Р Е Ш Е Н И Е №.63 гр. София,16.05.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3437 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №3666 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№14135/2014 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 10.05.2014 г. по гр.д.№35351/2013 г. на СРС, 119 с-в в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 18801.93 лв., обезщетение по застрахователна полица от 29.06.2012 г. по застраховка „Автокаско” за застрахователно събитие, настъпило на 13.10.2012 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 737.33 лв. разноски по делото. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че нито пред първата, нито пред във въззивната инстанция е искано, респективно допуснато назначаването на САТЕ, а в решението си въззивния съд се е позовал на неприето заключение на тричленна СТЕ по отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, доказването, на който размер е било в тежест на ищеца. Навеждат се доводи, че абсолютно формално и необосновано въззивният съд е приел, че е останало недоказано възражението, че застрахованият автомобил не е имал алармена система, без да вземе предвид, че страните са обвързали началото на действие на застрахователния договор с обезопасяването на застрахования автомобил с функционираща и изрядна сигнално-охранителна система със светлинна и/или звукова сигнализация, още повече, че с оглед разпоредбата на чл.211 от КЗ /отм./, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, когато неизпълнението по застрахователния договор е значително с оглед интереса му. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №822 от 15.11.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Може ли въззивният съд служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за погрешно установяване на даден релевантен за делото факт и за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция, е приел за установени фактите относно: наличие на противоправно отнемане на МПС, за което имущество между страните е сключен застрахователен договор - застраховка Каско, както и обстоятелството, че застрахованият автомобил е имал действаща сигнално-охранителна система със светлинна и звукова сигнализация. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение /във въззивната жалба на дружеството застраховател е било наведено изрично оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по отношение на възприетата стойност/, въззивният съд е изложил съображения, че кредитира заключението на проведена тричленна СТЕ /единична или тричленна САТЕ, а и каквато и да е било друга експертиза не е била поискана и не е била допусната нито от първата, нито от въззивната инстанция/, като е приел, че стойността на лекия автомобил към датата на застрахователното събитие е 19 100 лв. и след извършване на прихващане с дължимата от ищеца незаплатена част от разсрочената застрахователна премия, е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната осъдителна част. Отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, се съдържа в т.3 от ТР №1/2013 г. на ВКС, като съобразно дадените от ОСГТК разяснения, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая, както бе посочено, във въззивната жалба на застрахователното дружество е било наведено изрично оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по отношение на възприетия размер на дължимото застрахователно обезщетение, определен, без да бъде назначена експертиза, която да даде заключение за действителната стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. При липса на допусната от първата инстанция експертиза в тази насока и при въведеното оплакване във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно САТЕ, но в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителните указания, дадени в т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК. В този смисъл обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да назначи САТЕ за определяне стойността на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №3666 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№14135/2014 г. на СГС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.