Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие * съществуване на трудово правоотношение * изтичане на срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104

С. 20.04.2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1833/2009 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], приподписана от пълномощника му юрисконсулт Р. М., срещу въззивно решение от 22.06.2009 г. на С. градски съд по гр.д. №2234/2008 г. в частта, с която е отменено решение от 18.12.2007 г. на С. районен съд по гр.д. №13697/2007 г. за отхвърляне исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ и са уважени, предявените от Д. Х. В.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], искове за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „мениджър кантора в П. – кантора Бунарджика” и за присъждане на 1 675.62 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 27.10.2006 г. – 27.04.2007 г. Според въззивния съд уволнението на ищеца е незаконно, а подадената от него молба по чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор не е породила действие, тъй като с връчването на заповедта за уволнение на 01.11.2006 г. трудовото правоотношение е прекратено на същата дата. Срокът на предизвестието на ищеца до работодателя би изтекъл на 30.11.2006 год., когато вече не е съществувало трудово правоотношение. По тази причина исковете за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са основателни.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че прекратяването на трудовия договор от ищеца с предизвестие по реда на чл.326, ал.1 КТ не е породило действие и исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са основателни.
Ответникът по жалбата Д. Х. В.,[населено място], оспорва жалбата.
С определение №460 от 23.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 22.06.2009 г. на С. градски съд по гр.д. №2234/2008 г. в обжалваната част. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос, може ли да се уважи искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата.
По този въпрос следва да се приеме следното: Съобразно разпоредбата на чл.326 КТ работникът или служителят може едностранно да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие до работодателя. Това е субективно преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника. В периода до изтичане на срока на предизвестието работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложената му работа и да спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина като съвкупност от всички трудови задължения на работника или служителя, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение трудовото правоотношение се прекратява преди изтичане на срока на предизвестието, но това не означава, че последното няма действие при отмяна на уволнението като незаконно. След изтичането на срока на предизвестието работникът или служителят вече не разполага със субективното потестативно право на възстановяване на предишната работа, тъй като и без дисциплинарното уволнение трудовият договор би бил прекратен по реда на чл.326, ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнението на ищеца от 01.11.2006 г. е незаконно. Исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са основателни, тъй като подадената от него молба по чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовия договор, получена от работодателя на 30.10.2006 г., не е породила действие, тъй като с връчването на заповедта за уволнение на 01.11.2006 г. трудовото правоотношение е прекратено на същата дата. Срокът на предизвестието на ищеца до работодателя би изтекъл на 30.11.2006 год., когато вече не е съществувало трудово правоотношение.
Правилно въззивният съд е приел, че исковете за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа са обусловени от иска за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна. В случая с влязло в сила съдебно решение дисциплинарното уволнение на ищеца е отменено. П. трудово правоотношение обаче се възстановява във вида, в който е съществувало към датата на прекратяването му, включително и относно срока. Ето защо след като към момента на отмяна на уволнението като незаконно срокът на трудовото правоотношение или срокът на отправеното от ищеца предизвестие по реда на чл.326, ал.1 КТ е изтекъл, то искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото съобразно изложеното по-горе ищецът вече не разполага с потестативното право на възстановяване на предишната работа.По същата причина и искът по чл.225, ал.1 КТ за периода след 30.11.2006 г. е неоснователен, тъй като след тази дата ищецът не е останал без работа поради незаконното уволнение, а поради изтичането на срока на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, 2 КТ трябва да се отхвърли като неоснователен, а този с правно основание чл.225, ал.1 КТ – за разликата над 279.27 лв. до 1 675.62 лв.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 323.91 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 22.06.2009 г. на С. градски съд по гр.д. №2234/2008 г. в частта, с която е отменено решение от 18.12.2007 г. на С. районен съд по гр.д. №13697/2007 г. за отхвърляне исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ и са уважени, предявените от Д. Х. В.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър кантора в П. – кантора Бунарджика” и за присъждане обезщетение за оставане без работа за разликата от 279.27 лв. до 1 675.62 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Х. В.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър кантора в П. – кантора Бунарджика” и за присъждане обезщетение за оставане без работа за сумата 1396.35 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Х. В.,[населено място], да заплати на [фирма],[населено място], 323.91 лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.