Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София, 03.02. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 281 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г., като с определение № 1368/27.10.2011 г. касационното обжалване е допуснато само на тази част от решението от 27.07.2010 г. по въззивно гр. дело № 3410/2010 г. на Софийския градски съд, с която, при постановена частична отмяна на решението от 03.12.2009 г. по гр. дело № 33562/2008 г. на Софийския районен съд, въззивният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя срещу О. културен институт “С. библиотека” иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв. и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ. В касационната жалба се излага оплакване за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В тази връзка се излагат доводи, че вторият трудов договор на касатора-ищец е сключен при условията на чл. 111 от КТ – за допълнителен труд при друг работодател; той не е основен трудов договор и наличието му не следва да се приема за наличие на работа, последваща уволнението по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Изтъква се и че в случая този трудов договор по чл. 111 от КТ е прекратен само няколко дни след процесното уволнение, поради което основната причина за оставането на жалбоподателя без работа през процесния за касационното производство период, е прекратяването на процесното трудово правоотношение. В писмена защита на процесуалния пълномощник на касатора, тези доводи се преповтарят и доразвиват. Ответният О. к. ин. “С. б.” не е подал отговор на касационната жалба, като не заявява становище и в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставения правен въпрос, и при проверката съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК правилността на въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване негова част, намира следното: За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв. и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., въззивният съд е приел, че след датата 01.09.2008 г. на процесното уволнение – през периода 02.09.2008 г. – 05.09.2008 г. касаторът-ищец е продължил да работи по друго - възникнало на 12.08.2008 г. - трудово правоотношение по чл. 111 от КТ с друг работодател, поради което за този период му се дължи обезщетение само в размер на присъдената сума от 27.45 лв. Приел е също, че за процесния и за касационното производство период 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г. липсва причинна връзка между процесното уволнение, извършено от работодателя-ответник по настоящото дело, и оставането без работа на ищеца. Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК по настоящото дело, така възприетото от въззивния съд, разрешение на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е в противоречие с разрешението на този въпрос, дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 479/08.07.2010 г. по гр. дело № 965/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В него е прието следното: Работник или служител може да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение. Той, също така може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма и ограничения за броя на трудово-правните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителят, получава и трудово възнаграждение според уговореното със съответния работодател – чл. 260 от КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя, така формираната по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, съдебна практика. В допълнение – с оглед конкретните обстоятелства по настоящото дело, следва да се посочи и че при последващо прекратяването на основното трудово правоотношение между страните по делото, прекратяване и на допълнителното трудово правоотношение по чл. 111 от КТ с другия работодател, работникът или служителят продължава да търпи вреди вследствие незаконосъобразното прекратяване на основното му трудово правоотношение, като обезщетението за тези вреди също следва да се определи съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ – в рамките на визирания там, максимален шестмесечен срок, считано от датата на незаконното уволнение по основното трудово правоотношение. При горното разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, следва извод за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на материалния закон (чл. 225, ал. 1 от КТ) и необосновано въззивният съд е приел, че поради наличието през периода 12.08.2008 г. – 05.09.2008 г. на трудово правоотношение по чл. 111 от КТ (външно съвместителство) между касатора-ищец и друг работодател, през процесния за касационното производство период 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г. липсвала причинна връзка между процесното уволнение от 01.09.2008 г., извършено от работодателя-ответник по настоящото дело, и оставането без работа на ищеца. През този процесен период ищецът, именно вследствие процесното уволнение е претърпял вреда, съизмеряваща се с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратеното основно безсрочно трудово правоотношение между страните по делото. Предвид гореизложеното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване негова отхвърлителна част. Тъй като няма основание да се повтарят или извършват нови съдопроизводствени действия по делото, правният спор следва да се реши по същество от касационната съдебна инстация. От трудовата книжка на ищеца (приета в препис-извлечение, като доказателство по делото) се установява, че той е получавал от ответника-работодател основно месечно трудово възнаграждение в размер 576 лв., който размер е и безспорен по делото. Следователно, за целия процесен период по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – месеците септември и октомври 2008 г., дължимото от ответника на ищеца обезщетение е в размер на цялата претендирана по този иск сума от 1 152 лв., респ. за процесния и за касационното производство период 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., дължимото обезщетение възлиза на процесната разлика над вече присъдената сума 27.45 лв. до сумата 1 152 лв., която разлика е в размер 1 124.55 лв. С оглед на това, вместо отменяната отхвърлителна част на въззивното решение следва да се постанови осъждане на ответника, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да заплати на жалбоподателя-ищец и тази сума от 1 124.55 лв., представляваща обезщетение за времето 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., през което последният е останал без работа, също вследствие незаконното му уволнение от ответника. Предвид изричната претенция на ищеца за това, и като законна последица от уважаването и на тази част от разгледания иск, тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 29.10.2008 г., до окончателното й плащане. Страните не са направили пред касационната съдебна инстанция претенции за присъждане на разноски по делото, поради което такива не следва да им се присъждат. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси, съразмерно с уважената в настоящото производство част от иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: сумата 44.98 лв. – по сметка на първоинстанционния съд, сумата 22.49 лв. – по сметка на въззивния съд и сумата 22.49 лв. – по сметка на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 27.07.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 3410/2010 г. на Софийския градски съд, – в допуснатата до касационно обжалване негова част, с която предявеният от А. Г. Г. срещу О. к. ин. “С. б.”, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв. и за периода 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, О. к. ин. “С. б.” да заплати на А. Г. Г. сумата 1 124.55 лв. (хиляда сто двадесет и четири лева и петдесет и пет стотинки, представляваща горната разлика над сумата 27.45 лв. до сумата 1 152 лв.) – обезщетение за времето 06.09.2008 г. – 31.10.2008 г., през което последният е останал без работа поради незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2008 г. до окончателното й плащане; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, О. к. ин. “С. б.” да заплати следните суми: по сметка на Софийския районен съд – сумата 44.98 лв. (четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), по сметка на Софийския градски съд – сумата 22.49 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 22.49 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) – държавни такси. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.