РЕШЕНИЕ                                                                   N 245   София, 19.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 596/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 13.05.2009 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на въззивно решение от 09.12.2008 г. по гр. д. № 742/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 485/07 г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения от Г. В. , Я. Д. Я. и Д. А. Я. срещу община А. иск за собственост на поземлен имот съставляващ УПИ * в кв. 15 по плана на с. С.. Инвокирани са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон – касационни основание по чл. 281 ГПК. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Касаторите са предявили положителен установителен иск за собственост на УПИ-VІІ-289 в кв. 15 по плана на с. С. като са се позовали на придобивна давност. Обосновали са правния интерес от иска със това, че ответникът община А. е съставила акт за частна общинска собственост за същия имот на 02.06.2007 г. след като ищците са започнали процедура по снабдяване с нот. акт за собственост върху имота на основание обстоятелствена проверка. По делото са събрани гласни доказателства, с които е установено, че ищците владеят имота повече от 50 години, като първоначално той е владян от баща им Я. Свидетелят В. е установил, че имотът е с триъгълна форма и че в плана от 1932 г., действал и към 1960 г., когато е правил справка в техническата служба при общината, е бил записан като общински, поради което и в съставения нот. акт за собственост на техния имот, който е съседен на спорния, една от границите е записана като общински имот. Ответникът в писмената си защита е поддържал, че имотът е бил изключван от регулация на основание ПМС 216 от 1961 г. и включен отново в нея през 1991 г. Въз основа на така установените факти и представен и приет като доказателство незаверено ксерокопие от разписен лист към проект за дворищна регулация (съгласно записването върху формуляра), съдът е направил правните си изводи, че ищците не са доказали от кога те или наследодателят им са установили владение върху имота, колко време са го владели както и че са демонстрирали, че владеят за себе си и на кого е противопоставяно това владение. Приел е също, че имотът е бил държавен, а след възстановяване института на общинската собственост - общински, поради което и при установената забрана до 1996 г., а след това мораториума за придобиване на вещни права върху държавни и общински имоти на основание давностно владение, ищците не са могли да придобият такива върху спорния имот. Въззивния съд е възприел направените изводи като се е позовал на приетото като доказателство незаверено ксерокопие от разписен лист, върху който не е посочен към кой план е съставен и показанията на свидетеля В. Въз основа на тях също е приел, че имотът е общински, поради което ищците не са могли да придобият вещни права върху него на оригинерно основание давностно владение, въпреки осъществяваната фактическа власт поради установената законова забрана. Основателен е доводът за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място съдът не е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени обстоятелствата от значение за доказване придобиване на вещни права по давност. При позоваване на този придобивен способът е следвало да се посочи от кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, да кога е продължило владението и на кого е противопоставено. Съдът е формирал правен извод, че имотът е бил общинска собственост въз основа на ксерокопие от документ, което копие не съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 143, ал. 2 ГПК отм. Копието не е заверено и не носи данни за това този разписен лист към кой план е бил съставен. Относно статута на имота съдът се е позовал на гласни доказателства, а този факт се установява с писмени такива – действалите кадастрални и регулационни планове за това землище или с техническа експертиза. Изводът, че придобивният способ давностно владение е неприложим по отношение на имота би бил обоснован ако се установи, че той е бил със статут на общинска, а след отмяната на общинската собственост на държавна собственост, тъй като забрана за придобиване по давност на държавни имоти е била установена както със ЗС от 1951 г. така и с действалите преди това закони, които са съдържали забрана за придобиване и на общински имоти по давност. Съгласно чл. 9 от Закона за давността (ЗД) от 1898 г., отм. със ЗС в сила от 17.12.1951 г. – Давността не се прилага за вещи извън гражданско обръщение (res extra commercium). Имотите публична собственост на държавата и общините са били извадени от обръщение с нормата на чл. 24 и 26 от ЗИСС в сила от 1904 г., действал до отмяната на закона с § 1 от ПЗР на ЗС от 1951 г. Имотите частна собственост на държавата и общините са били обявени за вещи извън гражданския оборот с нормите на чл. 222 и 223 Закон за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в сила от 15.04.1934 г. Този ограничителен режим е възприет и в ЗС от 1951 г. по отношение на държавните имоти. Института на общинска собственост е мълчаливо отменен с приемането на Конституцията на България от 1947 г. и тази от 1971 г., а имотите, принадлежали на общините, се третират като държавни. Поради допускане на описаните нарушение на съдопроизводствените правила е останал неизяснен и въпроса за това ако имотът не е бил изваден от граждански оборот, дали правото на собственост не е било придобито от наследодателя на ищците или от тях към 1973 г., когато влиза в сила ЗСГ, с който е установена забрана за придобиване на вещни права върху земеделски земи включително и на основание давностно владение. Изключването на имота от регулацията на населеното място на основание ПМС 216/1961 г., твърдение за което е направено от ответника едва в писмената му защита представена пред районния съд, не е пречка за придобиване на вещни права върху него, след като той не е бил включен в кооперативното стопанство. Забраната за притежаване и придобиване на земеделска земя е установена със ЗСГ в сила от 14.03.1973 г. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са основание за касиране на решението. Поради това, че се налага извършване уточнение на исковата молба и повтаряне на процесуални действия – събиране на писмено доказателство, изслушване на техническа експертиза и евентуално повторно изслушване на свидетели, след отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.           Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 09.12.2008 г. по гр. д. № 742/2008 г. на Бургаски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: