Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  263   София, 05 май  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и седми април ........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов ..............................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ..................................... НОХД № .. 179 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл. ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от осъдения С. Д. , с което се атакува неподлежащото на касационна проверка решение № 185 от 20.11.09 год. по ВОХД № 425/09 год. на ОС – гр. В., с което е потвърдена присъда № 775 от 01.07.09 год. по НОХД № 325/09 год. по описа на РС – гр. В.. Сочат се като основания, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се да се възобнови делото с отмяна на съдебните актове, оправдаването на Д. и отхвърляне на предявения граждански иск от пострадалия като неоснователен. Алтернативно се предлага след отмяната на решението и присъдата делото да се върне на районния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и неговата защита не се явяват, редовно уведомени. Искането се поддържа чрез писмено становище. По делото не се явяват и гражданския ищец и неговия повереник. По искането е постъпило писмено становище за неоснователността му. Прокурорът пледира за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и законосъобразност на съдебните актове. Счита искането за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи, становището на страните, постановените присъда и решение и съобрази закона, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъдата Д. е признат за виновен в това, че на 29.06.08 год. по пътя между местността „Узана” – гр. Г., при управление на л.а. „Фолксваген Корадо” с рег. № Е* в пияно състояние, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.2, т.3, чл. 6, т.1, пр. последно и чл. 20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Х. , изразила се в тройно затрудняване на движението на лявата ръка, поради което и на осн. чл. 343, ал.3, пр.1, б. „а”, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ЕДНА година, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от ТРИ години, като на осн. чл. 343г НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година и шест месеца със съответното зачитане по чл. 59, ал.4 НК. Д. е осъден да заплати на Д. Х. 8 000.00 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане, както и 800.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Искът е отхвърлен за горницата до 10 000.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. С решението присъдата е потвърдена изцяло. Доводите в искането преповтарят тези от въззивната жалба. В тази насока следва да се подчертае, че районният съд и окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Обсъдил е и възраженията срещу обвинението. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички релевантни доводи на защитата. Ето защо инстанциите по фактите не са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал, т.1 и 2 НПК, изразили се в липса на мотиви, пренебрегване на задължението внимателно да се обсъдят всички доказателства и противоречията в тях или нарушаване правата на подсъдимия с игнориране на релевантни доводи, свързани с установените по делото факти, причинно – следствената връзка между виновно допуснатите нарушения на правилата за движение, причиненото ПТП и съставомерния резултат, правната квалификация на престъплението и гражданската отговорност. На базата на съдебномедицинската експертиза е направена преценка на получените наранявания, продължителността на оздравителния процес и характеристика по чл. 129, ал.2 НК, като е спазено ППВС № 3/79 год. В мотивите на присъдата или решението не се съдържат разсъждения, поставящи под съмнение вината на Д. Осъдителната присъда не почива на предположение. При възприетата пътна обстановка от решаващите инстанции с изключително интензивно движение по път със завои, с по една пътна лента за двете посоки, очертани с непрекъсната маркировка, образувана дълга колона от автомобили и паркирани от двете страни на пътното платно МПС-та, осъденият под въздействието на 1, 86 промила алкохол в кръвта е нарушил непрекъснатата пътна маркировка и е предприел с несъобразена скорост от 59,5 км/ч изпреварване на повече от един автомобил. Поради това той не може в случая да се позовава на виновно поведение на пострадалия, предприел заобикаляне на паркирал отчасти на пътната лента, отчасти на банкета автомобил, на опасна зона, на случайно деяние или на липса на вина. Ето защо, деянието съставлява престъпление по посочения текст от НК и осъденият не може да бъде оправдан. В ТР № 2/02 год. ОСНК на ВКС ясно е очертал съдържанието на понятието съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. То има значение в немалка част и по отношение на съдържанието на присъдата и решението в съдебната фаза на процеса. В неговия смисъл не могат да се приемат за основателни доводите в искането, че направената връзка в присъдата между бланкетната норма на чл. 343, вр. чл. 342 НК и конкретно допуснатото нарушение на ЗДвП съставлява съществено процесуално нарушение. Посочената връзка не означава, че на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода на основание ЗДвП, а че е попълнена с конкретно съдържание бланкетна норма от НК, за да се реализира наказателната отговорност с налагане на предвиденото наказание в нея. На следващо място не е съществено процесуално нарушение, че в диспозитива на обвинителния акт и присъдата не са отразени конкретното съдържание на алкохол в кръвта на осъдения или в какво са се изразили неимуществените вреди. По принцип, с оглед единството на обстоятелствена част и диспозитив на даден акт на прокуратурата или съда, това са факти, които следва да намерят своето място в обстоятелствената им част или мотивите по силата на чл. 246, ал.2 и чл. 305, ал.3 НПК. Във връзка с тяхното съдържание или концентрация, самостоятелно или в съчетание с други обстоятелства, те водят до юридически изводи, свързани с въпросите по чл. 301 НПК и последните следва да бъдат посочени в заключителната част на обвинителния акт или диспозитива на присъдата съгласно чл. 246, ал.3 НПК, съответно чл. 305, ал.4 НПК. Дублирането на обстоятелствената част и мотивите чрез заключителната част и диспозитива противоречи на единството между тях в съответния акт. От друга страна излишното претоварване на заключителната част на обвинителния акт и диспозитива на присъдата с факти, извън елементите от състава на престъплението, води до липсата на краткост, яснота и точност на прокурорското или съдебно решение по съответните въпроси, очертани в разпоредбите на чл. 246, съответно чл. 305, ал.4, вр. чл. 301 НПК. Това затруднява и изпълнението на съответните актове. При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Д. за възобновяване на НОХД № 325/09 год. по описа на РС - гр. В. и ВНОХД № 425/09 год. на ОС – гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................