Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр .София, 20.05.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Г.ИВАНОВА и
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 195/2021 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. П. Й. М., подадена чрез защитника му адв. Н. К. срещу въззивно решение № 540 от 01.12.2020г., постановено по ВНОХД № 217/2020г. по описа на АС Бургас. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2, 3 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с отказ на съда да допусне събирането на исканите от страна на подсъдимия доказателства, с възражения относно кредитирането на свидетелски показанията, както и с възражения срещу заключенията на ДНК експертизите. Твърди се, че обвинението срещу подс. М. не е доказано по безспорен начин и така е допуснато нарушение на материалния закон. По повод касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, защитата счита, че наказанието на подсъдимия не следва да се определя при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Прави се искане решението на въззивния съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание.
Срещу решението на апелативния съд е постъпила касационна жалба и от защитника на подс. З. С. И. с посочени основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Визират се допуснати съществени процесуални нарушения на чл.12, 13 и 14 НПК от въззивния съд. Твърди се, че съдебните инстанции са направили своите изводи въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежен ред, както и че не са изложени аргументи по повод възраженията на защитата срещу тях. Оспорва се достоверността на кредитираните показания на полицейските служители. В резултат на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, защитата счита, че се е стигнало и до неправилното приложение на материалния закон, а именно подсъдимият е осъден, без да са налице категорични доказателства за вината му. Иска се от касационния съд или да отмени решението и да оправдае подс. И., или да върне делото за ново разглеждане, или да се намали наложеното наказание
Срещу решението е постъпила касационна жалба лично от подс. З. И.. Защитава се тезата, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдебните актове са постановени на базата на незаконосъобразно събран доказателствен материал (визира се изземването на веществени доказателства), както и при неправилен анализ на гласните доказателства.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс. М. - адв. К. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея искания и възражения.
Подс. М. не се явява пред настоящата инстанция и не взима отношение по жалбите.
Защитникът на подс. И. - адв. Р. също поддържа касационната жалба, подадена от името на подзащитния й.
Подс. И. моли съда за обективно произнасяне.
Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и справедливо. Подчертава, че то прави корекции по отношение на първоинстанционната присъда единствено в санкционната част, като са увеличени определените на подсъдимите наказания. Намира, че това изменение отговаря на обществената опасност на деянието, начина на осъществяване на кражбите и размера на отнетото имущество.
С последната си дума подс. И. желае да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 111 от 28.05.2020г., постановена по НОХД № 1024/2019г., ОС Бургас е признал подс. З. С. И. за виновен в това, че за периода 03.03.2017г. - 21.03.2018г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с П. Й. М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи на обща стойност 27 452,49лв. от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвоят, като са се сговорили предварително за извършването на кражбите и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 ,4, 5, вр. чл.20 и чл.26 НК му е определено наказание от 2г. и 8 м. „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.196а НК, както и за деянието извършено на 31.05.2018 - 01.06.2018г. в заложна къща в [населено място], със стойност на отнетото възлизаща на 500 561,27лв.
Подс. П. Й. М. е признат за виновен в това, че за периода 18.01.2018г. - 01.06.2018г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление и повторност, сам и в съучастие като съизвършител със З. С. И., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, отнели чужди движими вещи в големи размери на обща стойност 421 946,91лв. от владението на различни лица без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвоят, като са се сговорили предварително за извършването на кражбите и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 ,4, 5, 7, вр. чл.20, вр. чл.26 и чл.28 НК му е определено наказание от 5г. „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.196а НК, както и за деянието извършено на 03.03.2017г. - 06.03.2017г. в [населено място], със стойност на отнетото, възлизаща на 106 066,85лв.
На основание чл.45 ЗЗД подс. И. е осъден за заплати на „И. Б.“ Е. сумата от 5384,23лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и държавна такса върху уважения граждански иск и разноските по водене на делото.
На основание чл.45 ЗЗД подс. И. и М. са осъдени за заплатят на гражданските ищци „С.“ АД и „П. Е.“ Е. обезщетения за причинените имуществени вреди в размер съответно на 5322,14лв. и 15 480,12лв., ведно със законната лихва, както и държавна такса върху уважените граждански искове.
Съдът се е произнесъл по въпросите относно разноските и веществените доказателства.
С допълнителна присъда съдът е отхвърлил предявения срещу подс. М. иск от „И. Б.“ Е. за сумата от 5384,23лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди.
По повод депозиран протест и жалби на подсъдимите е била инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение №540 от 01.12.2020г. на Апелативен съд гр. Бургас, присъдата на първоинстанционния съд е била изменена в наказателно-санкционната част, като наказанията на подсъдимите са увеличени, както следва: на подс. З. И. на 4 години „лишаване от свобода“, а на подс. П. М. на 9 години „лишаване от свобода“. Променен е и първоначалният режим, при който подс. М. следва да изтърпи наказанието си, на „строг“.
Върховният касационен съд намира жалбите за частично основателни.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК.
В жалбата на подс. М., подадена чрез защитника му, се правят абстрактно доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като всъщност част от тях са свързани с обосноваността на въззивното решение под формата на оспорване показанията на свидетели и кредитирането им от съда. На тази част от доводите настоящата инстанция не дължи отговор, тъй като въпросът за достатъчността и достоверността на доказателствените източници, от които са направени фактическите и правни изводи, е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на касационна проверка. Контролиращата инстанция проверява спазени ли са правилата за формиране волята на съда, а именно дали доказателствата са събрани по надлежния ред и оценени съобразно действителното им съдържание, дали противоречието им с други доказателствени източници е констатирано и дали е мотивирано кои да се кредитират.
Изтъква се недоволството на касатора от отказа на съда да допусне поставянето на допълнителни въпроси към анонимните свидетели, който отказ се преценя като накърняващ правото на защита. Направеното оплакване не може да се сподели. Касационната инстанция е имала повод нееднократно да отбележи в свои решения, че отказът на съдилищата да допуснат доказателствени искания на подсъдимия не винаги се оценя като съществено процесуално нарушение, рефлектирало върху правото му на защита. Апелативният съд правилно е подчертал в мотивите към решението си, че поставените от защитниците допълнителни въпроси са целели разкриване самоличността на свидетелите, а не изясняване на значими за делото обстоятелства. Изправени пред опасността да нарушат анонимността на свидетелите, съдебните инстанции законосъобразно са отклонили исканията за поставяне на допълнителни въпроси, без по този начин да се е достигнало до накърняване правата на подсъдимия.
В касационната жалба на подс. М. се прави възражение относно кредитирането на показанията на разпитаните полицейски служители. Както беше отбелязано по-горе, преценката относно достоверността на свидетелските показания е изцяло в правомощията на съдебните инстанции, разглеждащи делото по същество. Оплакването би могло да се обсъжда от касационния съд единствено на основата на доводи срещу надлежното мотивиране на съдебния акт в тази насока. По повод изложеното следва да се отбележи, че въззивният съд е изложил достатъчно аргументирани съображения защо цени тези гласни доказателства, като е дал изчерпателен отговор и на направеното пред него възражение за непредприети мерки по задържане на подсъдимите по време на пренасяне на отнетите вещи (по пункт 3 на обвинението). Поставените в касационната жалба въпроси относно начина на действие на полицейските служители са били предмет на обсъждане и пред въззивната инстанция, като е подчертано, че св. Ж. е имал задача единствено да извърши наблюдение на въпросния обект, не и да предприема задържане. Това е въпрос на организация и плануване на полицейската операция, в рамките на която при наличната оперативна информация е било преценено св. Ж. да осъществи само наблюдение. Липсата на удовлетворяващо защитата обяснение не може да компрометира показанията на свидетеля.
Обсъждайки годността на събраните доказателства, касаторът възразява срещу заключението на ДНК експертизите, доказващи наличие на негово ДНК върху предмети, открити на местопрестъплението (пункт 3 и 4 ). Съмненията му се основават на периода от време изминал от изземването на веществените доказателства - метален къртач при огледа проведен на 21.03.2018г. и отвертка при огледа на 01.06.2018г. и извършването на съответните ДНК експертизи. Подобни съмнения не могат да се споделят от настоящата инстанция. Изминалите по-малко от три месеца в първия случай и 10 дни във втория не дават повод да се сподели твърдението за допуснати процесуални нарушения, рефлектиращи върху годността на експертните заключения, или да се подкрепи тезата за компрометиране на иззетите веществени доказателства. В крайна сметка се касае за организация на разследването, в рамките на което разследващият орган планува провеждането на определени процесуално-следствени действия.
Досежно оплакванията на защитата на подсъдимия И. за допуснати съществени процесуални нарушения: Твърди се, че решението на въззивния съд е постановено въз основа на доказателства, които не са събрани по установения ред, без да се уточнява оплакването. Конкретика относно възражението внася касационната жалба на подс. И., уточнявайки следното: според подсъдимия приобщените веществени доказателства са иззети и приложени по делото в нарушение на процесуалния закон, а протоколите за оглед на местопроизшествие не са одобрени от съда. На първо място, касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че процесуалният закон не въвежда задължение за разследващия орган да иска предварително разрешение за извършване на оглед на местопроизшествие или да търси последваща санкция на съда при провеждането на посоченото процесуално действие. Съдебният контрол, обективиран чрез даване на предварително разрешение или последващо одобрение, касае действията, които накърняват личната сфера и пространство на определено лице и рефлектират върху неговите права на неприкосновеност на личността, на жилището и имуществото. Извършването на оглед на местопроизшествие не е от този род процесуални дейности, поради което и за разследващия орган не съществува задължението да изиска предварително разрешение или последващо одобрение от съда.
Досежно приложените веществени доказателства: В касационната жалба подсъдимият И. оспорва приобщаването на няколко от тях и счита, че са нарушени процесуалните правила при изземването и приобщаването към делото на откритата стъпка и фенерче при огледа, проведен на 06.03.2017г. Възраженията му касаят обстоятелството, че не е посочено веществените доказателства да са описани и номерирани още в протокола за оглед, че не е описан начинът на снемането на следата от стъпка върху материален носител, че етикетът върху плика с иззетото ВД-фенерче е с дата 07.03.2017г. - ден след датата на огледа. Тези оплаквания са били предмет на обсъждане и във въззивното решение като подробно апелативният съд се е спрял на всяко едно от тях. Неоснователни са възраженията на подсъдимия за дописване на протокола за оглед само защото е наличен текст на гърба на една от страниците му. Направеният анализ на смисловото съдържание на същия, наред със съображенията за цялостната подредба и изброяване на констатираните обекти и особености на описаните помещения не води до потвърждаване на изказаното от подсъдимия съмнение. Още повече, че към протокола е приложен албум, съдържащ направени снимки при провеждането на огледа, обективиращ нагледно основните моменти и фиксиращ откритите и иззети впоследствие веществени доказателства.
Въззивният съд изрично е посочил, че иззетите веществени доказателства са описани подробно в протокола, като макар и да не е посочено номерирането им на място, същите са фотографирани. При предаването им за експертно изследване вещите лица са описали представянето им с пликове, с етикети, носещи подписите на поемни лица и експерт. Това прави проследим пътя, по който веществените доказателства са били открити, иззети и приобщени по делото, а впоследствие и предадени за експертно изследване. Не е останал без коментар и доводът на подсъдимия, свързан с датата, отбелязана на плика, в който е било иззетото фенерче. Противоречието между датата на следственото действие и тази, отбелязана на плика, е преодоляно от апелативния съд чрез съпоставката на описаната вещ със заснемането на същата и мотивирано е направен извод, че явно се касае за техническа грешка. Що се отнася до това, че не е описан начина, по който следата върху фотьойл е снета върху материален носител - фолио, то следва да се посочи, че тя е нагледно заснета, а при изготвянето на трасологичната експертиза изрично е вписано, че освен снимката е предадена и снета на фолио следа за изследване. Липсата на подобно описание за начина на снемане на следата дори и да се оцени като пропуск, не би могло да се окачестви като съществено процесуално нарушение, компрометиращо приобщаването на вещественото доказателство, тъй като се обективира точно намерената следа - отпечатък от стъпка, проследява се ясно начинът, по който е заснета, и отпечатъкът е предоставен за изследване.
Същата проследима верига от действия е относима и за изземването и изследването на откритото при огледа фенерче, от което е снет генетичен материал, показвал впоследствие сходство с ДНК профила на подс. И.. Анализирайки този процес, въззивният съд е подчертал правилно, че вещественото доказателство е описано в протокола за оглед, отбелязано е изземването му, същото е фотографирано и след това предадено за експертен анализ, което прави допустимо и законосъобразно приобщаването му към делото.
Възраженията на касатора са свързани и с изземването на веществени доказателства по пункт 2 на обвинението, като отново се твърди, че опаковането и номерирането им не е отбелязано в протокола за оглед от 19.01.2018г., а при предявяването им в хода на съдебното следствие на етикетите е фигурирала дата 14.06.2018г. Относно етикетирането на веществените доказателства съдът взе отношение по-горе, като и в настоящия случай трябва да се отбележи, че въззивната инстанция е проследила внимателно обстоятелствата, свързани с откриването на веществените доказателства, описването им в протокола за оглед, изземването, фотографирането и представянето за изследване. Що се касае до датата върху етикетите, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че на 14.06.2018г. е бил проведен оглед на веществени доказателства, за който има съставен протокол и албум. След приключването му предметите, обект на огледа, са били опаковани отново, когато са поставени и етикети с датата на огледа на веществените доказателства. Провеждането на това самостоятелно процесуално-следствено действие на 14.06.2018г., а не процесуален пропуск, е причината, поради която въпросните етикети носят тази дата.
Предвид така изложените съображения касационната инстанция може да обобщи, че не са компрометирани изземването и приобщаването на веществените доказателства към делото, респективно резултатите от техните изследвания се явяват достоверни.
В касационната жалба на защитата и на подс. И. се възразява срещу кредитираните показания на полицейските служители. Въпросите относно достоверността на дадени доказателства и тяхната достатъчност е въпрос на суверенна преценка от страна на решаващия съд, в която настоящата инстанция не би могла да се намеси, доколкото доказателствата са интерпретирани в унисон с действителното им съдържание и са събрани по установения от закона ред.
Не намират опора в мотивите на въззивния съд и възраженията на защитата за нарушение на чл.13 и 14 НПК. Доказателственият анализ от страна на съда е направен с нужната пълнота, обективност и всестранност. Както гласните, така и писмените доказателства и експертни заключения са анализирани съобразно тяхното действително съдържание, като въззивният съд е изложил мотиви по наведените от страна на защитата доводи и е аргументирал изводите си относно кредитирането на доказателствата.
В касационната жалба на защитата на подс. И. се правят възражения и срещу първоинстанционния съдебен акт, като настоящата инстанция следва да отбележи, че предмет на касационна проверка е въззивното решение, а не присъда на окръжния съд.
Не могат да се споделят аргументите на защитата, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, относимо към осъществения доказателствен анализ, тъй като въззивният съд е основал решението си единствено на непреки доказателства, като се акцентира на показанията на разпитаните полицейски служители. Отчитайки косвения им характер, контролираната инстанция законосъобразно ги е преценила редом с други доказателствени източници - протоколи за оглед на местопроизшествие, иззети веществени доказателства, заключения на ДНК експертизи, установяващи ДНК профил от подсъдимите върху предмети, иззети от обектите, в които са извършени кражбите. Следва да се отбележи, че наличието на косвени доказателства за авторството на определено престъпно деяние не изключва възможността то да бъде доказано по несъмнен начин. Съдът е установил достоверността на доказателствените средства и ги е обсъдил във взаимовръзка, за да се прецени, че те съставляват хармонично цяло, свързани са с основния факт, като въз основа на тях могат да се направят изводи досежно него. Направеният извод относно авторството, ангажиращ участието на подсъдимите в извършването на инкриминираните деяния, е единствено възможен.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че и материалният закон е приложен правилно, като подсъдимите са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление, както следва: подс. И. по чл.195, ал.1, т.3 ,4, 5, вр. чл.20 и чл.26 НК, а подс. М. по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5, 7, вр. чл.20, вр. чл.26 и чл.28 НК
Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
В жалбите и на двамата подсъдими се твърди, че след корекцията на наказанията, направена от въззивния съд, те са неправилно завишени, поради което се дефинират и като явно несправедливи. Оплакването на подсъдимите не е лишено от основателност. По отношение на подс. И.: Санкционната част на престъплението по чл.195, ал.1 НК предвижда наказание от една до десет години „лишаване от свобода“. За да завиши наказанието му, въззивният съд е подчертал високата обществена опасност на извършеното от него, като е акцентирал на начина на осъществяването на деянията, броят им, включен в състава на продължаваното престъпление, размера на вредите, използваните средства, предварителния сговор между извършителите. Тези обстоятелства несъмнено са и квалифициращи деянието по чл.195, ал.1, т.3,4,5 НК. Редом с това, с определена тежест като отегчаващо обстоятелство, законосъобразно е отчетен и размерът на вредите, които макар и да не покриват критериите на „големи размери“, са на не малка стойност. Не биха могли да се споделят доводите, че като отегчаващо вината обстоятелство може да се третират и броят на деяния включени в продължаваното престъпление, тъй като според въззивния съд се надхвърля минималният критерий за две такива, определен от чл.26 НК. Този факт не отличава деянието от останалите продължавани престъпления и се оценя като показателен за критерия завишена обществена опасност, който веднъж вече е отчетен. На фона на тези отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. И. правилно са взети предвид от въззивния съд смекчаващите такива, като е направено заключение, че наказанието следва да се индивидуализира при „лек превес“ на последните. Завишавайки наказанието на подс. И. на 4 години лишаване от свобода, въззивният съд фактически определя същото в границите на средния размер, който би следвало да е резултат от констатиран баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а не на превес на първите. Именно поради изложеното, и съблюдавайки изискванията за справедливост при определяне на наказанието, настоящата инстанция намира искането на защитата за намаляването му за основателно. Наказанието на подс. И. следва да се коригира с исканата от него посока и същото да се намали на три години „лишаване от свобода“.
По отношение на подс. М.: Отчетени са същите отегчаващи вината обстоятелства, към които е добавено и обремененото му съдебно минало. Редом с това в полза на подсъдимия е оценен видът на престъпленията, за които е осъждан (с наложени наказания пробация и лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 НК) и липсата на данни, които да го свързват с други противообществени прояви преди тези по настоящото дело. Завишеното от въззивния съд наказание на 9 години „лишаване от свобода“ настоящата инстанция намира за явно несправедливо предвид характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца. Отегчаващите вината обстоятелства, макар и коректно посочени, не могат да формират извод за необходимост от завишаване на наказанието на подс. М. на 9 години „лишаване от свобода“. Целите на наказанието биха се постигнали и за по-кратък срок на социална изолация от 6 години, който адекватно отчита както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че следва да реализира правомощията си по чл.354, ал.2, т.1 НПК и да намали наказанията на подсъдимите.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 540 от 01.12.2020г., постановено по ВНОХД № 217/2020г. по описа на АС Бургас., като намалява размера на наказанието на подс. З. С. И. на три години „лишаване от свобода“ и на подс. П. Й. М. на шест години „лишаване от свобода“.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|