4 Р Е Ш Е Н И Е № 87 С., 11.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 219 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1080 от 02.08.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1594 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1816/2010 година на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от М. Х. А. от [населено място] против Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] за признаване незаконност на уволнение, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 335, ал.1 КТ относно действието на заповед за уволнение, издадена от работодателя след прекратяване на трудово правоотношение с предходна заповед. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че уволнението на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ е извършено законно при валидно изразено съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор, независимо от обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено с предходна заповед за дисциплинарно уволнение. В противоречие с това становище, в решение № 18 от 19.01.2007 г. по гр.д. № 668/2004г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че извършеното от работодателя уволнение след прекратяване на трудовото правоотношение с предходна заповед на друго основание е незаконно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно становището, изразено в решението по гр.д. № 668/2004г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Страната по трудовия договор разполага с потестативното право да прекрати трудово правоотношение едностранно и независимо дали е упражнила това свое право законно, волеизявлението и поражда правен ефект – трудовото правоотношение се прекратява, а признаването му за незаконно и възстановяването му са предмет на исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. С решение № 1594 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1816/2010 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение от 15.03.2003 г. по гр.д. № 415/2002 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, предявен от М. Х. А. от [населено място] против Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] за признаване незаконността на уволнение, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. В решението е прието за установено, че трудовият договор с ищеца е прекратен при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно писмено изразено съгласие на страните по договора. Прието е, че волеизявлението на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение не е било опорочено – не е установено работодателят да е упражнил върху него психическа принуда, както и че автентичността на подписите на служителя върху предложение вх. № 94-00-681 от 07.12.2001 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение и върху заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. са установени по безсъмнен начин. Преди издаване на заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г., същия ден работодателят е връчил на служителя заповед за дисциплинарно уволнение № РД-09-159. Дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № РД-09-159 от 07.12.2001 г. е било отменено като незаконно с решение от 07.07.2008 г. на Пловдивски районен съд по гр.д. № 415/2002 година. Въззивният съд не е обсъждал въпросът дали заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. е законна предвид връчването и след като трудовият договор е прекратен от работодателя с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Х. А. от [населено място]. Поддържа се, че в нарушение на закона съдът не е обсъдил законността на повторно извършено уволнение - след като трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя и неоправдано е лишил страната от възможността да бъде възстановена на работа и да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Ответникът по касационната жалба Районна здравно-осигурителна каса, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 335, ал.2, т. 3 КТ повторно извършеното уволнение по взаимно съгласие със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. се явява незаконно. Работодателят е издал атакуваната заповед за уволнение след връчването на служителя на предходна заповед за дисциплинарно уволнение № РД-09-159 от 07.12.2001 г. без да оттегли първоначалното си изявление за налагането на дисциплинарно наказание, т.е. извършил е уволнението без да разполага с потестативното право за това. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 295, ал.1 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което извършеното уволнение се отмени като незаконно извършено. Основателни са и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на шест месечни брутни възнаграждения за времето, през което незаконно уволнения служител е останал без работа. С решение № 563 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1474/2009 г. на ІV г.о. на ВКС въззивно решение № 1348 от 14.07.2009 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1337/2009 г. е обезсилено изцяло, т.е. и в частта му по обективно съединените искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ, поради което е запазена висящността и по обусловените от законността на уволнението искове, които следва да бъдат уважени. . С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 150 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 27.12.2010 г. с адвокат М. К. от Пловдивска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 295, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1594 от 17.11.2010 година по гр.д. № 1816/2010 година на Пловдивски окръжен съд. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Х. А. от [населено място], ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. и ОТМЕНЯ заповед № РД-09-160 от 07.12.2001 г. ВЪЗСТАНОВЯВА М. Х. А. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „мл. Експерт по договаряне в сектор ПИСП и „СИСП” при Районна здравно-осигурителна каса, [населено място]. ОСЪЖДА Р. з.-о. к., [населено място] да заплати на М. Х. А. от [населено място] на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 1590 (хиляда петстотин и деветдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2002 година до окончателното и изплащане, както и сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: