Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 16 юли 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н.д № 1106/2010год. Производството е образувано по реда на гл. ХХХІІІ НПК по саморъчно написано от осъдения А. Т. Д. искане за възобновяване на нохд № 2050/2012год. по описа на Старозагорския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 246 от 13.11.2012год. Излагат се доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В тази връзка осъденият счита, че незаконосъобразно е бил лишен от възможността наказателното производство да се проведе по реда на гл. X. от НПК, с което правото му на защита съществено е било ограничено. Прави се искане за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационния състав осъденият и защитникът му поддържат искането за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява мнение, че искането на осъдения за възобновяване на делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по друга диференцирана процедура-тази по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като Д., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения от него защитник-адв. Т. В. от АК-Стара Загора и след неговото изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично се е съгласил, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на Д. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. При определяне наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК, като го е индивидуализирал при условията на чл. 54 НК, което редуцирал съобразно чл. 58а от НК. С присъда № 246 от 13.11.2012год. по нохд № 2050/2012год. на РС-Стара Загора А. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 01.02.2012год. в [населено място], е потвърдил неистина в частен документ-писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, в която по силата на Постановление № 40/18.02.2009 год. на Министерския съвет е задължен да удостовери истината и е употребил този документ пред служител на Заложни къщи „Доверие“ за невярно удостовереното обстоятелство, че е собственик на заложената вещ-мобилен телефон,м. „Нокия“, мод. Е66, поради което и на основание чл. 313, ал. 2 и ал. 3 и чл. 58а, ал. 1, във вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е определен първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието в затвор. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок за това. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено от него на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК/рег. № 10384 на РС-Стара Загора от 24.04.2013 год./ спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. Инициативата да поискат прекратяване на наказателното производство със споразумение, когато са налице основанията за това, принадлежи на лицата, посочени в чл. 381, ал.1 НПК, като на съда не е предоставено правомощие служебно да разяснява на страните възможността и условията за прилагането на института по глава двадесет и девета от НПК. Тази диференцирана процедура е само една процесуална възможност и при никакви обстоятелства прилагането й не е задължително, защото тя не е право на обвиненото лице. Постигането на споразумение е въпрос на преценка за неговата законова допустимост, наличие на предпоставките във всеки конкретен случай и на съгласие между обвинението и защитата по всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Ето защо, съдът не е допуснал претендираното процесуално нарушение, с което да е нарушено правото на защита на осъдения, както и правото му делото да бъде разгледано от справедлив съд. Поради това, като неоснователно искането на осъдения Д. за възобновяване на наказателното дело, следва да се остави без уважение. По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИE искането на осъдения А. Т. Д. за възобновяване на нохд № 2050/2012год. по описа на Старозагорския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 246 от 13.11.2012год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: