № 526 гр. София, 05 декември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2013 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдения А. А. Т., депозирано на 15.06.2011 г, за възобновяване на ВНОХД № 1025/11 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 19 от 5.04.2011 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Казанлък, № 275 от 9.02.2010 г, по НОХД № 1319/10, с която молителят е признат за виновен в това, че на 22.07.2010 г в [населено място], общ. Казанлък, е държал взривове и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, като предметът на престъплението е в голямо количество, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, с приложение на чл. 59, ал. 1 НК, считано от 22.07.2010 г, като е оправдан по обвинението да е държал предмета на престъплението от неустановена дата до 21.07.2010 г, и, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда на Районен съд, Казанлък, по НОХД № 536/08, с наложено наказание две години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, настаняване в затвор. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е уточнен инкриминираният период по чл. 339 НК, че осъденият не е разполагал с възможност да се защити срещу това обвинение, че липсват надлежни съображения как е прието, че деянието е извършено на 22.07.10 г, че противоречиво са аргументирани съставомерните признаци на деянието, че не е обсъдена версията други лица от семейството да са упражнявали фактическа власт върху предмета на престъплението, че неправилно е прието наличието на субективната страна на деянието, че осъждането не почива на надеждна доказателствена основа, че е нарушен чл. 303, ал. 2 НПК, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо / не е отчетен краткият период на държане на предмета на престъплението /. Иска се да бъде отменен въззивният акт, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или деецът да бъде оправдан, или да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Правото на защита на осъдения не е накърнено. Обвинителният акт отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. В обстоятелствената му част се съдържа необходимият кръг от релевантни факти, срещу които молителят е разполагал с възможност да упражни правото си на защита. Инкриминираният период включва времето от неустановена дата до 22.07.2010 г, а подсъдимият е признат за виновен за деяние, извършено на крайната дата / 22.07.2010 г /, в какъвто случай, доводите за нарушено право на защита, касаещи период, за който деецът е оправдан, са безпредметни и няма да бъдат обсъждани в настоящето изложение. Въззивният съд е формирал доказателствените си изводи в съответствие с чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Обсъдени са съвкупно доказателствените източници, въз основа на които правилно е прието, че молителят е извършил инкриминираното деяние. Налице са категорични доказателства относно инкриминираната дата 22.07.2010 г, изводими от протокола за претърсване и изземване, съставен същия ден / тогава е проведено и процесуалното действие /. Правилно е акцентирано в доказателствен аспект на мястото на намиране на процесните взривове и боеприпаси, иззети по реда на чл. 163 НПК, а именно: в обитаваната от подсъдимия стая / спалня /, в която е държал и личния си преносим компютър. Относно предметите, намерени в пристройката, молителят е заявил, че са негови / че ги е получил от лице, което впоследствие е починало /. По делото не е било спорно дали друго лице от семейството е упражнявало фактическа власт върху предмета на престъплението. Осъждането на молителя почива на надеждна доказателствена основа, респективно, липсва нарушение на правилото по чл. 303, ал. 2 НПК. Надлежно са аргументирани признаците от обективната и субективна страна на деянието по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Липсва нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт, по реда на Гл. 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При правилно установените релевантни факти е приложен материалният закон, който е следвало да бъде приложен, тоест, липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК, тъй като то е съставомерно по този текст. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на осъдения, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, която хипотеза, в случая, не е налице. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Деянието по чл. 339, ал. 2 НК се отличава със завишена степен на обществена опасност, която не се повлиява от периода на извършването му / известно е, че престъплението по чл. 339 НК се осъществява чрез продължено деяние /. Висока е и степента на обществена опасност на дееца / съдебното му минало е обременено /. Отговорността е индивидуализирана при хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като са отчетени като изключителни смекчаващи обстоятелства тежкото материално и семейно положение на подсъдимия / липсата на постоянни доходи, полагане на грижи за възрастни родители /. Липсват основания за намаляване на наказанието, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение, влизащо в противоречие с целите по чл. 36 НК. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Т. за възобновяване на ВНОХД № 1025/11 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановено решение № 19 от 5.04.2011 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Казанлък, № 275 от 9.02.2010 г, по НОХД № 1319/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: