Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 18 февруари 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 587 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени жалби от осъдени подсъдими срещу потвърдително (по отношение на наказанията) въззивно решение № 524/20.12.2018г. по ВНОХД № 854/2018г. на Софийски апелативен съд, н.о., четвърти състав. Подс.Н. чрез защитата си е обжалвал, позовавайки се на явна несправедливост на наложените наказания по отделните деяния, както и относно определеното общо такова. Посочва,че въззивният съд е определил наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но това не било намерило отражение при наказанието. Осъжданията, извън тези, които обуславят квалификацията опасен рецидив, не следвало да се отчитат два пъти, наказанието по чл.199, ал.1, т.4 от НК, предвид младата възраст на дееца, било твърде тежко. Стойността на предмета на престъплението по чл.354а от НК бил нисък, активната субстанция- също. В тази връзка се оспорват изводите на съдилищата, че нямало основание да се приеме наличието на „маловажен случай“. Ако не се приемела тази теза, моли да не се налага по-лекото наказание глоба съобразно чл.55, ал.3 от НК. По отношение на деянието по чл.339, ал.1 от НК се излагат доводи за наличието на чл.9, ал.2 от НК. Иска се изменение на обжалваното решение, като се намали всяко едно от определените за трите деяния наказание, с приложението на чл.23, ал.1 от НК. Подс.К. също е останал недоволен от постановеното потвърдително решение, чрез защитата си е обжалвал с претенцията за наличие на касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се доводи във връзка с нанесени травми от полицейски служители, което се отразявало на наказателноправното положение и на наказването, също така се излагат съображения за липса на отговор на възражението за предубеденост на първостепенния съд. По отношение на възведеното касационно основание се повтарят доводи относно безукорно процесуално поведение, трудова заетост и изразено разкаяние, като се настоява, че са налице основания за прилагане на чл.55 от НК. Относно деянието по чл.131, ал.2, пр.4-то, т.4-та вр.чл.130, ал.2 от НК защитата се позовава на допуснато противоречие в мотивите на първоинстанционния съдебен акт при определяне размера на наказанието, където е отбелязано, че наказанието се налага в минимален размер на девет месеца, като след законовата редукция се определя на три месеца. Защитата посочва, че при това престъпление липсва установен минимум, освен този от общата част на НК - по чл.39, ал.1, а и не ставало ясно как при редукция с ⅓ наказанието от девет месеца ставало на три. Оспорва доводите на съда от втората инстанция за допусната техническа грешка, както и отказа на състава да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, твърдейки, че липсва собствен, на съда, анализ на доказателствата в тази връзка. Защитата отново излага поредица от считаните за нея смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, като изтъква и полагани грижи за невръстно дете. В заключение твърди, че деецът е личност, която осъзнава отговорността на извършеното. Иска отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно моли за приложение на чл.55 при определяне на наказание, намаляване на същото и отлагане на неговото изпълнение по реда на чл.66 от НК. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пред касационната инстанция пледира, като посочва, че при постановяване на въззивното решение съдът не е допуснал нарушения, които да изискват отмяната му, допуснатите такива при редукцията на наказанията не могат да бъдат коригирани предвид липсата на съответен протест. Моли жалбите да се оставят без уважение, а решението в сила. Частният обвинител и граждански ищец А. З. У., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник, който моли да се оставят жалбите без уважение, тъй като са неоснователни по същество, като решението се остави в сила. За граждански ищец „О.-Н.“ Е. се явява представител на дружеството, О. С.. По същество поддържа становището на предходния повереник. Подс.Н., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба и повтаря основните доводи от нея. По отношение на деянието по чл.354а от НК пледира за приложението на ал.5 на нормата, като не намира пречка за приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието. Относно деянието по чл.339 от НК пледира, че предмет на престъплението са десет патрона, като били налице основанията по чл.9, ал.2 от НК. За всички деяния се позовава и на оказано съдействие от страна на подсъдимия. Моли да се постанови решение в смисъл на изложените оплаквания. Подс.К., редовно призован, не се явява. По отношение на него назначена съдебномедицинска експертиза относно възможността му да участва в съдебното заседание. Установено е, че придвижването му е силно ограничено за един продължителен период от време. Защитата посочва, че подсъдимият не е възразил делото да се разгледа в негово отсъствие. Защитникът по същество пледира, като поддържа касационната жалба по изложените в нея основания, повтаряйки ги. Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане , а алтернативно моли да се намали наказанието и да се приложи чл.66 от НК. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 73/26.03.2018г. по НОХД № 5919/2017г. на СГС,, н.о., 18-ти състав подсъдимите Н. Й. Н. и В. В. К. за признати за виновни в извършване в съучастие на грабеж – за първият подсъдим квалифициран по чл.199, ал.1, т.4-та вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.“б“, за втория- по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. За това престъпление по реда на чл.58а, ал.1 от НК подс.Н. е бил наказан с лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца, подс.К.- за срок от две години. Подс.Н. е признат за виновен и осъден на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв. за деяние по чл.354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва от НК, пак по реда на чл.58а, ал.1 от НК. За деяние по чл.339, ал.1-ва, пр.2-ро и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 8 месеца. Приложен е и чл.23, ал.1-ва от НК, като на подс.Н. е определено за изтърпяване най-тежкото наказание от 5 години и 4 месеца, като съобразно чл.23, ал.3 от НК към това наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 2000лв. Подс.К. е признат за виновен в извършване на три престъпления по чл.131, ал.2, пр.4-то, , т.4-та, вр.чл.130, ал.2 и по реда на чл.58а от НК са му наложени наказания в размер на по 3 месеца. Съобразно чл.23, ал.1 от НК е определено за изтърпяване най-тежкото наказание в размер на две години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначалните режими и се произнесъл по разноските. По жалби на подсъдимите въззивната инстанция се е произнесла с атакуваното решение. Потвърдила е наложените наказания, а е изменила присъдата по отношение на гражданските искове, разноските и предварителните размери. По изменените граждански искове не са постъпили съответни жалби, като касационният състав в тази част не е надлежно сезиран. Касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срок, като след разглеждането им по същество касационният състав намира, че те са неоснователни. На първо място съдът отчита обстоятелството, че производството е протекло при условията на чл.371, т.2 от НПК и подсъдимите са се съгласили при постановяване на присъдата да се ползват събраните от досъдебното гласни и писмени доказателства, при това в техния пълен обем, като са признали и установените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В това отношение не възниква спор. Въззивната инстанция е отчела действията на първостепенния съд в това отношение и с основание ги е приела като законосъобразни – действително самопризнанието на двамата подсъдими напълно се подкрепя от събраните по време на досъдебното производство доказателства. Въззивната инстанция се е произнесла по всяко едно отделно възражение на двамата подсъдими, като е дала вярна оценка на процесуалната първоинстанционна дейност, включително и при определяне на наложените наказания. Анализът е задълбочен и прецизен, като са изложени и собствени съображения. 1.Даден е обстоен и правилен отговор на направените възражения за причинени телесни увреждания на подс.К. , като този отговор логично е обвързан с направеното от дееца самопризнание и в неговата светлина оплакванията правилно са определени и като закъсняли (така и ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС), и като неоснователни. Все така през призмата на направеното самопризнание оплакването за предубеденост на първоинстанционния съд не е можело да бъде възприето и исканията в тази връзка- да бъдат удовлетворени. Предубедеността на един съдебен състав ( в субективно отношение) не може да се предполага, а неговата безпристрастност се предполага до доказване на противното (Решение от 01.10.1982г по делото Piersack, решение от 26.10.1984 по делото De Cubber и др. на ЕСПЧОС). От основанията за изведеното оплакване не може да се направи такъв извод за първостепенния съд, естеството на дисциплиниращите процеса действия не е такова, че да доведе до ограничаване правото на защита, а още по-малко да доведе до невярно, непълно или неточно установяване на обстоятелствата по делото (предвид и направеното самопризнание впрочем) . Обективни предпоставки, за да се направи подобен извод, от страна на защитата по отношение на съдебния състав от първата инстанция, не са посочени. Поради тази причина оплакването се отхвърля, както е сторил впрочем и въззивният съд. Даденият отговор от контролиращата инстанция относно защитата на подс.К. е напълно удовлетворителен, това му право не е било в никакъв случай ограничено и допълнително съображения освен изтъкнатите не е необходимо да се посочват. Недостатъкът в произнасянето на първостепенния съд относно възможността за назначаване на служебен защитник по избор не е от такова естество, че да се възприеме тезата за ограничено право на защита. По отношение на направените възражения относно определянето на наказание на подс.К. за деянията по чл.131, ал.2, пр.4-то, т.4-та вр.чл.130, ал.2 от НК по отношение на всеки един от тримата пострадали, въззивната инстанция с основание е отбелязала, че този пропуск не може да бъде коригиран, без да бъдат увредени правнозащитените от правилото „ reformatio in pejus“ интереси на подсъдимия. При липсата на съответен протест или жалба не е възможно и допустимо да се коригира присъдата, включително и чрез отмяна и връщане на въззивното решение, тъй като процесуалния резултат не може да бъде друг ( доколкото при правилното приложение на закона наказанието би следвало да се определи на по 6 месеца за всяко едно от трите деяния). С други думи, наказателноправното положение не може да бъде утежнено, макар по същество това да се цели с искането в касационната жалба. Ако целта е друга, то тя не е в съответствие с правните възможности на съда в процеса, корективна намеса в случая по отношение на наказанието, правилно или неправилно определено, не може да има. 2.По отношение на подс.Н. се изтъкват съображения, за които въззивната инстанция е поднесла своя отговор, споделен в случая и от настоящият касационен състав. Не е допуснато наслагване на едни и същи осъждания на дееца, при което да се постига мултиплициращ ефект на отегчаващите отговорността обстоятелства. Освен осъжданията, довели до квалификацията опасен рецидив, съдът правилно е отчел наличието и на многобройни други осъждания, което определено и неминуемо следва да се цени като отегчаващо обстоятелство. Съдебното минало на дееца, наред с дързостта на извършеното, не позволява друг извод, освен този, че определеното наказание е достатъчно снизходително. Използваното газово-сигнално оръжие всъщност е в състояние да причини значителни увреждания при близкото му използване, което обстоятелство не може да бъде омаловажавано и подценявано. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени подобаващо и напълно обосновано е прието, че те не са от категорията на изключителните такива, нито пък са толкова многобройни. Извършено е едно типично користно престъпление, по един дързък и брутален начин, последващото възстановяване на вредите и процесуалното поведение са просто смекчаващи отговорността обстоятелства, които са позволили да се наложи наказание под средния размер, което пък да се редуцира след това. По-нататъшна снизходителност касационният състав не намери за възможно да се проявява. По отношение на деянието по чл.354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва от НК въззивният състав го е съотнесъл към съдебното минало на дееца и лошите характеристични данни, които не позволявали да се направи безусловна преценка за наличието на маловажен случай. Това разбира се, не е така, но и не означава, че възражението може да бъде удовлетворено. Личността на дееца се отразява на степента на обществена опасност и на деянието, без да е необходимо отегчаващите отговорността обстоятелства да влияят на преценката за това, дали е налице маловажен случай по смисъла на дефиницията на чл.93, т.9 от НК. Касационният състав и друг път е имал възможност да посочи, че при определяне на един случай като маловажен, от значение могат да са само смекчаващите отговорността обстоятелства ( които могат да заместят , според законовата дефиниция, липсата или незначителността на вредните последици, ако последните не са достатъчно значими за приложението на нормата). Присъствието на високорискови наркотични вещества, дори и в малки количества, в личност като дееца, не е проява с незначителни вредни последици. Поради това законосъобразно по своя резултат е отказано приложението на чл.354а, ал.5 от НК. Наложеното наказание е съответно на обществената опасност и на деянието, и на дееца, комплексната санкция е закономерно и законосъобразно определена, а при липсата на основания за приложението на чл.55 от НК, каквито съображения се изтъкнаха по-горе, то и ал.3 на чл.55 от НК не е възможно да бъде приложена. За възраженията по чл.339, ал.1 от НК са правно валидни горните съображения, в случая притежаването (държането) на десет бойни патрона от личност като дееца, склонна към употреба на принуда (част от съставното престъпление по чл.198,199 от НК, а не като самостоятелен състав, неправилно възприето от защитата) не води до извод за липса или незначителност на вредните последици. Наказанието е погрешно определено, но грешката е в полза на дееца, което обстоятелство не може да бъде коригирано, справедливо отбелязано от въззивната инстанция, предвид липсата на съответен протест. При така определено и намалено в полза на дееца, за корективна намеса в посока на намаляване на размера му, не може да става и дума. Това се отнася, разбира се, и до крайното определено наказание с приложението на чл.23 от НК, с присъединената глоба. Поради това касационната инстанция прие, че материалният закон е приложен правилно, не са допуснати претендираните процесуални нарушения, а наложените и потвърдени наказания не са явно несправедливи. Като взе предвид изложеното, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, като то следва да се остави в сила. За решаване на въпросите по делото и даването на ход,е назначена съдебномедицинска експертиза. Предвид изхода на делото, съобразно чл.189, ал.3 от НПК, деецът следва да бъде осъден да заплати направените по делото и пред касационната инстанция разноски в размер на 400лв., в полза на държавата и по сметка на ВСС, както и сумата от пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Отчитайки изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1, и чл.189, ал.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 524/20.12.2018г. по ВНОХД № 854/2018г. на Софийски апелативен съд, н.о., четвърти състав. Осъжда подс.В. В. К. да заплати направените по делото разноски за извършена съдебномедицинска експертиза в размер на 400лв.,, както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист, в полза на държавата и по сметка на ВСС на Р.България. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.